Самото изнасяне на беседи и лекции не е било лесна работа, защото аудиторията винаги е била нехомогенна. Различавахме се по интелигентност, по степен на съзнание и развитие, а онова, което ни свързваше, бе общия идеал, който бяхме прегърнали и стремежа у всичко да учим, да растем, да се повдигаме. За Учителя като българи ние бяхме твърд, груб материал, обаче Той имаше предвид какво ще излезе от нас за в бъдеще, затова и не се спираше много на нашите погрешки, но изискваше да ги поправяме и вървим напред. Все пак, в паметта ми се е запазил спомена за един момент, в който Учителя ми каза: "Други ако бяха на вашето място, досега светии щяха да станат". Беше огорчен от някои прояви, за които узнах и аз. Колкото бе взискателен, толкова бе и снизходителен, радваше се на най-малките ни положителни прояви, петимен бе да види особено прояви на любовта и да ги насърчи, дори и тогава, когато бяха примесени, преплетени с човешки противоречия. Но за мен Учителя си остана най-високото, най-съвършеното нещо, което видях, едно реално, непреривно проявление на Бога.
А какво да кажа за изявленията Му по време на съборите? Той разкриваше тогава по-осезателно своята духовна същина, така че това се чувстваше от всички ни. Струваше ми се, че небето се отваряше и имаше присъствие на невидими напреднали същества. Учителя биваше необикновено благ, щедро разливаше своята чиста, благоуханна хармонична аура, в която всеки искаше да остане по-дълго, създаваше се възвишен празник за душите. Към всички внимателен, гледаше на всекиго да даде по нещо, било с поглед, било със сърдечен досег на ръката, защото от нея изтичаше такава нежност и сила, било най-вече с разговор, със Слово. Не помня да е бивал строг през тия дни. Като че тогава Той извеждаше, издигаше и нас на една по-голяма духовна висота, където не проникват грижите и дребнавостите на ежедневието. Да, това бяха духовни празници.
А с какъв трепет очаквах аз всяка година празника на пролетното равноденствие! И тогава се създаваше около Него същата атмосфера, само че за 2-3 дни, не като по съборите - цяла седмица. За да може да ни предаде това, което трябва, най-често Той слизаше до нас, до нашия уровен, но имаше прояви, в които беше неузнаваем! Какво ли не бях видяла само аз, а то далеч не бе всичко, какво сложно многообразие от прояви. И мъдреца и философа и мистика, и музиканта, и поета, и естета, и артиста, и лекаря, и майката, и бащата, и девицата, и брата, и приятеля. Едно чудно преображение се извършваше пред очите ми според един или друг случай, преображение в Неговата многостранна индивидуалност. Никой не владееше законите на това чудно преображение, през което Той съзнателно минаваше, където и когато трябва, така че да те смае понякога. А как хубаво се смееше със заразителен смях до сълзи и с какъв непринуден хумор си служеше, когато искаше да илюстрира някоя човешка проява, но тъй деликатно, тъй безобидно. Малко е да кажа, че във всичките Му прояви имаше вътрешен и външен финес. Ненадминато остана разнообразието в методите, с които си служеше, за да обясни нещо по-нагледно или да поучи, не беше само Словото прекият път. Така ще отбележа само два случая между многото.
