ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА
През 1945 год. Братският съвет от София дава една голяма сума за онова време 500 000 лева, равняващи се на 100 заплати на един работник със средна заплата, на ръководителя на Старозагорското Братство за съхранение. А той си устройва свинарник с тези пари, отглежда свине, накрая свинете умират, той фалира и не може да върне парите. Така свинете от Стара Загора изяждат братските пари, събирани от десятъка на последователите на Учителя Дънов. А Свинепастирът, Свинарят на свинете е Панайот Ковачев. А Свинарят, господарят на свинете е ръководителя на Старозагорското братство. По-подробно виж „Изгревът", том III, стр. 22, № 22 „Братски пари за свинарник". Също виж „Изгревът", том VII, стр. 178, № 10, „Свинарникът".
Същият случай е описан в Евангелие на Матея, гл. 8, ст. 28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине. Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят. И в двата случая нечистивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната. А защо? Защото те искат жертва, искат кръв и плътя и я получават. Такава е развръзката тогава.
Подобен е случаят и в Стара Загора. Онези, нечистиви духове, които са там, влизат в него, в ръководителя на Братството Панайот Ковачев и го карат да прави свинарник, купува свине и всички духове влизат в свинете. Той храни свинете с братските пари, храни не чистивите духове, които са в свинете до онзи момент, когато те измират. А защо? Повтаря се същото преди 2000 години, когато свинете се хвърлят в езерото и загиват.
НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ
1. Програмата, която ръководех за издаването на Словото на Учителя Петър Дънов, изискваше намирането на екипи, които да набират отделните годишнини, съхранявани до този момент от мен. На 26.12.1997 год. в моят дом бяха доведени от Любомир Гълъбов двама млади човека от Стара Загора. Единият бе Стоян Кючуков, а другият Момчил Николов. Беше направен подробен протокол за работата по „Неделни беседи" 1940-1941 год., състояща се от 39 беседи. Трябваше да наберат текста по оригинала, да направят разпечатки и да направят корекции на допуснатите грешки при въвеждането на материала.
2. През това време Стоян Кючуков дава материала на своя позната да го набира срещу заплащане от десятъка на съмишлениците им. Направената разпечатка беше коригирана и дискетите бяха изпратени в София за страниране. Материалът беше страниран от Вихър Пенков и предоставен ми да го проверя, като правехме корекции на текстовете от Библията. Изпратихме разпечатката, странираният текст с дискетите и трябваше да се провери за грешки. Работа за няколко дни.
3. Но задържаха материала няколко месеца. Сами си взеха решение под чуждо давление да го изкарат на паус. Донесоха в София пауса и дискетите. Дискетите изобщо не можаха да се отворят на компютъра. А паусът бе направен на огледален образ, но номерата на страниците бяха обърнати. От една страна не могат да се отворят дискетите, а от друга страна всичко е погрешно на пауса. Не само са обърнати номерата на страниците, но бяха обърнати и страниците. Лявата страница бе сложена отдясно, а дясната страница - отляво. Беше ясно, че тук има вече чуждо вмешателство на чужди хора и проекции на Сили, които воюват срещу Словото на Учителя. И срещу програмата ми.
4. Предстоеше ново изцяло страниране и разпечатване на паус. Но не можехме да отворим дискетите, бяха непригодни за нас, защото беше работено по друга програма, която нямахме. Това стана поради нарушаване на протокола и на програмата от Стоян Кючуков, понеже в нея вкара друг човек, който бе противник на програмата. Накрая след една седмица работа, Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова успяха да възстановят материала на пауса и бе предаден за печат с уговорката да се внимава за разместените страници в печатницата.
5. През цялото това време знаехме, че противодействията идват от едно и също място и чрез един и същ човек, който вече ръководеше Стоян Кючуков и който вече не спазваше условията на протокола и програмата. Книгата излезна от печат подзаглавие „Като роди дете", 1998 год., том I, от 1-20 беседа. Тя бе заплатена от съмишлениците по издаването на томчето от Стара Загора, като Момчил Николов донесе парите и лично ги занесе в печатницата. Отпечатаното томче се предаде на Момчил и Стоян за разпространение в Стара Загора.
6. Трябваше да се наберат останалите беседи и да се издаде второто томче. Но тук излезна на сцената онзи човек, който чрез своето вмешателство отклони Стоян Кючуков. А това бе певецът Симеон Симеонов. Той стана причина, че онези духове на разрушението, които кръжаха над Стара Загора в разстояние на 50 години, да преминат от него, че оттам през Стоян и да се разруши всичко. Нечистивите духове навремето навлязаха в свинете на Панайот Ковачев, изядоха братските пари и след това измряха. Сега направиха същото, разрушиха всичко. Навремето Исус бе казал да не се дават бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и след това ще се обърнат и ще разкъсат всичко. Сега се случи същото. Бяха им дадени бисери. Дадено им бе Словото на Учителя Дънов да го набират по оригинал. Но се намесиха духовете нечистиви, влезнаха в свинете и те разрушиха всичко, като решиха да се удавят във водата и да удавят Словото на Учителя. А кои са свинете? Проумейте сами.
Но ръководителят на програмата реагира своевременно и връчи лично на Момчил Николов своето разпореждане, което ще цитираме дословно.
7. В същото време беше предаден един обемист материал, който съхранявах повече от 30 год. и над който работих повече от 5 месеца да го подредя. Това беше един от бъдещите томове на „Изгрева", от материали на Боян Боев. Трябваше да ги набират в Стара Загора. Но Стоян Кючуков ги разхвърля материалите да се набират в Пловдив, Димитровград, Варна и Стара Загора. По този начин разрушиха фокуса на този материал, нарушиха програмата. А да нарушат програмата решението бе взето от друго място и от онзи, който се бори срещу програмата. Започнаха да правят разпечатки на различни места, намесиха се странични хора, зад тях стоят онези сили, които разрушаваха всичко. А те бяха врагове на програмата. Същите нечистиви духове влезнаха в свинете и се удавиха в езерото. /Виж евангелист Марка, гл. 5, ст. 1-17/.
Това беше преди 2000 години, а сега как се развиха събитията?
Но при евангелист Марка има и необикновен финал. Изгонените духове от обсебеният удавят свинете, но той остава смислен, нормален и му казва Исус „Иди си дома при своите и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе". И тук се случи същото. Нечистивите духове влезнаха в свинете в Стара Загора и се удавиха. А, онзи, когото нечистивите духове бяха го завързали да им служи сега бе отвързан, вече е смислен и бе изпратен у дома си при своите си, да им помага и да разказва какви неща Господ му стори, за да го освободи. Нещата се повториха досущ преди 2000 години.
8. Момчил Николов пристигна в София и след срещата му с мен, аз му написах собственоръчно едно разпореждане, което той трябваше да изпълни след като се върне в Стара Загора. Цитираме го дословно разпореждането, както и декларацията.
9. Стоян Кючуков наруши точка 19 от протокола, където се казва, че единствено той отговаря пред Вергилий Кръстев. Не пожела да прочете разпореждането, което му бе изпратил ръководителя на програмата, защото отдавна се подчиняваше на Свинепастирят на свинете от Стара Загора, чиято длъжност постоянно е заемана от различни лица като се почне от 1945 год., та чак до 1999 год.
10. РАЗПОРЕЖДАНЕ
от Вергилий Кръстев - ръководител на Програмата за отпечатване оригиналното Слово на Учителя
1. Преустановява се работата с екипа в Стара Загора Стоян - Момчил, поради провал на програмата.
2. Поради самоволни и еднолични решения на Стоян Кючуков се спира работата с екипа в Стара Загора.
3. Поради включване чрез Стоян на чуждо вмешателство се спира работата.
4. Прибират се оригиналите на „Неделни беседи" 1940/1941 год., като допълнителните, непредадени да се донесат.
5. Прибират се материалите на Боян Боев и се спира работата по същите причини отбелязани в точки 1, 2, 3.
6. Отпечатаните беседи да не се продават в Народна опера - Стара Загора и Стоян да върне онези томчета, които е взел от Момчил.
7. Стоян няма право да взима решения, защото неговите решения, които той взе бяха взети от друго място! Затова ще върне томчетата да се продават, където се продават и другите книги.
8. Парите, които са вложени в издаването на беседите идват по линия на програмата, а не от отделни личности. След продаване на книгите сумите, които са вложени ще бъдат върнати на Стара Загора, на Момчил, който ще върне парите на онези, които са ги дали.
9. Да се изтрият всички записи направени в компютъра, за да не се даде възможност да се злоупотребява с тях .Компютърът да не се предава, докато не се изтрият записите, да се изтрият не от Стоян, а от друго лице.
10. Всички разпечатки от I и И корекции на Боян Боев и Неделните беседи да се предадат на Момчил, който ще ги предаде в София на Вергилий.
11. Не се разрешава разпространение на разпечатания материал, както и предаване на дискети на различни лица, с цел да се издават пиратски издания.
12. Не се разрешават опитите да се преиздава онзи материал, който бе предаден за работа.
13. През 1945 год. бяха предадени на Ръководителя на Старозагорското Братство за съхранение на 500 000 лв., които представляваха 100 средни заплати. Чрез тях направиха свинарник.
През 1998 год. бяха предадени оригинали за работа по програмата ръководена от Вергилий Кръстев. Дадени бяха бисери, а те ги хвърлиха на свинете. Те се обърнаха и сега разкъсват всичко. Повториха се същите събития, защото Силите на Разрушението от 1945 и 1998/1999 год. са едни и същи.
1. Като ръководител на програмата за издаване Словото на Учителя, той взима еднолични решения. И той е, който взима решенията, а не някой други.
2. Провалът на групата в Стара Загора не се дължи на Момчил Николов, а причината е описана в точките 1, 2, 3 на I страница на Разпореждането.
3. Жана Иванова е мой сътрудник, но решенията ги взимам еднолично въз основа на фактите, които съм проверил и които са явни и неоспорими, и които идват по мой, личен канал за осведомяване.
27.02.1999 год. Вергилий Кръстев
12. Момчил Николов изпълни нареждането, донесе ми оригиналите обратно, изтриха от компютъра набраните текстове. Стоян Кючуков не пожела да прочете или да чуе моето нареждане. Той задържа дискетите, както от набора на том II на „Неделните беседи" 1940-1941 год., така също и от набираният материал на Боян Боев. И сега се канят заедно с Мария Панова и групата около Симеон Симеонов да ги издадат. А те забравят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Истината и то е съградено на Светия Дух. И искат с лъжа, измама, нечестност и с подлост да издават Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Това е изключено. Нека да направят опита и ще проверят как действуват небесните войни, които съхраняват това Слово. Казано е: „Мечът на Духът е Словото" и всеки който посяга с нечисти ръце към Словото, то Мечът на Духа се издига и се стоварва върху него. Такива примери има стотици описани в „Изгревът". А сега описваме историята на един свинарник в Стара Загора, за неговия Свинепастир и свинете му.
А ръководителят на програмата си прибра оригиналите и ще ги даде на друг екип да ги набере. Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете. Ще следи зорко. А над него ще бди „Мечът на Духът", Който е Словото на Учителя Петър Дънов.
А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл. 7, ст. 6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото. Тук в София и Стара Загора. Жив окултизъм с живи хора и развръзки драматични!
КОЙ Е СВИНЕПАСТИРЪТ?
Длъжни сме да разкажем и тази история, защото тя е финала за разказите ни за Стара Загора. Тогава ще си отговорите кой е свинарят, който пасе свинете, кои са свинете и кои са нечистивите духове, които влизат в тях, че ги карат да се хвърлят във водата да се издавят. Знаеме, че Духът, който бе в Исуса навремето имаше Силата и Властта да заповяда на нечистите духове. А сега какво се случи?
1. На 12 юли 1997 год. на Денят на Учителя, според програмата за издаване на Словото на Учителя Дънов, излезнаха от печат една годишнина „Утринни Слова" от 1941-1942 год. в две книжки със заглавия „Последното добро", том I и „Близо и далеч", том II.
За пръв път Жана Иванова ги издаваше от своята фирма, защото предишните годишнини бяха издадени от нея, но от името на „Бяло Братство" и „Урания". А това бяха „Утринни слова" -1942-1943 год.
Това стана поради нейното непослушание, защото година преди това бях й обяснил, че не трябва да се занимава с издателство „Бяло Братство", а да издава сама. Аз движех цялата програма и не желаех на други да им наливам във воденицата вода, та да им се мели брашно, т.е. да използват моята програма за користолюбиви цели, както впоследствие се случи.
А този момент се съчета и с концертна изява на певеца Симеон Симеонов от Стара Загора в „Дома на земята и хората" от 11 часа. Жана Иванова организира целият концерт, направи покани за концерта, изпращаше ги, раздаваше ги. Направиха афиши. Наемът за концерта бе платен от Симеон Симеонов. За Жана Иванова това бе голям празник, за пръв път тя издаваше самостоятелно от нейната фирма Слово на Учителя Дънов, но по моя програма. Беше сложена маса и се продаваха двете томчета, новоизлезлите книжки. За пръв път се сложи на масата „Изгревът", том VI за продажба. Аз стоях встрани и наблюдавах. Минаха към 220 човека, от които само 25 човека спряха на масите и си купиха тези две книжки оригинално Слово на Учителя. Останалите минаваха, заминаваха, гледаха някъде нависоко. Видях и разбрах, че това бе едно отклонено поколение, предварително целенасочено заблудено и вървят по оня път, по който го водеше неговия Пастир. Никой не взе нито една книга от „Изгревът". А ето и финала на този разказ. Жана бе предала на певеца Симеон Симеонов двете книжки да ги вдигне и покаже на всички по време на концерта. Нали това бе оригинално Слово на Учителя, а той пее неговите песни. А Жана бе организирала този концерт само затова - той да вдигне и да покаже на всички тези две книжки. Но той не го стори! Не го направи! Забрави ли го? Напротив. Дори книжките ги бе захвърлил там на някаква маса и ги откраднаха. Аз стоях в салона и слушах. Петър Ганев бе на хармониума, а Симеон Симеонов пееше песни на Учителя. Още на третата изпята от него песен, аз станах и си излезнах. Така не трябва да се пеят песните на Учителя. В тях нямаше Духа на песните на Учителя. Аз бях този, който десет години бе работил с всички музиканти от времето на Учителя Дънов и слушал десетки, стотици пъти как се пееха или свиреха тези песни на цигулка или пиано. Така, че бе напълно закономерно той да не покаже тези книги, след като Духа на песните на Учителя не бе в онова, което пееше. Но тогава го приехме като един несполучлив опит от страна на Симеон, но не и умишлен.
2. Още през месец август 1998 год. бяха откупена от мен за два концерта онази зала в „Дома на Техниката" на ул. „Раковски" 108, зала 4, където по моя програма се изнасяха концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя Дънов.
Залата бе закупена за 23 септември 1998 год. /сряда/ от 18 часа за поредния концерт-рецитал на тема „Възходящият път". Книжката „Възходящият път" е издадена 1935 год. по Слово на Учителя Дънов, което е една висша окултна поезия. Беше извадена на ксерокс и предадена на Зорница Попова, която в последните ни концерти беше водещ. Тя трябваше да разучи текста и да се подготви, понеже се четяха отделни пасажи от Словото на Учителя Дънов, след което следваше изпълнение от музиката на Учителя изпълнявана от певци или инструменталисти. Бяха извадени покани, които се раздаваха през месец август на Рила и в София. Направени бяха афиши и закачени на обичайните места. Яви се пречка. Изведнъж почти всички певци заминаха през м. септември за чужбина на гастроли. Обърнах се към Петър Ганев дали ще може да поеме организацията на музикалния съпровод, като му предложих да извика Симеон Симеонов от Стара Загора. Той се съгласи, а те бяха работели заедно. И изведнъж се появи пробив в програмата ми. Денят не бе подходящ за Симеон и той искаше да бъде неделя от 17.30 ч. след обед. Аз предложих четвъртък-петък, но той не се съгласи. Аз бях платил за делничен ден за залата, а в неделя струваше три пъти по-скъпо и нямаше кой да заплати. Изведнъж се намериха онези, които да доплатят. Цялата концепция на концерта започна да се руши отвън - промяна на деня, вкарване на чужди пари за доплащане на залата. Но нали щяха да четат „Възходящият път". Беше изпратен от мен Вихър Пенков до Петър Ганев да му помогне да натоварят музикалните инструменти за концерта. Салонът започна да се пълни. Търся с очи водещата Зорница Попова. Изведнъж пристига и проплаква. Аз бях й наредил да отиде в дома на Петър Ганев и заедно с него да определят, след кои пасажи от „Възходящият път" да се пеят песните от Симеон Симеонов. Проплака „Симеон ме изгони и каза, че на него не му трябва водещ и че не одобрява начина, по който Вергилий прави концертите". Аз останах като втрещен. Пълна изненада. Изведнъж за броени минути цялата аура и психическата обстановка на напълнената зала от 400 човека се измени. Поглеждам онези възторжени лица, които сияеха преди малко, а сега помръкнаха. В залата се възстанови една сивота. Ако това го бях научил преди седмица, щях да спра концерта, защото организацията беше моя, бях сам заплатил за залата. Те умишлено нарушиха програмата, чрез която изнасяхме концерти на софиянци от музика и Слово на Учителя Дънов. Кои те? Не се ли досещате? Проумейте кои са тези сили!
Певецът Симеон Симеонов започна да пее „Битието". Аз се учудих, че ще го пее. „Битието" има история, която той не знаеше, защото не беше чел „Изгревът", а от друго място няма откъде да го научи. „Битието" е дадено от Учителя Дънов в Мърчаево на певицата Лиляна Табакова, която е била действуващ сопран в Софийската опера. Освен това тя е колоратурен сопран и с обхват на гласа си 4 октави. „Битието" е дадено за женски глас. Тя беше го записала съобразно възможностите на своя глас и други певици едва ли могат да го изпълнят по отпечатания музикален текст. А защо е дадено „Битието" за женски глас? Това музикантите не знаят. Сътворяването на Битието от 7 дни е рожба на Духът. Духът ражда „Битието". Духът в арамейския език, на който са говорили древните евреи и то в Галилея е от женски род. И оттам започва цялата трагедия за изследователите на Евангелието. Там Духът е от женски род и той ражда. В „Битието" гл.1, ст. 2-3 четем: „Духът Божий се носеше над водата. И рече Бог: „ Да бъде виделина"". В българският език Духът е от мъжки род, а ражда онова, което е от женски род. Ето това е една от основната причина, поради която Учителят Дънов дава „Битието" за женски глас и то на колоратурен сопран с 4 октави на гласа и затова то е за женски глас, и затова „Битието" е за женски глас, а не да се изпълнява от мъж. Ето това не го знаят днешните музиканти и няма откъде да го знаят, защото само аз съм работил с Лиляна Табакова, а другите които се въртяха около нея бяха временни посетители и пришълци. /Виж„Изгревът", том. I, стр. 199-201,201-204, стр. 391-392; „Изгревът", том III, стр. 248-249; „Изгревът", том IV, стр. 595-600/. Работата на Лиляна Табакова бе свършена от мен, а не от тях.
Чувам, че се говори, че Борис Николов е пеел „Битието". Мога да кажа следното, че той е завършил естествени науки в Биологическия факултет в София, но не си взима дипломата и цял живот, около 70 години работи като работник, прави мозайки. Аз бях 10 години в неговия дом, но нито веднъж не го чух да пее, да свири на пиано или на цигулка, или флейта. Музикантът там бе Мария Тодорова. А че е пял „Битието" - то всеки може да си го пее. И по-рано, и сега, и утре.
И ето сега на концертния подиум на 27.IX.1998 год в 17.45 минути Симеон Симеонов пее „Битието". Залата го слушаше вече с други уши и го гледаше с други очи, защото беше променена обстановката и аурата поради нарушение на програмата. А след като започна да пее „Битието" всички изтръпнаха и седнали на тръни слушаха. Тишина в залата след първата част. Във втората част изпя някои песни от Учителя и залата вече искаше да му помогне да излезе от онова състояние, в което бе изпаднал. Започнаха да му ръкопляскат от време на време. Концертът свърши и единствената музикантка от времето на Учителя Мария Славова отиде зад кулисите да му прави забележка и дава съвети, за неговото изпълнение. Аз вече помагах да се прибере инструментариума. Симеон Симеонов дойде при мен и си призна „Не можах да изпея Битието, така както го знам". Аз мълчах. Какво да му кажа. Той си беше виновен. Измени на програмата, която ръководех и онези същества, които вървяха с мене от музикалния свят си заминаха от залата обидени. Това му беше последния концерт в София, в който участвуваше чрез моята програма. А ето какво бе написано отзад на поканата за концерт-рецитала „Възходящият път", които не пожелаха да прочетат:
3. След като предадох в Стара Загора да се набира оригиналното Слово на Учителя „Неделни беседи" 1940-1941, както материалите на Боян Боев за един от томовете на „Изгревът" започна голямата разпра в Старозагорското Братство. Момчил Николов в едно събрание ръководено от Георги Стойчев стана и им изпя „Писмото", което е текст и музика от Учителя създадено специално срещу организация, уставите, които искат неговите последователи. /Виж „Изгревът", том I, стр. 513-515, стр. 541-549, стр. 685/. Беше им показал извадения на ксерокс оригинален почерк на Учителя Дънов написал Писмото. Показа им оригиналната беседа извадена на ксерокс „Работа на окултните сили", 27 школна лекция на Общия окултен клас, II година от 29.IV.1923 год., стр.10-11, където Учителят говори срещу уставите. Отговориха му, че това е било казано за 1923 год., а сега е 1998 година и не важало. А те не знаеха, че Христовият Дух, който бе влезнал в Учителя Дънов през 1912 год. е този, който дава Словото. А Христовият Дух обхваща Битието и Небитието, Земята и
Небето, обхваща цялата Вселена от минус безкрайност до плюс безкрайност. Христовият Дух е във времето от вчера, днес и утре, защото той е Духът на Единението на Битието и Небитието чрез пространството и във времето. Най-добре е дадено от апостол Павел в Послание към Евреите, глава 13, ст. 6: „Исус Христос е същият вчера, днес и до веки". А какво представлява Христовият Дух виж „Изгревът", том I, стр 647-654.
Симеон Симеонов чрез Стоян Кючуков се намеси и започна да работи срещу програмата. Обясних тук в София на Момчил Николов, че Стоян всичко докладва на Симеон и Симеон работи чрез него срещу програмата. „Не мога да повярвам". „Ще повярваш". Дойде време и той повярва, когато реших да спра цялата подготовка за набор в Стара Загора. Тогава онези сили изскочиха, слезнаха бесовете от Небето, влезнаха в тях и искаха да го разкъсат. Те се показаха в истинското си лице. Започнаха да тормозят денонощно Момчил чрез телефоните посреднощ, изпращаха подставени лица да го атакуват. Той видя истинското им лице и повярва в думите ми. Разказах му историята за свинарника. И така навремето същите сили на небесната тъмнота по времето на Школата на Учителя откриха кръчма и залепиха свинарник на гърба на салона на Учителя Дънов на Изгрева. /Виж „Изгревът", том I, стр. 421-422/.
Днес същите разрушителни сили са влезнали в така наречените последователи на Учителя Дънов. Това са нечистивите духове, които бяха освободени и влезнаха в тях. Повтори се същото от преди 2000 год. Едни набираха за печат оригиналното Слово на Учителя, а другите пречеха во главе със Симеон Симеонов. На първият концерт на 12.07.1997 год., който му бе организиран от програмата, която ръководя се обяви срещу отпечатаното Слово на Учителя и не показа отпечатаните книжки, заради които му бе организиран концерта. На втория концерт на 27.IX.1998 год., който също му бе организиран от програмата по свое решение отхвърли да се чете „Възходящият път", което е върхът на Божествената поезия от Учителя Дънов. И ето за трети път се противопостави и попречи екипът в Стара Загора да си свърши работата по набирането на оригиналното Слово на Учителя. Обяви се срещу програмата. Ето какво казва апостол Павел - Послание към Ефесяните, гл. 6, ст.12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места".
Разбрахте ли кой е Свинепастирът, свинарят в Стара Загора, кои са свинете, кои са нечистивите духове, които влизат в свинете и какво става със свинете, когато са обсебени от бесовете?
Проверете и проследете съдбата на действуващите лица в тази жива история, сега и след години. Поучение ще има за следващите поколения.
