59. СКАЗКИ ВЪВ ВОЕННИЯТ КЛУБ
- Примерът Ви е ясен, но нещата не са така ясни като него. Аз искам да ги изясним, затова Ви поканвам на публичен диспут във Военния клуб или Градското казино.
Вие в няколко сказки, колкото искате ще развиете Учението си в неговата пълнота, в най-висшите му форми с всичките му крайни изводи. Аз ще Ви отговоря с една или две сказки, с факти от науката, философията и цитати от самата Библия, че няма Бог.
Но още от сега Ви предупреждавам, там пред взискателната софииска публика този начин на говорене няма да мине! Ако и там така почнете както тази сутрин, веднага ще изгубите диспута - каза запъхтяно офицерът и попипа инстинктивно запасания на брича му „Нагант”! После се сети за „Виктория”, който беше останал в джоба на шинела му. - Учителят със същото спокойствие отговори:
- Може, но какъв ще бъде резултата? В най-добрия случай за Вас -задоволяване на тщеславието Ви, което по мое мнение не е нещо реално. Посочете ми поне един от всеизвестните диспути, при които да се е дошло до нещо положително?
- Кювие - Сент Клер.
- Да, но после се установило, че победеният бил правият. Да спорим, това значи да чупим стомни, за да установим, коя е по-здравата -ще задоволим любопитството си, но ще останем без стомни! Смисълът на стомната е да се носи с нея вода, а не да се опитва здравината й. Двама пехливани вместо да се борят, за да докажат кой е по-силният, нека всеки от тях изкопае по едно лозе и този е по-силният, на когото лозето даде повече и по-сладко грозде.
Аз мисля, че тази философия е по-права, която осмисля живота първо на своя автор, иначе е безсмислена. Вие доволен ли сте от Вашата философия? Ако Вашата философия Ви осмисля живота, какъв смисъл има да се борим, за да я разрушавам, т.е. да Ви разубеждавам и да Ви натрапвам моята философия?
Моята философия е преди всичко за мене и после за тези, които не са доволни от своята, тези които не са получили от живота това, което са очаквали.
Ако пък Вашата философия не Ви прави доволен и щастлив, няма смисъл повече да я следвате, и още по-малко да я предлагате на другите, макар да издържа на всички логически закони и да побеждава в диспути. Разумно е да потърсите някой щастлив човек, и да проучите неговата философия. Тя е правата, и ако подхожда на Вашия живот, приемете я. Разбира се, тук не става дума за прения, за приказки и философствуване. Вън от живота и приложението, останалото е забавление, гимнастика на езика, раздвижване на въздуха...
Вие не знаете какво ми искате!
Както аз, така и никой друг, не може да Ви говори за крайното си знание. То е само за мене, и не може да се каже и да се обясни. Мога да Ви говоря смислено за нещата, които са на границата на това, което знаете и онова, което не знаете. Отвъд тази граница има още безкрайни области от живот, към който нямате никакво отношение и каквото и както да Ви говоря, ще остане неясно. Това знание е за бъдещето.
