Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова.
Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват.
Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите.
Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота...
Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня.
И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха!
Рано се приготвих за града. Дойде и Еленка и се отправихме за Учителския съюз. Г-н Д. Негенцов бе болен от инфлуенца и не дойде днес. След това Еленка отиде у Янков, а аз ходих в инспекцията при г-н Николов. Той ме увери, че не е питан за нашето уволнение. И обеща, ако се оваканти място някъде, да ми съобщи, за да отида да взема постановление и се назначи. Явих се и при Косачев. Той ми каза, че много съм бързал. Е, нека да се мине няколко дни, че тогава, и че ако аз съм му трябвал, то той щял да ме подири сам.
Отидох у Янков и понеже бях много гладен, то Янкова ми извади една сурова зелка и се нахраних хубаво. Отидох след това, та вземах за 107 лв, за цигулката на брата Иван принадлежности и като се завърнах в „Граф Игнатиев", се отбих в една млекарница и изядох 2 млека по 4 лв. без хляб, ей-тъй, ми се бе дояло мляко, и си дойдох на Изгрева. До вечерта късно приготвих цигулката и свирих и си легнах.
3.I.1934 год., сряда
От вчера от обед започна да вали сняг на едри парцали. Тая заран е навалял една педя. Вятърът бучи, фортуната вее, но не е студено много. Нощес се пробудих много пъти. Беседата бе много хубава. Чете се 108. псалом. След школата Николина Балтова ме покани да й помогна да прехвърли багажа от стаята в кухнята, за да приготви вечеря на Учителя и поканени други от града и братството от Изгрева. Покани и мен.
До 10 ч й помагах и си дойдох. Закусих си, но не ми се отиваше за вечеря. Нещо ми е тежко. След закуската дълго ме мъчеше тежка дрямка. Къде 2 - 3 ч сестрата Неда с брат Иван отидоха в града да купуват балтон на брата Ивана. Аз започнах да чета беседата от X серия „По-долен от ангелите", чета и бавно препрочитам. Вечеряхме заедно със Станка. Дохождаха Стоянка и Наталия за бамя и след това продължих си четенето. У сестра Николина не отидох.
5.I.1934 год., петък
Отидох в Учителския съюз. Дружественият комитет се наканил да се яват делегация пред Министра на народното просвещение. Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде. Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско.
Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото. Отидох у Янкова, там бей Еленка. Съобщих вестта. На всички стана добре, само Еленка се натъжи и гледаше да се потули, за да започне да плаче. Съобщих на Учителя, че съм назначен в Кърджалийско, той ми каза, че е добре, турците са добри хора. Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах.
Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год.
1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ
СОФИЯ
МИНИСТЕРСТВО на
НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София
Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география.
Заминете и заемете длъжността си.
Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството)
2.
Акт за встъпване в длъжност
Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска.
Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване.
с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год.
На училищното настоятелство
Председател:
Встъпил в длъжност:
Присъствувал:
(печат на училището)
3. Акт
Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си.
Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов)
Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев)
Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат)
Служебно свидетелство
(за първоначално училище)
ИНСПЕКЦИЯ на
СТ. ЗАГОРСКАТА УЧЕБНА ОБЛАСТ № 7741 14.Ш.1934 год. Стара-Загора
Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до ....
Преподавал е български език и история.
Получавал е 2200 лева месечна заплата, като редовен първоначален учител, без повишение.
Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище.
Обучавал много добре.
Дисциплинарни сведения: не е наказван.
Пеньо Ганев продължава да учителствува в същото село.
Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община.
Областен училищен инспектор: (подпис)
Секретар: (подпис)
(печат)
5.
ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКИЯ УЧЕБЕН ОКРЪГ № 2750 2.ГУ.1935год. Ст.-Загора
Удостоверение
Ст.Загорската областна учил. инспекция удостоверява, че Пеню Ганев, родом от с. Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с. Игловръх (Казалджик-Кафтан), Кърджалийско, от 13.1.1934 год. до 14.1Х. с. г., през което време не е уволняван по чл. 70 от З.Н.П. и чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на нар. осн. Училища, нито е наказван през последните две години на учителствуването си по чл. 74 букви Г, Д, Е, Ж и 3 от З. Н. Просвещение.
Настоящото се дава на Пеню Ганев, за да му послужи за явяване на конкурсен изпит.
Областен учил. инспектор: (подпис)
Секретар: (подпис)
(печат)
*
Отидохме при Домушчиев, Той обеща от вчера да се яви при Кръстю Петров и Косачев, да моли за възвръщането ми. Обаче в министерството не работеха. Само бяха дошли Манолов - гл. секретар, Косачев, и после бе дошъл и К. Петров. На излизане на Кр. Петров, пак го замолих да ме възвърне, защото мъчно става прехвърлянето на багажа, но той остана глух за молбата ми. Отговори ми само, че тая работа зависи от Косачев, Манолов и Министъра, а не от него. Отидох след това при г-н Тричков, говорихме много. Срещнах и Сотиров на улицата.
На 7 и 8 януарий Учителят не говори, само на 7.I изказа едно хубаво изречение.
8.I.1934 год., понеделник
В 8 ч бях на гарата за Драгоман. Намерихме [се] с Минев чиновник в 3 Банка- Годеч.
Пътувахме с пощата с шейни до Годеч. Студено бе, но вятър нямаше. Над Каленовци обърнахме шейната, но повреда нема.
В Годеч си вземах от Каралеев удостоверения и с Арсо се разплатихме, също и с фурната. Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре.
9.I.1934 год., вторник, Равна
Станах рано. Започнах да нареждам багажите. На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева. Прибавих му още 50 лева и се сбогувах и потеглихме. Изпрати ме Владимир Велков до края на Годеч. Небето бе облачно и времето студено. Тежко вървеше натоварената каруца. На много места из баирите конете се спираха сами да си почиват. До Раниславци все вървяхме. Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан. Това бе в сряда, на 10.I. т. г.
11.I.1934 год., четвъртък
Станахме в 3 ч. Студено бе. Аз се облякох добре. Понеже вървяхме и затова студът не се усети.
В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах. Времето все облачно, студено. Учителят все в горницата, на беседи не слизал.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в
12 ч.
12.I.1934 год., петък
Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения.
След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам. Предадох багажа - 56 кгр., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът.
Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив,
13.I.1934 год., събота
Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч.
Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха.
Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.
14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан
Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал.
Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри. Къщите - високи, прилични. Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея. Стаята е хигиенична и пригодена за живот. Има южен прозорец, който като се отвори, се чува шумът на Арда, чиито води сега са буйни и силно шумят. Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега. Показаха се неприветливи и студени. След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане.
15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан
Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера.
До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме.
16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан
Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи).
Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика. С каика прехвърлят и добитъка заедно с товара им.
Голяма скука ме налегна тия дни. Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара.
Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля. Има студ, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Сънувах интересни сънища, но не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че
децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих.
*
[..]
[Сън:] ... само тя и аз знаем. А даже нейните близки и не подозирали или пък тя е била някъде далеч от тях, та не им е съобщила, че тя е имала дете, и обществото, в което тя живее, не се е заинтересувало, че тя това дете откъде го има и че тя е възрастна госпожица. Ето, дохожда Негово Величество Цар Борис III и се заприказва сладко, приятно с нас. Той загледа детето и заговори нещо, но не помня добре на каква тема бе разговорът, но се отнасяше за детето. Аз се чудех, тъй, как е станало това нещо и че хората как не са доловили това, че имаме по-интимни отношения и то до такава степен. След това се пренесох в същото това здание, пред което бяхме с Еленка, но вече вътре. Едни хубави стаи, дълъг коридор и една много дълга, но [на] тавана стая. Там се намират много ученички, там бе Верка Ст. Попова, другите не помня, но и тая къща уж била на Стефан Г. Попов, малкия даскал от Водица. Там са Стоян Пейков, Никола Генев и много други другари. Малкият даскал шеговито говори нещо. Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията.
Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот.
Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа!
Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ.
А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.
7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан
Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих
печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас,
*
година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.
Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота.
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси.
„Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.
След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно.
Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува.
8.II.1934 год., четвъртък
Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде.
И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам.
Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува.
След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа.
Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до
12 ч свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша.
9.II.1934 год., петък
Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по
13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има.
Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер.
В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога.
Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност.
И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари.
Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището.
Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни.
10.II.1934 год., събота
Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено. Никакво облаче днес по небето. До обед учих. Следобед четох „Здравна просвета" и „Съзнание". Ето, часът е 10. Ще си лягам, но не ми се спи. Написах писмо до дядо Истатко.
11.II.1934 год., неделя
Събудих се в 4 1/2 ч. Станах в 5 ч. Направих си наряда и прочетох лекцията от I томче от „Простите истини". След гимнастиките започнах да пиша дълго и обширно писмо на Нушка Атанасова, учителка в с. Каменица, Пирдопско. Писмото ми зае почти целия ден. Писах също на Велко Петрушев във Варна. На Савов, писар в с. Туден, и на Петко Николов, ул. „Омуртаг" № 8, Казанлък, с когото се запознахме на Св. Никола в Шипченския проход и му изпратих една картичка и той изпраща 10 лева в марки. Днес времето бе топло. Съвсем с ясно небе и топло слънце. Вятър няма.
По вечеря препрочетох лекцията, която е говорил Учителят на 10 ноемврий в София пред младежкия клас. Тя е много важна и съдържателна и затова четох и препрочитах и пак трябва да се прочете и основните работи да се прилагат в живота. Приложение иска Учителят от нас. Новите хора да се определят и заживеят с нови мисли и чувства за новото в живота, което носи учението на Учителя. Часът е точно 11 вечерта. Лягам си с добро настроение.
12.II.1934 год., понеделник
Станах рано. Запалих печката. Възварих вода. Избръснах се и облякох. Закусих и потеглих за Кърджали. Отидох в пощата и изпратих писмата си. Явих се в общината, за да видя защо ме викат. Тамо ми дадоха пощата. Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна.
Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район.
След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя.
В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно.
По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш.
После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане.
13.II.1934 год., вторник
Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с. Равна да ми изпрати графата за класирането. По обед къде 2 ч, се заоблачи и се сви виялица от сняг, която за късо побели земята. Донесоха ми тая вечер в. „Братство". Сега е ясно небето, но силно духа вятърът. За първи път четох вестник „Ново време" и в него четох статията из един албум и ме наведе на много мисли по отношение целомъдрието. Часът е 11 и вече си лягам.
14.II.1934 год., сряда
Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните:
„Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват."
„Само разумният човек е в състояние да направи всичко."
Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека.
Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път.
Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство.
Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира.
Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили.
Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието.
Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения.
Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре.
Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си.
15.II.1934., четвъртък
Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър. Водата в коридора замръзнала в кофата. Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър.
Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо.
16.II.1934 год., петък
Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса". Подчертах много добри работи, върху които трябва да се размишлява дълго, за да станат кръв и плът в съзнанието ми.
Времето е тихо, облачно, но небето тук-таме се показва.
Сън. Сънувах, че съм някъде във Водица. Покрай някакви ниви, бостани Христов Цоню -бащата на Иван Кара Цонев с жена си, берат бостан. Той весело ми нещо говори. Аз исках да се спра при него за малко, да си отдъхна. След това картината се промени.
Някъде съм пак във Водица у дома. Но къщата е съвсем друга обстановката. Ще пренасяме багаж от една стая в друга. Чий е багажът, точно не помня, но багажът е на Еленка, тя е при мен. Но това е вече на Изгрева. При нас е наш Иван - брат ми, но като че ли той е Георги Събев, който ще помага да пренасяме багажа на Еленка. Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата.
*
Най-малката любов
8-а л екция на общия окул тен клас, от Учителя, държана на 15 ноемврий 1933 год., София, Sunlevigot
„Добрата Молитва"
Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата.
Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята. Някои учени даже не знаят какво отношение има между силата и материята. Някои казват, че материята е импресирана сила, а други казват, че материята се намира в кинетическо състояние. Какво нещо е материята и какво - силата? Това, с което можеш да се облечеш в даден случай, или това, което носиш в себе си, то е материя в най-простата форма, А сила е това, с което се движиш напред, и това, което може да вземе дрехата ти и да я тури отгоре ти. Едното е видимо, а другото -невидимо. Едното е в покой, а другото - в движение. Значи, щом си в покой, ти си в материалния свят; щом си в движение, ти си в света на силите. Това е по отношение на живота, а животът не е нито материя, нито сила. Как ще разберете това нещо?
Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува. Ти не можеш да отделиш живота от тялото си, от себе си. Щом отделиш живота от тялото си, това тяло е вече в покой; щом внесеш живота в тялото, това тяло е вече в движение. Сега, в каква посока ти ще тръгнеш и как ще вървиш? Допусни, че ти имаш да вземаш пари отнякъде. Два начина има, по които ти можеш да вземеш парите: или този, който има да ти дава, сам да дойде при тебе да ти донесе парите - този е най-добрият начин; или пък ти да отидеш при него да си искаш парите - този е най-приятният начин. Това е само за изяснение на нещата, когато имате взимания и давания на пари. Това определя едно право отношение. Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление. Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни стомната. Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изливаш водата от стомната и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана. Казвам: Защо пък да е Иван при тебе? Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш. Сега ние прокарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева. На втория месец пак иска 5000 лева. Десет месеца по 5000 лева, това са 50 000 лева. Ако учиш, както и да е. Но ти взимаш тия пари и ходиш на театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари, но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш." Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно. Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т. н. Какво е постигнал тоя син, след като баща му толкова години го е поддържал в странство? Нищо не е постигнал. В края на краищата и бащата се е разорил, и синът нищо не е направил.
Като наблюдавам живота ви, аз виждам и между вас такива постъпки. И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение. Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замиел и, поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши.
Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука. От мое гледище, след като съм ви учил 10 30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача. Вие човъркате тези въпроси както когато някои се интересуват защо някоя мома е толкова красива. Отде съм дошъл? Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света? Един банкер е важен за един клиент дотолкова, доколкото той може да вземе от него пари взаем. А клиентът е важен за заемодавеца дотолкова, доколкото първият може да му услужи във време на нужда. И това не е лошо, но трябва едно разрешение на съществените въпроси. Това са отношения на интереси. Аз имам един такъв ученик от низшето царство, който е много ревностен. Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва „Учителю, ти си много добър." Той ходи, ходи надалеч с мене, мяка подире ми. много ме обича, но защо? Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко деня и го потупам никакъв не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече.
Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай.
Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе." После ще съжаляваш. Няма какво да мислиш. Сам ще уредиш работите си, нищо повече. Сега, на другия въпрос: Могат ли всички хора да бъдат богати? Всички хора не могат да бъдат богати. Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш.
Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен. Три деня не си ял; в тебе гладът говори и ти казва: „Искам да ям нещо, каквото и да е." Слагам едно хубаво ядене и казвам: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко деня."-„Каквото и да е, трябва да се изяде, ще ям." - „Почакай малко, сега се пече една прясна пита, с малко сиренце." - „Не, нямам време. Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зло направих." Питам: Ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене? В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос.
Та, сега, в класа, на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. От това правило никого няма да изключа, всички трябва да го изпълните. Който не го изпълни, той ще си носи последствията. Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося. Аз не искам да нося и вашите престъпления, вашите лоши мисли и чувства. Вие трябва да се определите. Сега вие се намирате в една област, която няма да ви изведе наникъде. Това е един лъжлив път. На мнозина съм казвал: Не говорете нито зло, нито добро за мене, докато не сте го научили. Нито пък аз ще говоря зло за вас, или добро, докато не съм го научил. Ако има нещо, което си научил и си ощетен, ела да ми го кажеш. Но неща, които не са проверени, не ги говорете. Научете се да говорите проверени неща. Някога казвате: „Така каза Учителят"- и свършена работа. Че имало онзи свят. Провери това. Че баба ти или дядо ти казали това - ти трябва да го провериш. Провери това за себе си. Може да ти каже някой, че този салон има 10 врати. Не, две врати има нашият салон. Колко прозорци има нашият салон? Вие не знаете това. Всяко нещо, което говорите, трябва да го проверите. Казвате: „Отличен салон е той. Много картини има," Колко картини има нашият салон? И това не знаете. Ето, ние имаме два модела Христа. Вие ходите по пътя според този Христос, който е теософски образ. Той е прероден Христос, който е живял някога и сега пак се е преродил. Той и сега живее на Земята и е позволил да му нарисуват образа. Ние взимаме тези картини като образи. Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият. Вие трябва да имате Христа в себе си вътре, като образ. За вас Христос трябва да бъде като един банкер, който всякога ви кредитира, от когото всякога вземате пари. Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто.
Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания?" Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа.
Сега всички вие се намирате в един установен свят. Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас. И в религиозно отношение, всички не сте на еднаква степен на развитие. Аз ви считам като хора, като ученици на една школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората.
Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък. Питам: Всеки един от вас не се ли излага с риск на живота за някаква глупава прищявка?
Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши и повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата. Вяра се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе; щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по низко от тебе. Та, когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество? Това показва, че ти си под влияние на същества, които седят под тебе. Казвате: де са тия същества? Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-високостоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма.
Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате?
Та, ще знаете: вярата се дължи на същества, които седят по-високо от вас и които са завършили своята еволюция. Ако вярвате в това, всичко ще се уреди, но ако сте безверник, това показва, че сте свързани със същества, които стоят по-ниско от вас. И докато вървите по техния ум, вашите работи никога няма да се оправят.
Казвам: Излизате вечер без лампа, в тъмна, мрачна нощ, и се блъсвате в някой клон. Питам, кой е виновен за това: клонът или вие? Или Провидението, което е направило този клон? Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек; който ходи дене, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът дене ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер и волът пасе вечер, то е едно и също нещо. Следователно, ще ви дам едно правило: не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не вземай някакво решение в тъмнината на нощта. Или другояче казано: реши даден въпрос, когато има светлина. Щом трябва да решиш даден въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.
Тук, на Изгрева, се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма. Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма. Кажете ми, какво е това нещо? Но казвам: Знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот. Не искам да ви залъгвам, но всички трябва да знаете това нещо. Затова, именно, не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота си.
Вземете, за пример, Магдалина - тя надминаваше всички в своята вяра, вяра имаше тя, но сега малко закъса във вярата си, откак се свърза с Джино. Тя се свърза със същества, по-низки от нея. И сега има желание да нареди един дом на Джино, както и на неговата майка. Тя не трябва да се жени, нито деца да ражда. Тя трябва да прекара един живот, свободен от тези връзки - да мисли за деца, защото те ще бъдат хилави. Тя прекарва последния етап на своя минал живот. Магдалина може да бъде образец и в доброто, и в лошото. Казвате: „Не трябва ли да се женим?" - Защо ще се жените? Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта.
Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате. Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни. - „Ама аз не исках." - Внимавайте втори път да не изпаднете в същото положение. Вие сте направили една погрешка и затова са ви вързали. Всички вие правите известни връзки, които първо не са естествени. Вие искате да завържете приятелство, връзки, които не са естествени. И вие, като света, постоянно се одумвате. Казвате, че еди-кой си де ходил. Че, идете и вие в света тогава! Какво лошо има в това, че някой обичал някого? Пък защо трябва да се месите в чуждите работи? Стига да е любов, но да не се лъжете. Ако вървите по този начин, аз ще ви оставя. Аз искам да бъда свободен. Не че не съм свободен. Аз съм свободен, но искам да ви кажа, че вие сте допуснали на Изгрева същества, които са от низша степенна развитие, а аз не искам да се занимавам с тях. Те ще ви спънат, лъжат само, без да постигнете нещо. Те ще ядат и пият и нищо няма да ви помогнат. Те ще развалят всичко. Има един брат тук, който е повече от 20 години и още не може да се откаже от тютюна. Така и много от вас боледуват и ще боледуват, защото постъпките им не са естествени. Аз мога да направя един списък, да покажа какви са вашите постъпки, сами да видите колко са неестествени. От такива постъпки не можете да имате никакви постижения. Сега, въпросът е какви ще бъдат техните последствия. Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се! Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно. Вие нищо още не сте уредили. Един ученик ми разправяше един свой сън. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе, навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде. Тази война ще бъде толкова страшна, каквато никога не сте виждали. Вие трябва да бъдете готови за тия времена. Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него." Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица. Казвате, че тревата ви показвала, че Господ е нагоре. Но от тази малка тревица ти ще дишаш. Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора.
Та казвам: Сега всеки си има по един Господ, но този вашият Господ няма да оправи света. Христос казва: „Както ме Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих." Тогава де е вашият Господ? Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да заемете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете. Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не Му служите както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явил. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си! И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе."
Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене, да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо. Не е въпросът за онези второстепенни неща. Някога пък говоря за любовни работи. Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога." Без кого не може тя? Младата мома трябва да пише на момъка: „Без Тебе, Господи, Който живееш в младия момък, не мога да живея."И младият момък трябва така да пише на младата мома. При всяко любовно писмо трябва да пишете на Господа, Който живее в нашия приятел, а не на приятеля си. До Бога се отнася това писмо. Правилното разбиране е, че нито момата може без Господа, Който живее в момъка, нито момъкът може да живее без Господа, Който живее в момата. Само по този начин може да се дойде до един правилен живот, а сега вие вървите по обратния път. Като ви наблюдавам, виждам, че вие живеете само с лавирания, с вътрешни лъжи.
Не, оставете вече лъжата настрана, изхвърлете я навън. Никой досега не е успял нещо с лъжата. Който не изхвърли лъжата от себе си, той в нищо не може да успее. Ако искате един щастлив живот, ако искате да прогресирате като ученици, абсолютно никаква лъжа не трябва да има във вас. Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш?" Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби."
Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е както трябва. Младите, когато се обичат, се крият, а старите гледат какво правят младите. Чудно нещо! Какво има да гледат? Младите ще направят точно това, което старите са направили. Младите трябва да изменят своите отношения. Какви трябва да бъдат отношенията им? Чисти трябва да бъдат отношенията им. Знаете ли какво значи чисти отношения? Когато една мома залюби някой момък, тя не трябва да изгубва своето здраве, но още по-здрава трябва да стане. Това не значи, че тя трябва да тлъстее.
Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той търсил мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене, най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила. Като се оженили, в нея се появило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение за четири години, за да затлъстее. И наистина, тя постигнала това. Обаче мъжът й започнал да става недоволен от нейното затлъстяване и подал заявление за развод. Съдът уважил и неговата молба и им дал развод. Какво трябва да се направи? Сухата трябва да отиде при французина, а тлъстата - при американеца.
Та, и вие понякога искате да бъдете тлъсти, понякога сухи, но нито с дебелината може да се живее добре, нито със сухотата. Защо? Понеже и двете изменят своите идеи. Американецът казва: „Суха жена не искам, пълна искам, такъв е моят идеал." французинът пък иска суха жена. Този пример може да се преведе вътрешно. Ние имаме известни идеи, които довеждат до резултатите на американеца, а някои идеи довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство.
Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добро за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия. Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните волята на Бога, и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени, те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. „Изгревът" трябва да бъде едно чисто място, не само във физическо отношение. Аз не се спирам само върху външните постъпки. Аз извинявам вашите постъпки, но вие, без да знаете, ставате проводници на един съвършено чужд свят от вашите мисли и желания. Вие трябва да затворите крана си за тия влияния. Направите ли една погрешка, изправете я. Вие постоянно ставате проводници на тия течения, вследствие на което положението ви се влошава. Ако вървите по този начин, след десет години ще се намерите в голяма сиромашия. Не мислете, че работите на света по този начин ще се уредят. Ако мислите така, съвсем криво мислите.
Сега аз ще ви покажа един път, по който трябва да вървите. По този път много пъти сте вървели, но сте го напущали. Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидетедето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите.
Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно. Ако е въпрос да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили. Ние трябва да строим. Тепърва имаме работа, която трябва да свършим. Ние трябва да строим. Ако само гледате как другите строят, нищо няма да излезе от това. Ако само другите работят, а вие не работите, пак нищо няма да излезе. Ако в света само вярвате, че има Господ, без да изпълнявате Неговата воля, тази вяра няма никакъв смисъл. Някой казва: „Напразно изгубихме времето си, да бяхме в света, повече щяхме да придобием." Та, според мене, всички съвременни хора напразно губят времето си. Казвам: Не само тук, но и в живота всичко е изгубено.
Та, за да не изгубим живота си, ние трябва да дойдем до правилните вярвания. Не е въпросът да се отказваме от живота, от богатството и т. н. Казва някой: „Аз не искам богатство." Не е въпросът там. Ние трябва да бъдем богати и здрави. И това богатство, и това здраве трябва да ги употребим на място. Ние не трябва да бъдем бедни хора. Освен това, ние трябва да бъдем даровити. Кой каквато дарба има, той трябва да я развие. Сега вие седите и чакате, като дойде Христос, тогава да постигнете нещо. Мислите ли, че като дойде Христос, ще ви повика така, каквито сте? Не, Христос никога няма да дойде в света по начина, по който вие разбирате. Щом приемеш храната си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да изправиш живота си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да учиш, Христос е дошъл вече в тебе. Това аз разбирам под идването на Христа. Вие казвате: „Като дойде Христос, Той ще обсъди работите." Оставите ли Христос да ви съди, вашата работа е вече загазена. Вие съвсем сте закъсали. Христос не е дошъл на земята да съди хората. Там е важното, че съдбата ще започне от дома Господен. Обаче, едно трябва да знаете: Учениците не трябва да бъдат съдени. Останели ученикът да го съдят, той вече не е ученик. Единствените хора, които няма да бъдат подложени на съдба, това са учениците. За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам трябва да изправи погрешките си. Та, и на вас казвам: Изправете погрешките си. Втори път едно ще знаете: Ако сами не изправите погрешките си, или всеки едного ще викам лично, да му кажа погрешките, или ще го оставя сам да си понесе последствията. Последствията ще седят в следното: един ден, както вървите по пътя, ще паднете на улицата и ще си заминете - всичко ще свърши с вас. Но аз не искам това. Не искам и смъртта да ви изяде. Едно се изисква от всички: Служене на Бога. Аз имам една архива, в която съм събрал всичко, каквото сте направили, и един ден ще изнеса всичко, което сте направили. Всичко ще изнеса с ред факти. За тази цел аз имам доста картини събрани, какво сте правили през времето, докато сте били в школата. Като видите тези картини, и за добро, и за зло, вие ще се учудите. Аз имам цяла серия от такива картини. Не ограждайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази страница и новото в школата не може да дойде. Без любов в света новото не може да дойде.
Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.
Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално. Христос имаше 12 ученика и с Него ставаха 13, но беше разпънат. Навсякъде, дето има едно съчетание от 13 души на физическото поле, работата няма да успее. Ако имате 12 добри мисли и вие ставате с тях 13, непременно ще ви сполети съдбата на Христа. Какви бяха тия 12 ученици на Христа? Кой беше 12-ят? - Юда. Той беше и касиер, той пазеше и парите. След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павел, когато станаха 13 ученика. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертва. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятничеството в света. Ти си представяш, че вървиш в правия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: Да си уредя работите." Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих стояла тук." Никаква вяра нямаш. Вярата не е външно нещо, тя трябва да дойде от друго място. Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде. Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо. Те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та, вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе; безверието е пък връзка със същества, които седят по-низко от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас. Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас. Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може да се усили и прояви.
Казвам: Това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота. От щастието зависят и много други блага. Вие искате да отидете на оня свят, да намерите пътя и да бъдете щастливи. Вие искате и да забогатеете. Вие не можете да бъдете богати, ако не сте в един уреден живот. Защо? Ако придобиете богатството по друг начин и живеете в един неуреден живот, вие ще създадете около себе си крадци и разбойници, които ще ви ограбят. Даже и здравето е от друг свят. Засега нито един от вас няма едно тефтерче, в което да си забелязва всяка добра мисъл, която е дошла в ума му. Вземете си едно малко тефтерче и като ви дойде някоя добра мисъл, веднага си я забележете. Същевременно си забележете какво е било времето, когато ви е посетила тая мисъл, дали е било облачно или ясно, колко е часът, минутите. Също така, като ви дойде някоя лоша мисъл, пак си забележете това в тефтерчето. Тъй щото, важно е да знаете годината, месеца, часа, минутите, както и това, с което сте се запознали в това време, да знаете как ще се развие впоследствие тази мисъл. Забележете си тези данни. Те са важни. А сега всички очакват наготово, като отидат в оня свят, там Господ да им уреди работите. Като отидете в оня свят, и там трябва да учите. Оня свят е място на учение. Там не търпят непроверени работи. За всичко трябва да си държите статистика. Че ако тук не помните нещата, на оня свят съвсем няма да помните. Дойде някоя сестра или някой брат при мене и ми казва: „Говори ми се нещо насън, но не мога да си спомня какво ми се говори." Те искат да кажат, че Духът им говорил нещо и казват: „Аз бях като една тръба, проводник." Аз бих желал да не бъдете тръби, но да бъдете съработници. Вие трябва да вземате участие във всичко, което ви се говори, и умът и сърцето ви да се радват. Не трябва да казвате, че ви се е говорило нещо, но не помните какво ви се говори. Били сте медиуми. Оставете тези работи. Дошъл духът, казал ви нещо, а вие сте чули нещо несвързано. Не, когато Духът говори, Той говори много свързано. И първо вие се учите, а после другите. Когато аз държа една беседа, първо аз се уча от нея. Като науча всяка една мисъл много добре, после работите ми се откриват. Когато Учителят преподава, и той се учи. Вие казвате: „Учителят всичко знае, той няма нужда от учение." Вие не разбирате какво нещо е Учител. Учете се всякога. Ако вие не можете да се учите от това, което Бог ви говори, никой не може да се учи от вашето учение. И сега, като съм ви говорил толкова много, аз нищо не губя от това. Аз се радвам за това, което съм говорил. Един ден ще си взема беседите и ще си замина. Аз да си взема своето богатство, нищо не съм загубил от него. Но аз желая и вие да не останете сиромаси. Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене. И тогава мога да ви кажа каква ще бъде съдбата ви. Мене съдбата на грешните хора не ме трогва. Но вие не трябва да се разколебавате във вярата си. Христос казва: Който се усъмни във вярата си, той ще осиромашее. Затова и аз казвам: Не се разколебавайте във вярата, която ви е дадена. Щом имате едно убеждение, не говорете за него, но поддържайте го в себе си. Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага.
И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде. И да направим пръв опит. За една седмица да бъде този опит. Сега аз искам онези от вас, които вземат участие в този опит, да станат силни, велики. Какъвто опит да ви се даде, вие искате наготово да влезете в опита, а другите да го правят. Без опити не може да се влезе в царството Божие. Писанието казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ."
Сега ще ви дам едно негативно правило: за една седмица няма да се поздравлявате, кой как мине покрай някого, няма да го поздравлява. Ще минавате един покрай друг, като че сте чужди, непознати хора помежду си. Колко души от вас искате да направите този опит? Като минавате, ще бъдете като непознати. Ще се запитвате: „Какво правите, господине?" Ще мислите, че сте съвършено непознати хора, с които едва сега ще трябва да се запознавате. Няма да си вдигате ръцете, няма да си говорите като познати. Искате ли първо да направите това упражнение? Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате да направите. Тогава, правете каквото искате и ходете както вие си знаете. Но сами ще си носите последствията. И аз не искам да нося никакво осъждение. Тук нито един от вас не върви както трябва: нито от младите, нито от старите. И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намирате за добре.
САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ!
(Дъждовно време, силен вятър.)
21.II.1934 год., сряда
Небето почти облачно, но слънцето огря, а после се заоблачи. През целия ден преписвах лекцията „Най-малката любов" и вечерта преписвах докъде 1 и половина. През деня ходих към 4 ч в Кърджали. Получих си пощата и изпратих романа „Бунтовникът Гора" на Еленка. Братът Тошев ме изпрати до над Арда, дето е каикът. Попяхме си „Благославяй, душе моя, Господа" и по тъмно, късно се върнах.
И тая вечер пях и свирих, още повече днес ходих при инспектора и ми каза, че ще има учителска конференция от 1 до 5 март в Кърджали. И брат Тошев ми каза, че с цигулката ще му гостувам и в него ще бъда на гости през времето на конференцията. И затова аз тая вечер пях и свирих повечето, до късно, и писах докъде 12 ч от лекцията.
Слънцето изгря и пред него имаше пояс от облаци. После се заоблачи. Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък. И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията.
Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч.
23.II.1934 год., петък
Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере. И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша.
На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев.
Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев. Действително, че се бях разтревожил, че пак ще ме разкарат, но брат Тошев ми каза, че интуицията му му казва, че няма да б... (Когато пишех това, в тоя момент нещо изтрака на прозорците, на самите железа на прозорците, трикратно като ритмично, и ме учуди. Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24. II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки. Защото Те са толкова заети, че ние трябва да ги уведомяваме за станалото, за да вземат мерки. И на тръгване братът Тошев повторно ме уведоми да не забравям и отправя телеграма светла, блестяща докъдето трябва, и работата ще се уреди и че тоя, който сега ме е клеветил, в Министерството не го слушат и няма да вземат думите му под съображения. Аз си тръгнах. Слънцето залезе над Арда, над каика. Вървях и си мислех и дълбоко исках от Небето сега да не [ме] бутат от това турско село, защото поне тук аз съм по-добре.
Понеже днеска съм в почивка, затова късно, като стана чаят, вечерях със сирене и халва, но много тежко ми стана.
Като си дойдох, се помолих и отворих Библията. Падна ми се 13. глава от Марко, за Съда Господен, за крайните дни, които ще сполетят човечеството и ние, избраните, „Будни бъдете и непрестанно се молете, защото не знаете деня, часа и минутата, в която ще дойде часът".
Понеже в преписаната лекция Учителят говори за числото 13, затова аз се стреснах, понеже тук, в Казалджик-Кафтан, аз съм направил акт за встъпване в длъжност на 13 януарий и затова това съчетание ме сега преследва и може да си понеса последствията. На лягане пак отворих Библията, след молитвата си, и ето, падна ми се Първото послание към Коринтяните, глава 11, стих 31, който гласи: „Защото, ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени." И от това извадих заключение колко ние трябва да бъдем бдителни в живота си, за да не става нужда Небето по негативен начин да ни изправя.
Легнах си в 10 ч, но не можах да заспя от тежестта на храната, която поех, особено халва и сирене след почивка действуват много тежко.
Съвсем ясно небе. Тихо, прозрачно. Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми. Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
„Будни бъдете и непрестанно се молете."
През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч.
25.II.1934 год., неделя
Събудих се в 6 без 15. Успал съм се за наряда. Станах и след наряда четох нещо от „Живите сили в природата". Следтова по жребие ми се падна да чета 9-а беседа от 10-а серия - „По образ и подобие Божие ". И трябвало да я прочета, за да ме обнови и тая беседа, извърши нещо, което като че ли за първи път в живота си изпитвам такова състояние след прочитането й. След прочитането й се изпрах и след обед си полегнах и съм спал дълго. И като че след тая беседа и хубавото слънце, с ясния и тих, топъл ден, всичко това като че днес бях в неземен свят, в неописуемо състояние, което само Бог може да ми даде. Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак. Часът е 12 и аз ще си легна.
[b]26, 27 и 28.II. т. г. [1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване.[/b]
[b]Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих.[/b]
[b][b]1.III.1934 год., четвъртък[/b][/b]
[b]Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали.[/b]
[b]Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях. Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със свирене. Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.[/b]
[b][b]2.III.[1934 год.], петък[/b][/b]
[b]Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет". Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители. Следобед аз забелязах, че г-ца Тулембаджиева би говорила с мене по нещо, ако се познаваме.[/b]
[b][b]3.III.1934 год., събота[/b][/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувам, че ние сме седнали с брата Тошев, а ето, дойде г-ца Тулум-баджиева, поздрави ни общо и после седна до мене, като си възви коленете и ги допре на моите колене, понеже бяхме седнали на една пейка. Брат Тошев изпитателно ме загледа, как тъй набързо аз се запознах и ето, една госпожица се привързала към мене. И се събудих.[/b]
[b]До обед бяхме свободни, понеже бе независимостта на България, затова бяхме в кабинета на брата Тошев. Следобед - реферат за маларията.[/b]
[b][b]4.III.1934 год., неделя[/b][/b]
[b]Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди.[/b]
[b][b]Друг сън.[/b] Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина. Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана. Това бе срещу къщата на Петко Тодоров Братиев във Водица.[/b]
[b]До обед имахме лекция по гимнастика и критика, а следобед - свободни.[/b]
[b][b]5.III.1934 год., понеделник[/b][/b]
[b]Един от членовете съдии при окръжния съд, Костов, реферира на тема как се произвеждат избори, а след него имаше инспекторът реферат как се преподава чужд език, или как да преподаваме български език в турските училища. Следобед аз си купих някои покупки и се отправих за К.-Кафтан. Закъснях, а и сняг бе валял и се стопил, че бе и кално, та мъчно си дойдох. Получих писма от Н. Чакова - резюмета, от Еленка-резюмета и писма и от бр. Боев и Звездински и писмо от Костадин Антов от Равна.[/b]
[b][b]6.III.1934 год., вторник[/b][/b]
[b]Времето е облачно и студено. Писах писма тая заран на Коци, Василка Костадинова-Коцевата, Илия Тошев и до Инспекцията. Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч.[/b]
[b][b]7.III.1934 год., сряда[/b][/b]
[b]Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.[/b]
[b][b]8.III.[1934 год.], четвъртък[/b][/b]
[b]Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV. книга на Царете.[/b]
[b]Времето е тихо, облачно, не е студено. Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час. След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч ми се доспа и си легнах.[/b]
[b]Спах, докато се съмна. Не ми се ставаше. Чувствувах се неразположен. След като си направих молитвата и гимнастиките, тогава дописах резюмето за брата Тошев и него и снимките на неговите хазяи ги изпратих по Рамадан X. Еминов за Кърджали до брат Тошев. Тая заран аз прекарах в леглото около час седнал, в размишление, но не станах да чета лекция. Днеска съм в почивка. Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом. Не ми се чете и нищо не ми се прави. Мисля си все за Еленка, за бедата, или щастието, не знам как да кажа. Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека. Поспах си малко, но състоянието ми не се променя, най-после реших да се изкъпя и да си изпера всичките горни ризи и два чифта долни дрехи. Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.[/b]
[b][b]10.III.1934 год., събота, К. Кафтан[/b][/b]
[b]До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч от К. Кафтан. Тръгнахме все по реката. Стигнахме за час на моста. Направихме 2 снимки. Ето, пристигнаха 3 ученика и ми съобщиха, че околийският училищен инспектор пристигнал на ревизия в училището, но аз не се надявах, та да не ходя. Завърнахме се набързо. Госпожицата от Салман си заминала с ходжата. Инспекторът ревизирал ходжата и като пристигнахме, той влезе в стаята ми и се заприказвахме. Отидоха си колегата и другарят му, а ние останахме хей-така, да чакаме. Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник.[/b]
[b]Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме. Времето бе ясно, тихо, слънчево.[/b]
[b][b]11.III.1934 год., неделя[/b][/b]
[b]Спахме до съмнало, понеже не става инспекторът, и аз трябваше буден да стоя под юрганя. До обед ходихме къде Арда и тамо, седнали, говорихме надълго и нашироко. Следобед ходихме в Карлъ и в Емач, за да провери ходжите дали имат разрешително. Върнахме се на смрачаване. Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко.[/b]
[b][b]12.III.1934 год., понеделник[/b][/b]
[b]Времето шарено - облачно, но топло, тихо. Ревизира ме по четене в III и IV. Състави ми добър ревизионен лист. След като пихме мляко и сърбахме и кисело, се упътихме за Дайранлар. Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар. Там се срещнахме с кмета Ангел ..., кмет на Хаджи махле, и с един аксизин, с когото мереха тютюните. Преспахме заедно с кмета и аксизина Петър у кмета на селото (т. е. у кметския наместник) Ариф.[/b]
[b]Кметът, аксизинъти инспекторът с коне, а аз пеш, потеглихме за Кърталу и Бююк-дере към Хаджи махле. По икиндия пристигнахме в Хаджи махле. Училището - разнебитено, изкъртено и неметено и изпочупени прозорците. Инспекторът състави акт на училищното настоятелство в X. Махле. Колегата тамо - Панагюрец, е много небрежен.[/b]
[b][b]14.III.1934 год., сряда[/b][/b]
[b]След като закусих с едно яйце и няколко залъка хляб, потеглих за К. Кафтан, след като се сбогувах с инспектора и с колегата. За 2 1/2 часа пристигнах. Тъкмо, значи, по обед. Следобед учих, а вечерта дописвах писмото на Еленка.[/b]
[b][b]15.III.1934 год., четвъртък[/b][/b]
[b]Времето облачно, но се и разясня и пак се заоблачи и слънце даже печеше днес. След обяд пак се залових още да прибавя към записаното писмо още някои неща, да го дописвам.[/b]
[b]Проявих стъклата на брой, които тези дни бях правил с колегата от Халач-дере и с инспектора. И днес също преписах 3 резюмета, изпратени от брата Боев до Наталия Чакова в с. Каялъ-дере, Елховско, и до Драгомир Попов, учител а с. Манолско-Конаре, Пловдивско, и го приготвих за утре да го изпращам.[/b]
[b][b]16.III.1934 год., петък[/b][/b]
[b]Времето добро. Не съвсем ясно небе и силен южен вятър вее. По жребие ми се падна да прочета от I томче „Простите истини" лекцията „ Устои на съзнанието".[/b]
[b]След прочитането й, копирах по няколко картички от негативите, които бях проявил снощи. След това се залових да пиша писмо на Еленка, понеже скоро не й бях писал, по единствената причина, че душевно бях все разстроен от много време и от 10.Ш. писмото, което й бях записал и довърших на 14 март го оставих непратено, защото намерих за ненужно да й го пращам. Към 2 ч следобед потеглих за Кърджали. Бе започнало да роси, та затова аз турих платнището в раницата и галошите, за случай, че завали, да ги обуя върху белите обуща, и потеглих. В общината получих писмо от Еленка и 2 лекции: едната - от общия клас, а другата - от младежкия, и ръкописи резюмета. Отидох в основното училище и от пунктовия получих заплатата си за месец януарий 1135 лева, от които ми задържа за канцеларски 5 лева. От 1130 лева, пратих на Еленка 1000 лева веднага, а 95 лв. дадох за една дузина стъкла и от заплатата ми останаха само 35 лева. След това отидох при брата Тошев. На тръгване братът Тошев ме изпрати до над Арда и се разделихме. По тъмно аз пристигнах.[/b]
[b][b]17.III.1934 год., събота[/b][/b]
[b]Станах точно в 5 ч, но седях в леглото. Сега се чувствувам добре. До обед си играх с децата в процеса за предаване урока при „г" и за [...]. В междучасията имах настроения да свиря.[/b]
[b]На обед дойдоха Г. Бойчев, Чанев с още един свой другар, които случайно се срещнаха и се върна Бойчев за селото си Хапач Дере, понеже тия ученици и той си обещали някаква среща с някои си 2 госпожици. Аз писах протоколи и до вечерта имах работа с касиера на настоятелството. Понеже ходжата си отиде, то аз насаме си попях и свирих на свобода докъде 11 ч, след като се изкъпах и изпрах.[/b]
[b][b]18.III.1934 год., неделя[/b][/b]
[b]Станах в 4 1/2 ч. Точно в 5 и 5 започнах наряда си. След това прочетох изпратената от Еленка от общия окултен клас лекция, държана на 14.I.1934 год.. озаглавена „Оставете я свободна". Единствената най-важна мисъл, която оставя в съзнанията ни не само за през тоя, а и през бъдащите векове, то е: „Не ограничавайте Любовта." „Тогова, когото обичате, оставете го свободен." И че „ограничението на любовта създава всичките нещастия в света".[/b]
[b]„Злото се състои в това, когато започнеш да ограничаваш любовта." След закуска около половин час се пекох на хубавото топло слънце и се радвах на тихия приятен и топъл ден, като по небето се забелязват от юг към север тънки нишки от облачни, гъсти като облачни нишки пари. Косовете пеят на брястовете, а високо чучулигата пее горе, а негде авлига се чуе, като взема отсечени тонове.[/b]
[b][b]22.III.1934 год., четвъртък[/b][/b]
[b]Събудих се още в 3 1/2 ч, кога звънна часовникът на ходжата в другата стая, понеже той ще си отива рано в селото си. И до 5 ч не можах да заспя вече. За наряд станах и точно в 5 и 40 започнах наряда си. Не излязох в полето, понеже няма сгодно място. Небето малко прошарено облачно. Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден. Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден. Преписвах някои от резюметата, които ми е изпратила Еленка. Към 11 ч, тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец. Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици. Вечерях с орехи и сливи и най-после пих един чай. Лягам си в 10 ч.[/b]
[b][b]23.III. 1934., петък[/b][/b]
[b]Времето хубаво, топло. Писах на Борис Манов писмо по случаи конференцията в Годеч. Попълвах списъците и сведенията на учителите и учениците, та не успях да отида в Кърджали.[/b]
[b][b]24.III.1934 год., Събота[/b][/b]
[b]Ясно небе, тихо време. Учихме два часа и разпуснахме децата за байрам. След това се залових да пиша писма за инспекцията. Едва следобед в 3 ч потеглих за Кърджали. Общината в събота следобед не работи, та не можах да си взема пощата. Изпратих сведенията за инспекцията, а служебните списъци, по съвета на помощник-инспектора, ги изтеглих назад, понеже такъв аз имам и ще го изискват от Софийската инспекция.[/b]
[b]След това отидох при брат Тошев. Той излезе до края на града да ме изпрати и късно пристигнах в селото си, но с тежко душевно състояние.[/b]
[b][b]25.III.1934 год., неделя[/b][/b]
[b]Станах в 5 без 15. В 5 и 5 почнах наряда. След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения.[/b]
[b]Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло.[/b]
[b]Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали. А нагоре трънките колко миши уши листа имат. Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин.[/b]
[b][b]26.III.[1934 год.], понеделник[/b][/b]
[b]Турски байрам. Ходжата стана много рано, за да пее, а аз чаках, докато се развидели.[/b]
[b]След това турците от околните села се бяха събрали на молитвата. След свършването но молитвата и след закуска аз потеглих за Кърджали, за да си получа пощата. Получих от Минко Тонев писмо, а другата поща е училищна. Отидох при брат Тошев за малко, към 12 ч си потеглих обратно, без да се бавя в Кърджали.[/b]
[b]На връщане имах тежко състояние, и то защо, че нямам приятели или приятелки в Кърджали, та да се позабавям на приказки там.[/b]
[b]Но в дълга размисъл, аз дойдох до следното: че аз като искам, мога винаги да намеря компания, обаче защо ми са такава компания - само да убива времето и да ме заангажират за бъдаще с това, с онова. И си казах, че това положение, това уединение, аз кога бях в Равна, аз съм си го пожелавал и следователно сега, като ми е дадено, трябва да го използувам разумно, защото такова външно спокойствие рядко се дава и аз трябва да използувам рационално това скъпо и хубаво време за самокултура, а близките, моите приятели, Бог не ме е лишил. Братята, сестрите са, и всички светли души и умове са компанията, с която трябва да дружим.[/b]
[b]След това в 2 ч обядвах ряпа и пържени милинки. След това си поспах малко и после се поразходих до кафенето, а до 11 ч вечерта свирих ноти с много хубаво, хармонично настроение.[/b]
[b][b]27.III.1934 год., вторник[/b][/b]
[b]Небето облачно. Студеничко, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение. Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието. Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.[/b]
[b]Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."[/b]
[b]Едва в един часа след полунощ успях да легна. Написах писмо на Р. Костов и В. Генов, учители в с. Каленовци, Годечко.[/b]
[b][b]28.III.1934 год., сряда[/b][/b]
[b]Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво. Хладно е времето. След гимнастичните упражнения прочетох от преписани мисли от Учителя от скоро изпратеното ми резюме „Изворът на вечния устой" - много хубави мисли и съкровен духовен еликсир са тия изказани от Учителя мисли. Като че ли те са капки от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот. А ето, най-великият за времето ни Алхимик, Ученият над учените мъдреци, химикът над химиците, нашият Учител, от своята лаборатория ни дава от тоя жизнен еликсир на живота, който урегулирва духовните, душевни и физически функции на тия, които го употребяват. Неговите огнеупорни епруветки, дестилатори, стерилизатори, филтри, вани и всевъзможните киселини и основи, с които оперира и разлага елементите на техните съставни части, и оптически уреди за приближаване, увеличаване и анализиране на нещата, са непознати за съвременните учени лабораторни химици. Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената. Този учен не чака от земната Нобелева премия за труда си, а целият му живот е раздаване онова неимоверно богатство, което Вечният, Великият - Богатият над богаташите го одарил.[/b]
[b]Той ни учи да бъдем като Светлината, да бъдем като въздуха и водата! - Какви думи! Какво богатство, какъв неземен дар.[/b]
[b]И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло. Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b]
[b]Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b]
[b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите!" Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b]
[b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b]
[b]Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя![/b]
[b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.[/b]
[b]И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!!, но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим. Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа.[/b]
[b]Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме акордира Тоя майстор. Хвала и Слава да бъде на Него![/b]
[b]След това преписах това и го изпратих на Еленка. Отидох в Кърджали и получих втория том от десета серия и 2 томчета лекции от окултния клас.[/b]
[b]С брат Тошев излязохме и попяхме някои от мелодиите на гимнастичните упражнения -„Тъкането" и „Първият ден на пролетта". На раздяла брат Тошев съзря, че по шосето иде председателят на окръжния съд и ме запозна с него и те се върнаха, а аз си продължих за селото си. Кога пристигнах, се отбих в кафенето в спалните стаи и се запознах с Коста Хаджийски, акцизин стражар по измерването на тютюните, и вечерях при тях.[/b]
[b][b]29.III.1934 год., четвъртък[/b][/b]
[b]Събудих се на разсъмване. Вънка тихо, ясно малко хладно.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм у дома в ясака на мястото в кошер, където са сливите и вишните при Алтъпармаков Съби, но обстановка съвсем друга. Един наклонен трап, урва с много вода, която тече на север. Аз исках да направя извор кладенец, та да пият вода минаващите хора. Копаях ниско някъде си, но съзрях по-високо, че много хубава бистра вода извира, така, от яра високо и с търнокопа направих копка на хубавата вода. Ето, източно от мен, уж в нашо място, съзрях останка от скала - стари камъни, но при по-внимателно разглеждане - това не било скала, а зид от стара римска постройка. Отидох и разгледах добре. На тоя зид има прозорчета, извити, като на църква, кръгли - закръглени отгоре, но хубави прозорчета със стъкла. Покрай мен се оказаха госпожа Чакърова и Бояджиева - моите заместници в Равна. Но като че сме учители в едно училище някъде, където има и други млади госпожици. Но те са двете при мен. Тоя останал стар зид, от много старо време останал в нашата градина, и аз исках сега да го срутя в урвата. През ума ми минаваше мисълта, че може би изпод неговите камъни може би има змии, та може някоя змия да направи някоя пакост с ухапването на някого от тримата ни, като и госпожа Чакърова държеше в ръце момиче дете и го бавеше и милваше. Аз прехванах зида, за да го прекатуря в пропастта, но има опасност да не падна аз и зидът в другата страна на рида в друга пропаст. Гребена между два трапа и едва се крепя, като пазя равновесие да не падна. Тъкмо поклатих зида и изскочи изпод него змия пепелянка или усойница и изпомежду мен и Бояджиева избяга в другата пропаст. Зидът падна в трапа, където изкопах изворите, но в поклащането си, за да не изгубя равновесие и падна случайно, се взаимно подкрепихме с г-жа Бояджиева и така се допряхме, щото неминуемо бе и страните на лицата ни се допряха и понеже тоя момент продължи, г-жа Бояджиева ме целуна по бузата, но това, без да иска, г-жа Чакърова забеляза. И аз, уж говорех за скалата, но измежду другия разговор, за да не забележи госпожа Чакърова, благодарих на Бояджиева, задето ме целуна.[/b]
[b][b]30.III.1934., петък[/b][/b]
[b]Прекарах целия ден тук в размисъл. Изобщо днес ми бе тежко душевното състояние. Облачно времето и хладно.[/b]
[b][b]31.III.1934 год., събота[/b][/b]
[b]Още снощи се изкъпах, избръснах и се гласях да отида рано в Кърджали, обаче отложих за следобед. Преписвах до обед изпратеното резюме от Еленка - държана лекция в петък, на 23 март т. г. специално за музиката. Вчера писах и писмо на Васил Станков. И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри. Човек, още докато пише или работи нещо за някого, усеща какъв ще бъде ефектът от работата. Та, следобед отидох в Кърджали. Брат Тошев си взема някои бележки от хубавата лекция и ме изпрати до Арда.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Нощес сънувах, че съм в Кърджали и нещо брата Тошев сънувах и председателя на съда, че имаха някаква разправия с Кирков и нещо неопределено.[/b]
[b]И днес, като отидох в Кърджали, се случи нещо подобно. Председателят на окръжния съд уволнил една чиновничка писарка. Дошел бе Кирков да се кара да я възвърнат, но само се чуваше високата крамола от пренията между председателя и Кирков. Което съм сънувал, го видях наяве и ужас ме обзе и на сън, и в действителност днес от тая случка. Върнах се късно.[/b]
[b][b]1.IV.1934 год., неделя[/b][/b]
[b]Облачно време. Станах за наряда навреме. Четох за наряда изпратеното ми сега томче съборни беседи от 1933 год., 1 септемврий - ,,С един удар". Много хубава беседа. А в 10 ч четох от II том 10 серия - „Ни мъж, ни жена". Във време на четенето имах настроението да свиря, затова 2 ^ 3 пъти оставях лекцията и си посвирвах и пак продължавах да чета. Следобед си поспах малко и се занимавах с проверка на счетоводните книги и на касиера. Изобщо, вследствие от прочитането но двете беседи, днес имам добро разположение на духа, с идеята да използувам малкото време, което остава за четене и най-важно - със свирене, защото скоро ще бъда в София, да занеса нещо ново.[/b]
[b][b]4.IV.1934 год., сряда[/b][/b]
[b]Станах в 4 1/2 ч. В 5 ч започнах да чета школната лекция „Възможни постижения" държана на 2.Ш.1927 год.[/b]
[b]Времето хладно тия дни. Слънцето не се показва. Затова и в стаята ми е хладно и едва търпя без печка, кой знай дали не ще измръзнат разцъфтелите се овошки.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че сме братя, сестри заедно с Учителя някъде си, водим хубави разговори, обаче не е останало в съзнанието ми от разните въпроси. Само си спомням, че аз някак си със заобикалка казах на Учителя един въпрос по отношение на мисията му, понеже той говореше за мисията на Великите Учители, които идат периодически и работят всякога и с всички начини върху съзнанията на човечеството, но за себе си не говори, а аз загатнах, в смисъл, че и Той е един от Тях, а братята се позасмяха, защото Той замълча.[/b]
[b][b]Втори сън.[/b] Сънувам, че съм като във Водица, при крайната чешма. Обаче обстановката при по-други условия, неточно каквато е сега при Крайната чешма. Каруцата, нашата (на наш Иван) е натоварена с нещо много, но не помня с що бе натоварена. Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим. И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата.[/b]
[b][b]5.IIV.1934., четвъртък[/b][/b]
[b]Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b]
[b]*[/b]
[b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b]
[b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b]
[b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b]
[b]Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта. За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b]
[b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b]
[b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b]
[b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b]
[b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b]
[b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b]
[b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b]
[b][b]9.IV.1934год.[/b][/b]
[b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим. Сега трябваше да се скрия и да ме не хванат патрулът, че съм бил тук, затова накрая на гората имаше нещо като махала с къщи. Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка.[/b]
[b][b]Втори сън.[/b] Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан.[/b]
[b][b]10.IV.1934 год., сряда[/b][/b]
[b]Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове.[/b]
[b]След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения. В свиренето им, те ме магнетизираха и тонираха добре. Ходжата отиде на погребението на Идирис Ходжа, а [аз] останах и се разсвирих. Почувствувах се, че трябва да напиша едно писмо на Еленка. Седнах и й написах едно хубаво писмо, но се чувствувах, тъй както скоро не съм бивал: радостен, весел, пълен с най-хармонично и музикално-положително. Знам, че тя вследствие на това писмо ще се зарадва много. След това написах и на дяда Недя за Цар Асен. Когато написах Еленкиното писмо, вследствие пълнотата и радостта, свирих; като признак на добрата постъпка се откри небето и пекна слънце за първи път от тая заран. Докато напиша писмото на дяда Недя, пък заваля дъжд. Аз се заприготвях, но наново загърмя на запад и изглеждаше, че ще дойде една хала. И действително, след малко заваля наново и то дъжд и град. Аз се избръснах, написах и едно писмо на турския учител Аъруз Щабан Еминов от с. Алкая до окръжната училищна инспекция и се приготвих за Кърджали. Към 3 бях на път. Обаче общината днес не работят, та поща не можах да получа. Изпратих писмата и заедно с учителя Георги Бойчев се поразходихме няколко пъти из улицата в Кърджали и разхождайки се, съзрях в книжарницата на Ангел Видев госпожицата учителка непозната по име, но по лице, която сънувах на конференцията в Кърджали и която често се явява оттогава в съзнанието ми. След малко още разхождане, аз си потеглих и на стъмяване вече бях в училището.[/b]
[b]Вследствие дъжда, времето е хубаво, с пресен чист въздух. Тая пролет сега за първи път вали дъжд тая пролет.[/b]
[b][b]11.IV.1934 год.[/b][/b]
[b]Станах в 4.40. Ясно небе, тихо време. Само на изток има малка зона от облачета. Луната като последна четвърт току-[що] се показала. Петлите пеят и възвестяват деня.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Понеже снощи се помолих преди лягане да ми се отговори от Небето нещо за тая госпожица, неизвестна за мене по име, а образът й се върти в съзнанието ми.[/b]
[b]Още с лягането не можах да заспя, започнах да се въртя в леглото ту на лява, ту на дясна страна. След това небивала астрална напрегнатост ме обхвана, която, въпреки взетите мерки да се освободя от нея, то това състояние продължи цяла нощ. Отговори ми се, че тая г-ца има някой заминал от близки свои от рода си, обаче той е назадничав дух, който иска да се въплоти чрез нея и че тоя дух е глухоням, изобщо - човек с паднала еволюция и че той ще ми бъде едно бреме, ако аз се оженя за нея. След това сънувам, че уж тя е госпожица мома от Ковачевец, че с други свои другарки тя дохожда в нашето село на сватба от страна на едната страна, но у дома. И когато те били дошли, дошли в неделя сутринта на „Кума" много рано, та ние у дома сме се успали. Мама лежи под юрганя, наш Иван - обаче Иван е като малко момче - лежи до нея, до него Слава - жена му, обаче тя е голяма, като че не е негова жена, и аз съм накрая. Слава коментира въпроса, че сватбарите дохождали и ето, си отиват. Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и[/b]
[b]мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.[/b]
[b]*[/b]
[b]Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е студено. Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови.[/b]
[b][b]13.IV.1934 год., петък[/b][/b]
[b]Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце. От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи. Аз не говорих до 11 ч, обаче размишлявах върху прочетената лекция, та това го смятах за разговор. Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 ^ 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева. В кръчмата се запознах с общинския кмет на Кърджали Дринов и го черпих 2 бири. После отидох в градската градина, та четох вестник „Зора" до 3 ч следобед, докато дойдат чиновниците в общината, та да си взема пощата и все поглеждах, та дано мине госпожицата забавачка на Кърджали, но в залисията си с вестника съм пропуснал да я видя, кога е заминала за училище. След това ходих за справка при ревизорите в окръжното управление, за отчета на касиера ми, който се състои в харчене на пари, без да е имало за целта държан бюджет. След това отидох при Калайджиев и дълго седях при него. На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли.[/b]
[b][b]Сън.[/b] Нощес бях сънувал, че сме някъде с Учителя, братя и сестри. Че се хранехме и като стана Учителят от трапезата си, ние, включая и аз, вземахме от остатъка на хляба и ядохме. Нещо Учителят ни бе говорил много, обаче не съм запомнил нищо, уж го помнех, а съм го забравил, но си спомням, че и на сън си бях казал, че друг път тъй добре не съм се чувствувал пред Учителя, както в настоящия момент, но не помня що ни говори.[/b]
[b][b]14.IV.1934., събота[/b][/b]
[b]Небето полуясно, но все пак през по-голямата част чувствувах малко духом невесел, но по вечеря прочетох книжка „Основните закони на здравето", та от хубавите добре. Гласувахме училищния бюджет.[/b]
[b][b]16.IV. 1934., понеделник[/b][/b]
[b]Ясно небе. Топъл ден.[/b]
[b]Доизкусурих бюджетите, написах писмо до Цеко Симов в с. Губеш, за да ми изпрати препис от незначителното ми писмо в с. Губеш и от заповедта за приемането на главенството в Губеш. Писах и до общинския кмет гр. Кърджали да събира пари за училището. След това отидох в книжарницата на Ангел Ив. Видев. Тук слушах разговори на Видев с разни други негови другари в Кърджали за това-онова, изобщо за госпожици. И целият въпрос на интереса на важността се свежда до това да се намерят такива, свободни в нравите си. И чух как упрекнаха някоя си, че не била както другите свободна. Цени се от тия хора разпуснатите, а честните и порядъчните се упрекват за това, че имат нещо ценно в себе си, че са порядъчни. И си мисля, че ако бих имал такива от тия господа за другари, за близки тук, в Кърджали, що ще науча от тях? Или обратното -бих имал за близки от женския пол тия компаньорки, които, ако имат за другар приятел един порядъчен човек, те ще го упрекнат, зарежат и изоставят. И това тия хора го наричат живот. И с едно дълбоко спокойствие се потопих до дълбокото значение на нашия Учител на братята, сестрите и т. н.[/b]
[b]на деня грея топло слънце. Все се изпратената ми от Сава Калименов все положителни мисли се тонирах[/b]
[b]Следобед ходих в общината и извадих имената на подлежащите за идущата година деца, родени през 1927 год. След това внесох на държавния бирник 163 лв. за данък занятие. Занесох бюджетите в основното училище и си тръгнах замислен и радостен за това положение, че нямам близки тук, в тоя град. И че Небето като ме е пратило, То е предопределило, че тук аз да работя над мене си, а не си губя времето.[/b]
[b]Тъкмо си дойдох, Мемиш донесе за вечеря хубаво ядене, но най-важното бе тиквеник с балка тиква и такава сладост, като нещо по-хубаво от захар и мед. До това време да се пази тиква и да бъде тъй вкусна![/b]
[b][b]17.IV.1934 год., вторник[/b][/b]
[b]Още под юрганя слушам, че вънка плющи - дъжд вали. Станах и след молитва прочетох вчера получената от Еленка беседа, говорена на 1934 год. на 22 март, по пролетното равноденствие, озаглавена „Разумното разбиране". До обед се разясни. Но северен хладен вятър вее, та е хладно. На обед аз отидох пак на поляната и се пекох 2 часа и съм си поспал на завет до тръните. След първия час на обед отидохме на гимнастика, а вместо гимнастика почистихме улицата от камъни. За 1 1/2 децата изчистиха улицата от хиляди разхвърлени безразборно камъни и стана много красиво. После наизлязоха родителите и всички се радваха на чистите улици и поляната надолу и всички ни благодариха за стореното. Тъкмо разпуснахме децата и възварих вода за чай, ето, Аорул Мюмюн - Емироглорският колега, дойде. Пихме по един чай и се разговорихме. Небето се съвсем изясни. Утре ще има величествен изгрев, затова с ходжата отидохме до Арда, да видя къде е чешмата, та сабахлън да отида на изгрев. Понеже се раззеленило всичко, то природата е много красива![/b]
[b]Вчера, освен резюметата на Еленка и новата, от 22.Ш. беседа, получих от А. Николов -Севлиево, картичка и също от наш Ивана писмо заедно с бирни-еско и от секретар-бирника удостоверения.[/b]
[b][b]18.IV.1934 год., сряда[/b][/b]
[b][b]Сън.[/b] Сънувах, че отивам някъде си в една голяма гора за дърва с шейна - зимно време. Насякохме дърва. Имаше още много хора от нашето село. Всички сечаха усърдно. Дървата едни хубави, прави - тънки, дълги. Всички секат, а аз се разхождам и ги наблюдавам. Някои вече бяха заминали напред с шейната си. Пътищата стръмни, опасни - балкански. Натоварихме шейната и аз подкарах конете. Но като дойдоха на един стръмен завой нагоре, те се спряха. Аз си помислих, че оттук вече не ще могат да мръднат, обаче дойде някой и ми помогна и конете изтеглиха. Аз помислих, че трябва да се върна назад, да помогна на наш Ивана, но се уверих, че и те ще изкарат. Обаче нагоре като заминах, пътят се двоеше в едната гора и аз се сбърках кой да хвана: десния ли, левия ли. И съм хванал левия, по-горния, но изведнъж се уверих, че съм сбъркал. Спрях и отидох да разгледам наоколо. Отдире, над мене, минава шосе през едрата гора. По него вървяха керван натоварени коне. Но аз се ориентирах и ме застигнаха отдиря другите шейни и заедно си потеглихме из пътя по дирите за дома, но при съвсем друга обстановка на селото и хората. Срещах много хора, с които съм се забравил вече, мои съученици. Например сам си Колев Георги и по-малкия му брат - забравих му името. После - Колю Пейков, бабин Лалин, който загина в Балканската война, и разговаряхме с тях, че сме се забравили.[/b]
[b]Събудих се, часът - 3.[/b]
[b][b]Друг сън.[/b] Сънувам, че учим в някакво училище. При мене е Енчев - сегашният Кърджалийски директор. Оставихме нашите деца от занятие, та отидохме при някои други госпожи в съседно училище. Така се завързаха дълги, продължителни разговори. След това аз си отидох у дома, но при съвсем друга къща, не сегашната ни. Гладен съм. Ето, дойде Стоян Пейков.[/b]
[b]* сабахлън (сабахлем, сабахлен.сабайле, сабале} - остар. (от ар,-тур.) сутринта, {Бел, на съставителя Вергилий Кръстев)[/b]
[b]Той се хранил, но се разговаряме. Аз му се оплаквам, че съм гладен, но няма какво да се яде. Има, но мен не ми се готви. Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото. Аз се затревожих дали не ще ми стане нещо, да ме отровят, обаче не усетих за момента нещо от тоя шип дали действува зле.[/b]
[b]И се събудих. Небето съвсем ясно. Звездите още светят и в мене се яви един страх, вследствие тия два съня, да отида на изгрев, и не отидох, защото помислих си, че може да дойде някой да види, че аз ходя да посрещам изгрева на слънцето, и да ме наклеветят, за да ми правят зло душманите.[/b]
[b][b]20.IV.1934 год., петък[/b][/b]
[b]Станах в 4 без 15. Вземах си раницата с Библията, самоучителя и лекции и отидох над Кара Мехмедкьови на височината. Прегазих Арда и на разсъмване бях горе, на височината. Съвсем ясно небе. Само на източния хоризонт от утринната омара пред слънцето има малко омара. Слънцето се показа над Кърджалийските височини. Целия ден прекарах тук и по бели дрехи само се пекох на силното слънце. Четох, пях и чак на залез си дойдох тук. Съвсем ясно небе, няма облаче да се мерне. Засуши се.[/b]
[b][b]21.IV.1934., събота[/b][/b]
[b]Станах от сън в 3 1/2 ч. Вземах си нещо за четене вестник „Братство" и песните гимнастическите и потеглих нагоре за височините. Много се радвах, че ме сън не хващаше толкова рано. Ранното ми ставане се възнагради с много радост, много, с много хубави мисли. Докато изгрее слънцето, направих всички гимнастически упражнения. След това пях и четох в. „Братство", целия, с много добри статии. Времето тихо, ясно. Имаше много хубав изгрев на слънцето и на Божественото слънце в душата ми. Вечерта ходжата си отиде, а аз си свирих и размишлявах, необезпокояван от никого.[/b]
[b]Чудих се [на] състоянието си. Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината![/b]
