4. ЕДИН МАЛЪК ОПИТ

През есента на 1959 година няколко души, мъже и жени, членове на ТКЗС от селото ни, решихме да отидем в Свиленград на събор. Всички знаем, че тук е гранична зона и че всеки трябва да носи съответните документи. Документите ми бяха готови и ги сложих на масата, за да ми бъдат пред очите, за да не ги забравя.

В уречения час всички се събрахме на мястото, качихме се в каруците и тръгнахме всички радостни и весели. Като наближихме Свиленград, една патрулна двойка ни спира за проверка на документите. Всички си подават документите за проверка, а аз, който бях каруцар, след като потърсих документите, се оказа, че ги няма, че съм ги забравил на масата у дома.

Наближаваше вече моя ред за проверка. Мисълта ми почна да работи интензивно. Спомних си, че скоро бях чел в беседите следната мисъл: „Когато се намерите в трудно положение, когато злото ви преследва, призовете Бога и кажете: Господи, само ти можеш да ми помогнеш в този момент." Аз се хванах за тази мисъл като спасителна и реших да направя опит, за да проверя думите на Учителя, ето защо аз в същия миг рекох в себе си: „Господи, нека да стана невидим за войника" и силно се концентрирах с поглед във войника, а той като че не смееше да ме погледне. Той провери всички освен мен и каза: „Карайте! Свободни сте." Мен нито ме погледна, нито ми поиска документи.

Ето такъв беше моя малък опит, който споделям за назидание.

Разказал: Христо Петров, с. Любимец.

Опитайте учението за да видите неговата сила и истинска стойност. Силен е само оня, който прилага.