35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Надка: Много хубав живот имахме, ние бяхме малки, но помня, много неща помня. Ний, седем деца и те двама-девет, като запеехме нашите песни. В.К.: Кои двама? Надка: Баща ми и майка ми, В.К.: А. да, седем деца, да. Надка: На два, на три гласа. Брат ми беше тенор, аз и Любка пеехме сопран, Вера, Дора и Донка пееха алт. Ама хор. И където живеехме под наем, пък една хубава къща. двуетажна. Все големи къщи вземаше баща ми, защото много хора идваха у нас. Е, срещу нас пък, една улица ни делеше, един брат от Стара Загора, началник от Айтос на пощата и жена му, учителка, а той болен все. И ний всяка вечер като пеем, викат: „Като пеят децата, просто ме лекуват." Пък баща ми заболява на фронта така от една инфекция, легнал болен, лекували го там, а брат Боев пише писмо: „Сестра Бела, брат Георги е малко болен, не се смущавайте." В.К.: Сестра Бела е вашата майка. Надка: Майка ми, да. „И когато оздравее, той ще ви пише." Но ние, натъжени, не пеем вечер и братът, онзи, съседът казва: „Иди, Кате да питаш защо децата не пеят тази вечер." Макар тати войник, ний нашите песни пеем, друга песен в нашата къща не се пееше. И казва: Отиди да видиш. И мама казала, че децата са натъжени, че татко им болен. След два-три дни тати си идва, дали му 20 дни отпуска и ний вече пеем, и той и мама, всички. „И отиди да видиш - каза, децата тази вечер весело пеят." И тя идва и отива и му казва: „Ами брат Георги си дошъл и децата му се развеселили." Много хубави спомени имаме из живота с тати и в къщи, всяка вечер песни в нашата къща. Пък като бяхме още ученички, брат Божил, имаше един брат, виж как ми идват спомените, едно след друго. А пък свещениците против Братството пък пишат, те такива, те се събират голи, идат еди-къде си. Проклятие на децата им, проклятие. Много години - 16 години е носена тази борба с Братството, без да реагират нашите хора. И най-после брат Божил не изтърпява. Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града. И ние толкова деца, тати е без работа, но ще ви кажа как почва сега това. Брат Божил каза: „Бай Георге, не мога да го търпя повече попа. Аз, ние двама, трима братя ще бием попа." Тати казва: "Божиле, ние на кого служим?" - „Не, за всичко съм те слушал, но от сега нататък, не" - казва, „Попа ще го бием." В.К.: Пръчката е излязла от рая. Надка: Обаче има един брат, Владо Сапунов, който е бил войник при освобождението на България и има три рани на гърба си, наш брат, възрастен. Получава едно писмо от Учителя, пък него ден, неделя, вече ще бият попа. Тати отива и казва: „Божиле, внимавайте! Ние, няма да правите това." - „Няма да те слушаме, бай Георге. Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием. " Обаче получава дядо Сапунов писмо от Учителя. Пък тогава нашите приятели, сестрите, мамини с бели кърпи на главите, на балкона на църквата пеят при певеца. В.К.: В църквата. Надка: В църквата това, но получава това писмо дядо Сапунов и праща сина си: „Бягай, Наско, да кажеш на чичо си Георги веднага да дойде в къщи." Още църквата не е пусната. Отива тати, прочита писмото. Учителят казва: „Като отидете в църквата, кръстите се в името на Отца и Сина, и Светаго Духа и приемате страданието. Кръстът нали е символ на страданието и второ се каните да биете попа." Учителят от София съобщава това. Тати бяга в църквата и казва: ,,Божиле"! - „Какво? Още малко остава." - „Не, няма малко. У Сапунов има писмо от Учителя, ела да го прочетем." И тримата там, които се нагласили и той ги чака. Обаче отиват. Казва Божил: „Как не се забави това писмо още един ден, та да го бием." Той беше много духовит. Този наш брат разнасяше писмата, нарядите. Те идваха така, не по пощата, ами по човек. Тати, като получи писмото, и отива у брат Божил. А той беше и обущар, и книжар и срещу черквата живее. А оня поп бълва проклятия срещу него, затова искаше да го бие. Тати е на работа, не може да тръгне по селата, нямаше рейсове, пеш се разнасят - едното за Вресово, другото за Горица, третото за Гюрденкю, по пет часа пеш път. От първия псалом до последния брат Божил ги знаеше наизуст. Такива верни братя имахме, сестри, предани в нашите среди. В.К.: Феноменална памет. Надка: Така ги знаеше, от Айтос до Вресово колко псалми се прочитат. От Айтос до Горица колко - шест часа. До други села - толкова псалми. В.К.: Той е бил като пощенец нещо. Надка: Не бе, той просто бе куриер на Братството, услужва, защото тати не може да ходи, той е по-свободен, той взема наряда на тати. Той разказваше: „Бъркам в джоба си да вадя плика, Божил снема престилката си и казва. Дай ми за къде." Готови хора сме имали ний, бе, верни, предани. В.К.: Да! Надка: Всяка вечер у нас се събираха. Мама ще вземе, имахме тогава нямахме печки, но огнища. Сложила една такава, пиростия им казваха, един голям тиган, прави халва с орехи, с ориз, с това. Всички чакат. В.К.: Грис-халва. Надка: Грис- халва. Ще седнат всички, приготвила баница, приготвила яденето, всички почват. Грис-халва. Те пък ще донесат една-две такива големи дамаджанки с боза и по цели нощи - песни. В.К.: Моабет. Надка: Не беше моабет, то беше братска среща, нещо извисено, храна за душите. Мама му викаше „баче" на брат Божил, той „како". Такава връзка имаха чиста, духовна. Такива отношения. В.К.: Той си е измервал пътя с псалми. Надка: С псалми. Друга мисъл не е имал. В.К.: Той ги знаел псалмите наизуст. Надка: Наизуст. 150 псалми. В.К.: От Айтос до село Горица, да речем, колко псалми отиват и кои. Надка: Да. И понеже ходи, а семейството му, жената му Станка, имат вече две-годишно детенце. Той не може да се застои у дома си, на градината ходеше. Той отива, 40 дни носи камъни от балкана, там както е градината нали има баири, едни къртят камъни за строежа на къщичката, той сложил на гърба си един самар, конете гдето слагат самари да се качат хората, на гърба си сложил най-тежките камъни - той ги е пренесъл от балкана до градината. Казвал на жена си: „На ти две стотинки, купи кравайче на Любка, а ти, ако искаш да ядеш, ще дойдеш да готвиш и там ще се храниш." И аз у тях съм отивала, и аз, по-големичка и вземам, на двора имаше сливи и един бакър, ще напълним една кошница, ще отидем, ще сварим компот. Между другото ще слагаме трапезата там. На кака Станка и аз съм малка, но помагам, ще слагаме трапезата, вън, на поляната, и приятелите идват и „Евера" тогава се учеше. Отгоре до долу всичките пеят „Евера" и пристигат за обяд. Много красиви моменти, много хубаво, хубав подвиг имаше тогава. В.К.: Това е било може би най-силното средище на Учителя.