Mигът
НА
ВЕЧНОСТТА
летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
ДРАГА МИХАЙЛОВА
1. Kак хванахме мигът на вечността
Именувам се Драга Михайлова Иванова. Родена съм на 27 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил. Майка ми - Христина Трайчева, е от Кратово - Македония. Баща ми Михаил Иванов е от гр. Прилеп - Македония.
Баба ми от Кратово имала сестра с две дъщери. Тези две дъщери били много хубави. Едната я харесал един турчин и искал да я потурчи, и да я вземе за втора жена. Ето защо двете дъщери постоянно се криели. Жената на турчина като научила, че мъжът й ще докара втора жена в домът им, почнала да ревнува. Изпраща синът си и един друг турчин в дома на баба Иглика. По това време двете й дъщери Стояна и Сара, както и майка им, били в стаята. Турчинът стреля през прозореца с пушка, улучва я в главата и убива Стоянка, която е трябвало да бъде втората жена на турчина. Почнал да изтича мозъкът от главата й. А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече сапун, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо, сапун, мамо сапун." Погребали убитата дъщеря. Тогава баба ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга. Тогава слага вуйчо ми и майка ми в два коша, мята ги върху един кон, качва се върху него и така преминава границата при Крива Паланка, и дохожда в Кюстендил. Тогава се е пътувало така. На коня му се слага самар, а от двете страни на самара се слагат два коша и в тях се слага багаж. По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска.
Баща ми е от град Прилеп. Като момче на десет години, заедно с други връстници, се били с турчетата от турската махала. Турците се заканили, че ще убият децата. Уплашва се и идва в Кюстендил. После отива в София, Бургас, обикаля навсякъде. Искал да учи занаят за часовникар, но не е станало. Бил е и в Гърция. Тогава идва в Кюстендил и тук се омъжва за майка ми.
Бяхме шест деца: Йорданка, Иван, Цвета, Надя, Люба и Драга. Бяхме се уплашили от македонците, които убиваха и затова цялото семейство дойде в София след Балканската война. Баща ми имаше хотел, който бе на ул. „Цар Симеон и Мария Луиза". Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование.
На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо. Питат ни: „Деца, какво тичате, какво се смеете?" Отговаряме: „Гоним, да хванем Мигът!" Те се засмяха вкупом и казаха: „Е, вие го вече хванахте. Елате при нас тука." Огледахме се и отидохме при тях. Почнаха да четат една беседа. После ни гледаха на ръка. Изгревът още не беше построен. Беше 1926 г. Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева. Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца?" „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше. Отидохме при учителите и разказахме къде сме били. Извикаха вкупом: "А-у-у, при дъновистите. Това е най-опасното. Знаете ли кои са дъновистите? Знаете ли кой е Дънов? Те са опасни хора." А ние отговаряме: „Там много хубаво ни беше, четяха ни много прекрасни работи." „А, вие сте заблудени." Така се прибрахме у дома.
Един ден отидохме на ул. „Оборище" 14 в Салона и там, за пръв път, видях Учителя. Пристъпих към Него и Му целунах ръка. Като ученичка, аз бях много заета с уроци, но по-късно, като студентка, аз се видях отново с Него. Брат ми Иван се беше запознал с Учителя, както и двете ми рождени сестри Цвета и Надя. Също Надя и Цвета били на гости някъде, на имен ден. Там бил Кръстю Христов. Говорил им и гледал на ръка. Идват вкъщи, влизат у дома и казват: „Да знаете с кого се срещнахме и с кого се запознахме." А ние отговорихме тримата - Люба, Драга и брат ми Иван, че вече сме се запознали с Учителя.
Брат ми Иван завърши право и стана началник в Данъчно управление. Директорът му казал: „Ще идеш в комендантството да освободиш Никола Антов." Антов бил архивар. Бил арестуван, понеже бил анархист, а работел като архивар в Данъчното управление. Брат ми, с писмо от директора, отива в комендантството да освободи Антов, понеже завеждал архивата и нямало кой да подава документите. Казва им: „Този човек трябва да го пуснете. Без архив не може да се работи." Пуснали го. Антов му казал: „Млади момко, ти ме освободи от ареста. За благодарност ще те заведа на едно място." И го завежда в Турнферайн, немски клуб. Там се събирали дипломати. Там също и Учителят държал беседи. Антов запознава брат ми Иван с Учителя. Той ни приемаше, разрешаваше ни проблема и с това ни помагаше. Ето така аз хванах Мигът заедно със сестра ми Люба, а след това и цялото семейство се докосна до този „Миг на вечността", който се изразяваше чрез Духът на Учителя и Неговото Слово.
