262. ЩЕ ВДИШВАШ ВЪЗДУХ ПРЕЗ НОСА СИ!
ЩЕ ИЗДИШВАШ ВЪЗДУХ ПРЕЗ НОСА СИ!
Христов и Андрей вървяха един след друг, потънали в мълчание, всеки вглъбен в своите мисли. Те прекосиха кварталчето по пътечката, която криволичеше между дворчетата без огради и излязоха на пътеката край гората. Спуснаха се към околовръстната железопътна линия. Преминаха горичката от американски дъбове, от там се отправиха по широката алея и стигнаха околовръстната линия. Преминаха я и излязоха на незаселеното още шосе за село Симеоново, което пресичаше една борова и брезова гора, и по тясно мостче над поток преминаха. От лявата срана беше „Ловния парк”, и скоро излязоха на открито поле. Срещна ги насрещен студен вятър, който като с игли ги бодеше по лицата и свободно преминаваше през тънките дрехи на Андрей.
Андрей чувстваше силно желание, нужда да заговори, за да прекрати това убийствено за него мълчание. Той предпочиташе Христов да го наругае, но да му заговори. Тази мъчителна атмосфера, която Христов създаде чувстваше и кучето. То вървеше умълчано настрана със свита опашка.
Цялото съзнание на Андрей беше заето с мисълта как да излезе от това мъчително мълчание, а своите предишни страдания беше забравил.
Христов широко и в различни варианти, практикуваше силата на мълчанието и могъщата сила на словото. Според случая и какво целеше, сменяше ги, като по този начин заместваше в Андрей старите и с дълбоки корени страдания със страдания, които той му създаваше, и на които беше абсолютен господар. Винаги можеше да смени мъчителното мълчание с приятно говорене, и по този начин да смени състоянието на Андрей. Когато мълчанието изиграеше своята роля, той щеше да го смени с говорене на интересни случки, с каквито беше богат така особения му живот. И щеше да бъде господар на положението до когато иска.
Както Андрей, така и хилядите хора, които посещаваха Христов, започваха да мислят, постъпват и говорят както той искаше. Той даваше
Като отиваш при лекар, най-напред провери ако е болен, не се лекувай при такъв лекар, защото той ако е добър най-напред ще излекува себе си. Много от това, което лекарите вземат за болести, не са никакви болести, а атавистични изживявания. Кръвта която ти взела ума, още нищо не показва! И аз и много хора са плюли кръв, и нищо им няма!
- Но господин Христов, лекарят е виден софийски лекар! Той ме прегледа много внимателно и каза, че е напреднала фаза на туберкулоза, която бързо се развивала - скоротечна. Едвам дойдох! Нямам сили за планината! Ще се опитам полека-лека да се завърна и да чакам смъртта си.
- Глупости! - извика Христов, едвам изчакал да се изкаже. - Ти си човек, който има забележителни качества и чака те велико бъдеще! Защо искаш да те съжалявам? Вчера нали ти беше, който ми се разсърди, че съм те съжалявал? Това ми направи добро впечатление. Ти си млад и силен, нямаш нужда да бъдеш съжаляван! Ето, аз ти казвам, можеш прекрасно да дойдеш на планината - нищо лошо няма да ти се случи! Нека това бъде последния случай, когато не ми вярваш! Веднъж завинаги се увери, че каквото кажа, става.
Христов говореше и си наместваше раницата. Никой не би помислил, че Христов си намества раницата, за да печели време, за да убеди Андрей да дойде на планината.
- Господин Христов, да отложим за друг път - каза с молящ глас Андрей.
- Да не бъде! - заядливо отговори Христов. - Момче, сгрешил си адреса. Това което съм, и което ти харесва, то не съм създал, защото съм се връщал!
Аз не се върнах, нито дори залегнах, когато англичани и французи бълваха огън и желязо върху нашите позиции, та сега ли да се върна от един нищожен студ! Ами ако живееш на полюсите, какво ще правиш? Ако се връщаш така, ти никога не можеш да бъдеш като мен!
Напред е огън, назад е сигурна смърт!
И намести си раницата и тръгна, говорейки: - Пък каквото искаш, това прави! Истина е, времето е лошо и ще става още по-лошо, на планината е студено и има вятър. Ще отидем до юзината или до селото, пък като видим, че много духа, ще се върнем.
Андрей беше като замръзнала шейна, трябваше да се откърти от леда, за да тръгне. Думите на Христов подействуваха като откъртване. Христов излезе и заповяда на Андрей да си изнесе раницата навън, който се колебаеше, може би затова запита:
- А какво да направя с калъфката? - Като че тя беше единственото препятствие! В очите на Христов проигра съвсем лека усмивка и каза:
- Завий я във вестника и остави зад вратата, довечера ще си я вземеш.
Андрей едвам повдигна тежката си раница, и с усилие я постави на раменете си. Христов не му помогна. Андрей почувства болка в гърдите си - там, където каишите се опираха на ребрата му.
Христов си постави авиаторската шапка, заключи вратата с ключ и кофар. С намусено лице и вирната глава тръгна напред, а след него Андрей се заклатушка натоварен с противоречията си.
Вървеше след Христов, както вързания овен след биволската кола.
посоката, линията, идеите и темите на разговорите, дори и когато ги оставяше да говорят, да разказват за себе си. За него и говоренето и мълчанието и всичко, всичко до което се докоснеше, вече му служеше като средство и метод за работата му за доброто на хората.
Всеки, който идваше и носеше своите болести и противоречия, за Христов беше нещо съвсем друго от всички останали. Затова към всеки прилагаше различни методи, които вадеше от неизчерпаемата си хранителница.
Андрей се закашля - чувстваше силни болки в гърдите си, челото и очите му пареха. Той беше с чувството, че още малко ще падне мъртъв! И на него самия му се искаше да падне, да умре но някак пак да остане жив, да види какво ще прави Христов! Това той мислеше и искаше, защото имаше желание на всяка цена дори и със смъртта, но да се наложи, без да разбираше, че ако бъде неговата воля, ако се наложи на Христов, тогава щеше да бъде най-нещастния човек! Защото щеше да отреже клона, на който стоеше, щеше да падне в обятията на страданието — разделянето с човека, когото обичаше, щеше да снеме своя Бог от високия му пиедестал. Но това Христов много добре разбираше, и никога нямаше да допусне.
Андрей си мислеше, че Христов е жесток човек и в същото време, ако само му каже една дума, веднага ще оздравее. Това беше друга форма на желанието му да се наложи на Христов - да му заговори, да бъде неговата воля и да изпита удоволствието от това, без да разбираше, че за такова удоволствие може да се заплати и с живота.
Андрей пак се закашля, спря се, продължително кашля и изкашля грамадна кървава храчка, която беше добре дошла, за да се наложи. Христов продължаваше да върви, но бавно.
- Кръв! - Извика тържествуващ Андрей, с известна доза радост, че имаше Еече силен аргумент против волята на Христов, че беше наистина болен... да се върне и в края на краищата да бъде неговата воля. Христов без да се обръща, каза:
- Като дишаш през устата си, както дишат глупавите! Недоразвитите само дишат през устата си, хаплювците! Ти ще изплюеш и дробовете си! Веднага започни да вдишваш и издишваш през носа си, и дишай с коремната част на дробовете си! Скоро ще видиш, че всичко ще ти бъде в ред.
- Да, но лекарите казват да се вдишва през носа, а да се издишва през устата.
- Остави ти лекарите, особено нашите - те са по-глупави от тебе!
Те са с конски капаци, да не гледат настрани, да не мислят със собствените си умове! Те не знаят и не искат да знаят повече от това, което някога са учили, което отдавна е остаряло.
Окултната наука и окултната медицина, вървят с хиляди години напред пред официалната наука!
- Господин Христов, Вие само от желание да ми се противопоставяте, да бъдете на особено мнение казвате да издишвам през носа, когато цялата положителна наука с огромния й дял Медицината твърдят, че трябва да се издишва през устата! Имате ли за това Ваше твърдение някакви научни основания? - забеляза важно и многозначително Андрей.
- Това което си ти, мислиш, че и аз съм като тебе! Не, ти мислиш и постъпваш както знаеш, затова си болен... Ако аз мислех и постъпвах като тебе, щях да съм като тебе - болен.
- Кажете тогава защо?
- Много просто и ясно - въздухът е студен - ако се вдишва през носа и издишва през устата, носът ще замръзне!
Този факт лекарите, които за тебе са кумири не виждат и не знаят, затова учат хората така както не трябва да дишат. Затова тези, които ги слушат - умират преждевременно.
Въздуха като се вдишва и издишва през носа, той затопля носа.
- От това следва, че през лятото може да се диша и през устата?
- Не, при всички условия трябва да се диша и издиша през носа! В това има дълбок физиологически смисъл. А това, което ти сега можеш да знаеш е, че въздухът обикновено е прашен - като се вдишва през носа, прахът голепва по стените на носа, и когато се издишва през носа, заедно с въздуха се издишва и праха. Ако въздухът се издишва през устата, този прах остава в носа и при следващите вдишки отива по-навътре, и стига дробовете.
За днес това ти стига. За тебе сега е необходимо това да го приложиш, защото ако не го приложиш, това знание не само че няма да те ползва, но ще ти бъде в тяжест и задължение.
