5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ

Ние се събирахме у дома тая група, но когато през 1990 г. предоставиха клуба на Изгрева за Братството вече нямаше смисъл да се събираме на две места и преустановихме събирането.

На 4.II.1974 г. почина нашият добър приятел Влад Пашов, един от най-добрите астролози на Братството. Той и Петър Манев бяха най-добрите на Изгрева. Куриозното, което беше, че за погребението докараха Влад Пашов от болницата почти гол, бос и неподреден както за погребение, защото не било платено 10 лв. за обличането му. Оставили дрехите му настрана. Като се разбра това нещо на гробищата в Бояна, тръгнаха да намерят къде са дрехите му. В туй време двамата му братя генерали, които бяха комунисти и сестра му официално облечени в черни костюми с две хубави коли дойдоха и присъствуваха на погребението. Сестра му като видя смъртника си събу чорапите, за да го обуят и го покри с кърпата си, да го прикрие и да скрие нечий срам. Кирчо-лъвчето, който бил отишъл за дрехите му като се върнал, Влад бил вече погребан. Церемонията била свършила. Сестра му раздала житото и след това двамата генерали се качили в колите си и заминали. Така свърши погребението на Влад. Пристигна Лъвчето с дрехите, но вече нямаше кого да облекат. Докато двамата братя-генерали, облечени в черни официални костюми присъствуваха, бедният покойник, който ходеше с тъмния шаячен костюм и беше погребан почти гол и беше заминал във вечността. Той беше много начетен човек, който се беше самообразовал и беше най-добрия астролог и окултист, който дори преведе на Щайнер Евангелието от Йоанна. Кармична развръзка между рождени братя и също така между идейни братя, уж братя по дух.

Имах връзка с Братството, знаех за концертите там в салона им, който бе един от най- добрите салони акустично. Много артисти от София по времето на Учителя, преди концерта отиваха там и правеха своята генерална репетиция, защото по акустичност салонът е бил много добре издържан. Отидох, срещнах се с Учителя Петър Дънов, Който ме прие много ласкаво и ми предложи да дам концерт в техния салон. Но аз бях малко шокирана, нали бях пяла в големи салони, а тук на Изгрева ми се стори много семпла работата, но обещах, че ще го направя. Така се случи, че точно в туй време не можах да изпълня обещанието си. Учителят сам ми даде двете книги - „Учителят говори" и „Свещени думи на Учителя" и каза: „След като ги прочетете ще дойдете, тогава ще имаме общ език да поговорим". И тъй аз обещах, но не изпълних обещанието си. След заминаването на Учителя дадох доста концерти на Изгрева в София и в провинцията - в Пловдив, в Стара Загора, Айтос, но най-много в София. А из цяла Рила съм пяла най-много песните на Учителя. Но изпуснах момента и времето да пея пред Учителя на Изгрева. И това предопредели невзрачния ми път.

Много съм ходила из нашата мила Рила. Всяко кътче, всяка хижа, всяко място познавам. Най-много съм ходила с Цанка Екимова, която познаваше всяко кътче, всяко място и всяка пътека. Езерата и Мусала бяха нещо обикновено за Цанка, да се проектират за екскурзия. Бях добра приятелка и с Маргарита Вонидова. След нейното заминаване на 19.Ш.1992 г. разбрах колко много ми липсва.

Преди години Николина Добрева завела сина си Людмил при Учителя след като завършил гимназия, за да го пита какво да учи и да следва. Учителят отговорил: „Рекох, запишете медицина. Вие сте роден за лекар". Послушали и записали и завършил. Неговата одисея я разказах. Но има и още нещо.

Когато Людмил (Милчо), синът на Николина Добрева се завърна от Америка в края на декември 1944 г. Учителят беше вече на легло и Людмил му би някаква инжекция. Накрая и той се яви на финала на нашия разказ за братята по плът и братята по дух.

Емилия Стоянова Михайловска

София, 2 юли 1995 г.   

Записала Марийка Марашлиева