317. ВНУКЪТ НА ЕДИН ПРАВЕДНИК

По време на евакуацията на София Учителят и приятелите от Изгрева се бяха евакуирали в с. Мърчаево, където аз често отивах. Но не ме сдържаше. Искаше ми се да пътувам, да отида някъде, но не знаех къде. Хрумна ми мисъл да отида в Айтос, на Братската градина, където още не бях ходил. Споделих с Учителя желанието си. Той ми каза: „Идете, рекох. На добър час." Качих се на влака и отидох на Братската градина при брат Георги Куртев. Като разговаряхме, той сподели мъката си, че неговият внук, като войник в казармата, бил заловен да разпространява позиви и арестуван. Каза ми къде. Службата, която заемах, ми даваше свободен достъп навсякъде. Знаех, че в Погребите имам приятели и ще мога да помогна. Побързах да се върна, докато не е късно, защото арестуваните на това място са били измъчвани от атлета Петър Ферищанов. Мнозина са намерили смъртта си в ръцете му. Трябваше да се бърза. Върнах се веднага и отидох при съответния началник, мой близък. Казах му името на арестувания, като му заявих, че той е човек от Братството и че същият е направил една глупост, като е разпространявал позиви в казармата, позиви с нелегално съдържание. Поисках да го махнат от това място. Послушаха ме и веднага го пратиха в Сливенския затвор, докато му излезе присъдата. Това направих, за да спасим внука на бай Георги от въжето.

Учителят без друго е знаел мъката на брат Куртев, затова ме изпрати и му помогна чрез мене.

Искано му е смъртно наказание, което после бе заменено с доживотен затвор. Осъденият лежа в затвора седем месеца, дойде девети септември и остана жив.

Когато човек се моли и вярва. Бог ще намери начин да помогне. Такъв е случаят с бай Георги и неговият внук.

Разказал: Иванов от София.