125. КАК СЕ ХВАЩАТ И ПРЕДАВАТ МИСЛИТЕ
Този ход на мисли и размишления, често се прекъсваше от неприятния спомен за ритниците. Правеше усилие да го прогони, но той най-брутално му се натрапваше! Замисляше се за ритниците и тяхната тайнственост. Особено силно се тормозеше от безсилието си да им се противопостави!... Този спомен пък се сменяваше със спомена за момичето като почивка след тежка работа, и сладкиш след горчиво лекарство.
- Царице!... Прелестна Савска царице!... Била си и пак ще бъдеш моя! - И потъваше в сладки мечти.
Но ето, стресна се! - Бил съм от Черната ложа, защото съм офицер, убивал съм хора и уча да убиват! Заканих се да убия и Дънов!... За тебе царице, ще вляза в Бялата ложа - няма да убивам!... Цял глупак съм! Бяла и Черна ложи - вятър работа! В това има нещо масонско...
Отново на хоризонта на съзнанието му, изплува като пълна Луна случаят с ритниците... И пак текстове от Библията... Размишления върху чутото, видяното...
- Този пък Дънов, как ли чете мислите ми? Какво ли наистина би станало ако ме накара да мисля както той мисли?! Каква трагедия е да не мога да разбирам кои мисли са мои, и кои негови!... Той е опасен човек! Прекрасно може да си играе с хората! Откъде ли е научил това знание? Какво ще стане с хората и света, ако и другите хора се научат да приемат и предават мислите си без проводници?
Дълго и напрегнато мисли Христов, хвана с две ръце главата си и в отчаяние каза: „Евреинът или момичето казаха, че хората и сега хващат и предават мисли, и се самоизлъгвали като смятали, че са техни! Странно объркване и заблуждение! Никой не знае и не може да разбере това. Чудна идея, как бих могъл да разбера - кога аз мисля и кога хващам чужди мисли? Той, господин Дънов каза нещо по това, но аз не запомних. Трябваше като евреина - да си записвам! Евреинът трябва да знае, може би и момичето знае. И аз ще се науча!...
Интересно, как ли ще ми докаже, че съм бил цар Саул, цар Соломон, апостол Павел и Иван Рилски?!...
Работникът ми каза, че Дънов бил прероденият Христос!*
[*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 752-759.]
Всичко това, което чух днес, като се вмъкне в живота, ще стане обект на изследване от науката. Тогава какво ще стане с досегашната наука, изкуство, култура?... Всичко това ще се обърне с главата надолу!...
Този Дънов е ужасен!... Да, всичко губи смисъл... наука, изкуство!... И той като Христа е анархист, рушител както казва Ницше! Сега още по-добре разбрах Ницше. Ясно, ясно, Дънов е един рушител.
За да спасим културата, трябва да го унищожим! Този нищожен старец като апостол Павел, ще помете всичко! Не, не, това е невъзможно! Аз трябва и ще го победя, аз съм по-силен от него, и от евреина съм по-силен!... При това Дънов говори само глупости, говори несвързано, няма никаква логика!... Как е възможно всичко това?... Ето, аз почвам да разбирам, много малко не ми достига да го разбера напълно, приближавам се до разбирането малко, съвсем малко. Като че ли само да пресегна и ще хвана, разбера, всичко ще ми стане ясно... Но разбирането ми убягва, отдалечава се. Виждам как се издига високо, и аз не мога да го стигна.
Как силно искам този Дънов да го засегна, да го обидя, да го видя разядосан!... Искам да го сразя! Тогава ще бъда най-щастливия човек на света! Но как като и той ми убягва, както и разбирането на толкова неща, които ми сервира?...
Евреинът знае и то действително знае и мисли дори, че знае повече от Дънов, но защо толкова му се прекланя и боготвори? Трябва да е за нещо. И какво е това нещо?... Интересно, как ли ще ми докаже, че има Бог? И двамата, пък и момичето, познават науката, не я отричат, а нейните изводи отричат Бога!...
Ами ако ми докаже? Той толкова интересни неща направи и ми доказа!... Възможно е!... Трябва да приема - в мен ще рухне всичко!... Не, не, това е невъзможно! Тогава ще кажа както Ницше в „Антихриста”: „Напразно гърци, напразно Рим! Напразно великата Западна култура!”
