11.2. АНАРХИЗМЪТ - ЕДНОУТРОБНИЯТ БЛИЗНАК
НА БОЛШЕВИЗМЪТ!
11.2.1. Легендата за Желязната маска от романа на Александър Дюма - баща (1802-1870), както и „Тримата мускетари", „Граф Монте Кристо" и днес вълнуват всички!
А защо? Защото тези легенди са верни. И онзи, който е диктувал тези истории на Дюма, се е намирал в Невидимия свят и е желал да се даде на човечеството не като легенди, а като поучение, че на Земята има Възмездие. Това е поуката.
11.2.2. Пръв, който описва живота на френският крал е Волтер (1694-1778) - „Векът на Луи XIV" и споменава за Желязната маска. По онова време Волтер за своите политически идеи и възгледи е в затвора, т.е в Бастилията два пъти. Той научава за историята на желязната маска.
И я описва. Знае се, че на 18.IX.1698 г. в двора на Бастилията пристига новия комендант на затвора, и заедно с него влиза човек с желязна маска. На 19.XI.1703 г. човекът с желязната маска умира, вероятно отровен, след което е бил погребан в гробището. Това нещо става легенда, която Александър Дюма 50 години след това я описва в своя роман. Невероятна история и невероятна истина!
11.2.3. Това се отнася за френския крал Людовик XIV, роден на 15.IX.1638 г. Става крал на 5 години в 1643 г., като при регентството на майка му Ана Австрийска управлява неговия министър кардинал Мазарини до 1661 г. След това съсредоточава властта в ръцете си, и става абсолютен монарх, нарекъл се „Държавата, това съм аз."
Та според легендата, Ана Австрийска ражда двата едноутробни близнака момчета, които са си приличали един на друг както две капки вода. А в Кралство Франция не може да има два краля и единия се отстранява, и като дете и юноша се отглежда в немилост. И когато идва да става пълнолетен, му се слага желязна маска, и се поставя в Бастилията, за да има само един крал. Когато Людовик XIV през 1661 г. е на 21 години, става пълнолетен и поема властта в ръцете си, и тогава на другият близнак му се слага желязната маска, и се изпраща в Бастилията. А защо не е убит? Защото майка му, кралица Ана Австрийска не позволява, докато е била жива и е криела тайната за близнака до 1661 г.
Легендата разказва, че поради разпуснатия си разгулен живот, краля бил заменен с другия близнак, който е бил в Бастилията и така Франция се управлява от Желязната маска. И накрая става „Кралят Слънце". Невероятно е, нали? Невероятно, но е истина. Закон на възмездието.
11.2.4. Защо разказвам тази легенда, изречена от Волтер? Защото идва времето, когато ще я докажем, че е истинска и че тя се повтори и по наше време през 19 и 20 век.
Според Учителя Дънов, болшевизмът е незаконородения син на монархизма, царете и аристократите в Европа. Но той не е сам, защото се раждат два едноутробни близнака. Единият е болшевизъм, а другия е анархизмът. Единият го пращат в Русия да се отгледа чрез Октомврийската революция през 1917 г. до 1945 г., а на другия му слагат „Желязната маска", и го пращат в Бастилията. Болшевизмът управлява своята империя от 1945 до 1989 г. като император. А анархизмът седи в Бастилията и чака своето време да бъде пуснат на свобода. И да му се свали маската.
И идва това време през 1989 г. На болшевизмът му се слага
„Желязната маска", а неговото място заема едноутробния му брат близнак - анархизмът. И сега, през следващите 45 години ще ни управлява този близнак от 1990 г. до 2035 г. А дали това е измислица или е нова легенда? Моля, моля, изчакайте и ще си проверите сами, като ви разкажа някои неща. Защото това ще ви се стовари върху главите за поучение.
11.2.5. Анархизъм на гръцки „anarchia" - означава „безвластие". Анархизмът като идеология, учение и действие се обявява:
1). Срещу всяка държавна власт.
2). За абсолютна свобода на личността.
3). Срещу всички политически партии - буржоазни, земеделски и комунистически.
4). Отричат комунистическото учение за диктатурата на пролетариата и ръководна роля на Комунистическата Партия, както и всички дисциплинирани организации. Те са срещу организацията - политическа, икономическа, военна - понеже не искат да се подчиняват никому.
5). Отричат Парламента за политическо влияние.
6). Препоръчват индивидуален терор срещу богатите, фабрикантите, индустриалците.
7). Не признават никакви норми и правила за общежитие между хората - политическо, икономическо, културно.
8). Анархо-комунистите са за незабавно унищожаване на държавата, и да се замени от съюз и управление на общините по селата и градовете.
9). Отричат участието на Профсъюзите в политическата борба и смятат, че решението е в обща национална стачка -незабавна за блокада на държавата.
10). Обявяват едрата капиталистическа собственост за кражба. Увековечават частната собственост.
11). От 1918-1923 г. в България издават вестници, списания, книги и след войната се засилват много като движение всред младежта.
11.2.6. Идеолози на анархизмът:
Прудон (1809-1865), дава названието на това движение и е един от философите на това учение.
Бакунин (1814-1876), руски революционер и идеолог на анархизма, прекарал живота си в Западна Европа. Настоявал е за незабавно ликвидиране на държавата, отнемане на частната собственост чрез премахване правото на наследство, проповядвал е незабавно въстание, подържа „прямая акция" на улицата, убийствата, тероризма. Отхвърля Комунистическата Партия и диктатурата на пролетариата за управление. Преведена е огромна литература от него на български до 1920 г.
Кропотник - руски княз (1842-1921 г.), теоретик на анархокомунизмът. През 1917 г. се завръща в Русия по времето на ФевруарскатаиОктомврийската революция, ивзимаучастиеза реализиране на идеите му. През 1920 г. признава значението на Октомврийската революция. Обръща се с писмо до европейските работници да се борят срещу империалистическата интервенция срещу Съветска Русия. В България са издадени много от неговите книги. Например „Държавата и нейната историческа роля" през 1928 г. в София.
11.2.7. Противници на анархизма са Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин.
Единствено Сталин е прозрял най-голямата опасност от двата близнака - болшевизмът и анархизмът, да не би някой да подмени единия близнак с другият. Или по-точно вместо болшевизмът, да управлява и да го подменят с анархизма.
Най-интересното е, че онзи, който най-добре е разбрал още в самото начало какво представлява анархизма е Сталин. Той още през 1906-1907 г. пише 15 статии в грузинските болшевишки вестници, под надслов „Анархизъм или социализъм". За него истински социалисти са онези, които се ръководят от марксизма, онези, които признават държавата, за да може чрез нея да се осъществи диктатурата на пролетариата и да се одържавят средствата на производството. Анархизмът и болшевизмът са две враждебни и коренно отричащи се едно друго учения.
И когато Сталин идва на власт през 1922 г., когато по предложение на Ленин, е избран за генерален секретар на ЦК на Комунистическата Партия в Русия, и става държавен глава, той въвежда желязна дисциплина и очиства Русия от анархистите. Създава партия - държава. А неговият лозунг „Врагът с партиен билет" дава възможност да се отстранят всички онези, които не се подчиняват на Комунистическата партия. Въвежда идеологията на ленинизма чрез едно изречение: „Ленинизмът е марксизъм от епохата на империализма и пролетарската революция." Той е теория и тактика на диктатурата на пролетариата, под ръководството на Партията, която създава държава - партия, като се срастват всички партийни теории в държавните институции. Сталин въвежда болшевизма като партийна и държавна идеология и управление.
А на анархизма Сталин наложи „Желязната маска" и го изпрати в Бастилията, защото неговата най-голяма борба бе срещу другия еднороден близнак, наречен анархизъм. И той се справи с него.
Сталин спечели Отечествената война 1941-1945 г., създаде Съветската империя, с помощта на съюзниците Англия и САЩ, и доживя да го обявят за Генералисимус на СССР и Баща на народите. А като почина на 5 март 1953 г., се получи обществена и държавна парализа за дълъг период от време.
11.2.8. Какво представлява Сталинизма като идеология и управление от 1922 г. до 1953 г. в СССР и България, това е известно. Нашите деди и бащи го изпитаха на гърба си и някой заплатиха с главите си. Аз също го изпитах. Когато Сталин почина, аз бях ученик в гимназията в IX клас през 1953 г. Въздухът замръзна, и можеше с нож да го режеш! А може и с брадва! Всичко замръзна в разстояние на 7 дни, а след това години не можеше да се размръзне. Такава бе психическата атмосфера в България.
А как преживяхме по време на Съветската империя от 1945-1989 г., то на всеки е известно, който е живял по това време. Беше диктатура политическа, икономическа, културна и духовна. Тази диктатура беше сходна с диктатурата на Римската империя, където има Божествената воля и образ на Цезаря и зад него стоят римските легиони, охраняващи империята. А за римските граждани има хляб и зрелища в римските амфитеатри с лъвовете и гладиаторите. А за робите - те имаха право да се размножават и всеки роб да си има робиня, за да ражда робчета, които да работят за Цезаря.
Ето това се направи и по времето на Съветската империя. Всичко бе в ръцете на Цезаря, т.е в държавата, имаше армия, власт, сила и диктатура. Имаше работа за всички, и хляб за всички. В България навсякъде по къщите беше написан с боя един лозунг, издигнат от комунистическата власт: „Който не работи не трябва да яде." Който не работеше, насила го караха да работи. Някои стари хора се усмихваха и казваха, че това на практика е християнски комунизъм, защото апостол Павел го е казал в своите послания. Виж 2 Послание към Солуняни, 3 глава, 10 стих.
В старите Библий от 1870 г. текста от посланието на апостол Павел до Солуняни - второ, гл. 10, ст. 10 гласи: „Ако не рачи някой да работи, нито да яде." В новия превод от 1925 г. е дадено така: „Който не иска да се труди, не бива да яде." А в протестантските издания гласи: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде."
И накрая ще споменем, че родителите на Георги Димитров са били евангелисти, които много добре навремето, дори наизуст са изучавали стихове от Евангелието. И той от там знае тази заповед на християнския комунизъм. Взеха я и я приложиха успешно. Аз съм виждал как милицията гонеше и хващаше младежите, завършили гимназия, които бездействуваха, и ги водиха насила да работят по предприятията, за да не стоят празни, т.е. без работа. Това го видяхме и комунистите го приложиха изцяло, но по комунистически с диктатура чрез властта си. И то успешно!
11.2.9. Дойде онова време, за което Учителят Бе определил от 1944—1989 г. и силата, която крепеше тази империя на СССР се оттегли изведнъж, и тя се разпадна за броени месеци.
Аз бях свидетел и наблюдавах как това някой го ръководеше от Невидимия свят с власт, сила и мощ. Знаех името Му. Познавах Го. Виждах Го. Беше свален един от едноутробните близнаци, наречен болшевизъм, който бе крал и император 45 години, беше му надената „Желязната маска", и изпратен в Бастилията за следващите 45 години. А на негово място извадиха от Бастилията рождения му брат, който 45 години бе с „Желязната маска" и го сложиха да управлява така, както го бяха учили неговите учители анархисти.
И само за броени месеци и години той разруши държавата, разруши земеделието, селското стопанство, индустрията, културата, армията, милицията. Онези две Българин които бяха построени ги разпродаваха на враговете на България - вътрешни и външни. Изхвърлиха милиони хора безработни на улицата. Станаха предатели на собствения си народ, чрез който бяха родени и възпитани. Продадоха се! Те бяха закупени за грошове и за грошове разграбиха, и разпродадоха всичко, което бе създадено.
Всички се питаха защо това става. Те не знаеха, че беше настъпила епохата на анархизма, която разрушаваше държавата и нейните институции, и едновременно си създаваше своя държава със свои неписани правила. Създаде държава в държавата. Онова, което анархизма създаде, някои го нарекоха мафия, но други съзираха, че някой е сложен някъде да пише сценария за тази драма. Да, това беше сценарий, качваха се актьори и всеки играеше своята роля, и за всяко действие излизаха нови актьори с нов сценарий. Меняха се актьорите, меняха се ролите им, меняха им се думите, но сценариста оставаше един и същ.
Това е всъщност положението от 1990 до 2005 г. и от 2005 до 2035 година - епоха на анархизма.
Е, сега разбрахте ли? Видяхте ли, че точно това става около вас и във вас?
11.2.10. А как се разруши държавата?
Ето един пример. Беше декември 1989 г., а аз съм лекар в „Бърза помощ", и ме изпращат с колата и с линейката да отида в един парк на ул. „Константин Величков", понеже имало пострадали няколко младежи. Пристигаме, посреща ни милицията и ни посочва пострадалите младежи. Бяха 17-20 годишни. Разбрах, че са употребили наркотика хероин на прах. Единият бе в безсъзнание и го вкарахме веднага в линейката, другия се клатеше. Питам ги: „Откъде взехте този хероин, кой ви го даде?" Отговарят ми: „Един арабин, един ливанец го продава в подлеза на НДК по 5 лв. прахче." Обръщам се към двамата офицери от МВР: „Другарю капитан, чувате какво казват, отидете и арестувайте този арабин." А капитана ме погледна, от дъното на цялото му същество изригна вулкан от възмущение, и той изрече: „Нали искат демокрация - нека се скапат!" Всички бяха съгласни с него. Това бе решението на милицията.
Аз бях потресен. Такава страшна истина бе изречена! Вие виждали ли сте скапани ябълки, круши? Те не стават нито за ядене, нито за джибре за ракия. За нищо не стават и се изхвърлят! Значи някои бе решил чрез демокрацията, която се допускаше като форма, тази държава да се скапе. И сполучи! Тя се скапа и се саморазгради, и саморазруши. И то по написан сценарий.
11.2.11. Кой запали държавата да гори, да изгори и нищо да не остане?
Аз съм нощна смяна в „Бърза помощ". Беше 26 август 1990 г. Бях изпратен на площада пред Мавзолея, защото Партийният дом бил запален и гореше, за да видим дали има пострадали от пожара. Пристигаме, приближаваме се и какво да видим! Горят онези помещения, където им бяха приемните, трапезариите. Около тях се мотаят младежи. От прозорците на стаите от Партийния дом излиза огън и дим. Аз гледам и се чудя, защото аз като ученик съм работел при строежа на тази сграда, и тя цялата е от железобетон, и никакъв огън не може да възникне или да се пренесе от стая в стая.
Значи някой вървеше от стая в стая и запалваше с туба бензин, и отваряше прозорците, за да излиза огъня навън и да се вижда! Това е първото ми впечатление. Друго не можеше да има.
Приближаваме се с линейката до мястото пред Партийния дом, около който се е събрало множество от хиляди хора. Пред нас на 10 метра е пожарната кола - стои, чака, но не гаси пожара! Моят шофьор на линейката се казваше Стоян Стоянов и преди 3 месеца беше дошъл от Пожарната, и където е бил години шофьор на пожарните коли. С него се приближавам до пожарната кола, до нея стоят униформени милиционери и пожарникари. Стоянчо се ръкува със своите бивши колеги. Пита един от тях: „Пешо, защо не гасите, а стоите тук?" А Пешо се смее и отговаря, и казва: „Имаме заповед да не гасим." - „Значи имате заповед да не гасите, а само да гледате?" -„Точно така, само да гледаме." Ние с моят шофьор стоим и гледаме чудо на чудесата! Аз съм с бяла престилка, виждат, че съм лекар от Бърза помощ, приближавам до офицерските милиционери и питам: „Другарю майор, абе защо не гасите пожарите и не разгоните тази тълпа?" - „Не може. Имаме заповед само да гледаме и да не се намесваме, защото щяло да стане контрареволюция." - „Абе каква контрареволюция - тия палят, тук всичко гори, никой не гаси, а всички гледат." - „Ще гледаме - това е заповедта."
А можеха за минути да изгасят пожара в самото му начало, да разгонят с палки тълпата, която още се страхуваше от милицията. Но това бе умишлен палеж, за да се докаже, че с идването на т.н. демокрация може да донесе само пожари и разрушения. И го доказаха.
А на следващия ден БКП организира многохиляден митинг, и със сълзи на очи Младенов, който беше ръководител на БКП и държавата съобщи: „Запалиха нашият Партиен дом." Ето така се започна с лъжата, с измамата! Така започна да управлява освободеният от „Желязната маска" онзи близнак, който бе 45 години затворник в Бастилията от 1944-1989 г. Сценарият бе зловещ и безпощаден към държавата, към народ и към всичко, което трябваше да се случи! И се случи по предварително написан сценарий.
И първата реакция бе, че младите хора напуснаха' България. За няколко месеца около 1 милион изчезнаха. А това бяха младежи около 20-35 години. А днес, към 2005 г. са изминали 15 години и те са вече 35-50 годишни.
Те в чужбина са психически разрушени и не са годни за нищо! Те са скапани! И са вече никому ненужни! Те са вече боклук за чужбина и за България!
11.2.12. А защо анархизмът като система най-добре се разрази в България, докато останалите социалистически страни от империята на СССР преминаваха по-безболезнено? Има няколко причини, които действуват безотказно:
а) Щом в България е присъствувало най-голямото добро в лицето на Всемировият Учител - Беинса Дуно, веднага идва до него и застава най-голямото зло. А това е Разрушението.
б) Учителят е създал Школата на Бялото Братство от 1922-1944 г. Оставил е Своето Слово, което е Слово на Бога за Шестата раса. Това Слово, трябва някой да се яви и да го разруши, за да го няма. Това се прави от 1950-1989 г.
в) Тази държава, трябва да изчезне и този народ трябва да се стопи и да го няма, за да няма кой да запази Словото на Учителя и да го прехвърли в едно друго поколение. Това е целта.
г) Българите участвуват съзнателно в този сценарии на разрушението! Когато бях малък ми разказваха една случка, която всяка година я проверявах, че е вярна. Това го знаят мнозина, но не знаят защо това се случва и коя е причината и силата, която движи всичко туй. Случката е следната:
11.2.13. Казанът на българите в ада.
Знае се, че Свети Петър държи ключовете на Рая и управлява онези души, които са допуснати там. Знае се че Дяволът управлява Ада и там горят в пъкъла всички грешници. Срещат се веднъж двамата и Дяволът запитва: „Свети Петър, как е при теб в Раят?" - „Всичко е добре и е в Божествен порядък." А Дяволът се похвалил: „И при мен в Ада всичко е добре и е в Божествен порядък." Свети Петър се зачудил как така в Ада ще има Божествен порядък, и пожелал да види всичко това. Дяволът отворил вратите на Ада и го въвел и започнал да го разхожда и да му показва. А в Ада наредени в редици един до друг стоят големи казани, под тях горял огън, а вътре в тях катран и там се пекат, горят и врат всеки един народ поотделно. Дяволът му показва английския казан, френския казан, руския казан. От всеки казан се чуват вопли и виковете на грешниците. Гледа Свети Петър и възкликва: „Убедих се, че тук има Божествен порядък. Браво на теб!" - „Всички се стараем", казва Дявола и му посочва казаните. „Виждаш ли, че до всеки казан стои един от моите служители дяволи и държи в ръка тризъбец. И който случайно реши и се домогне да пропълзи нагоре по стените на казана и щом се покаже, то дявола с тризъбеца го промушва и го свлича отново в казана с катрана." Свети Петър гледа, цъка с език и признава: „Такъв Божествен порядък няма дори и в Рая." И така вървят покрай казаните. За всеки народ по Земята има свой казан. Стотици казани, горят и пушат. По едно време като минават покрай един казан, Свети Петър забелязва, че до него няма дявол с триножец: „А, тук имате пропуск. Тук няма дявол!" - „А-а-а-а, тука няма пропуск! Това е българския казан. На тях не им трябва дявол -пазач! Когато някой от тях пропълзява, за да излезне от казана, всички си протягат ръцете и сами го смъкват да ври и гори в катрана заедно с тях. Те сами се пазят! Те са на самообслужване. А ние сме направили така, че когато дойде ред на някой дявол да дежури или техния казан, му даваме почивен ден. И дяволите са хора, и за тях трябва почивка." - „Брех, брех, какви чудеса видях в Ада! Ето този български казан е чудо на чудесата!" Така завършва тази притча.
11.2.14. Само че тази притча не е басня, а една голяма Истина! Когато през 1990 г. се развихри т.н. „Демокрация", мнозина искаха да се извадят досиетата от Държавна сигурност, за да се разобличат доносниците, клеветниците, предателите на този народ. По това време
ЩАЗИ - държавната сигурност на Източна Германия ги извадиха, и ги показаха. Разбра се, че на всеки пети германец, един е работил за ЩАЗИ и е бил доносчик.
Тук бе още по-лошо! Според мен на всеки трети българин -един бе доносчик. И когато упрекваха генерал Семерджиев, че не отваря досиетата, той предупреди всички, че ако ги отворят, ще се види, че почти във всяко семейство - роднини близки и познати е имало доносници и едни са клеветяли, а други са им отвръщали без да знаят, че те съществуват като сътрудници на Държавна сигурност. „Не отваряйте кутията на Пандора", бе неговото заклинание. Това, което бе казал, бе вярно. Досега 2015 г. не смеят да ги отворят поради тази причина. Но не смеят да я признаят, че тя съществува. Ако зависеше от мен - те трябваше да се отворят, за да се види от всички какво представляват вчера и днес българите, и да се убедят защо до българския казан в Ада няма Дявол пазач. Защото са на самообслужване. И чак тогава могат да взимат генерално решение за държавата си.
11.2.15. А сега ще ви разкажа за истинската причина. Аз съм лекар в Бърза помощ. Бяхме пръснати във филиали по квартали и от там почвахме работа. Аз бях дошъл от гр. Своге и имах много добра подготовка в организацията по медицинското обслужване, защото четях всички инструкции на Министерството на Народното здраве. И стана въпрос за една възможна организация, която аз предложих, и доказах, че е възможна, защото зад нея стои инструкцията на МНЗ за която те нямаха изобщо понятие.
Но понеже беше поднесена от мен, мнозина видяха ползата, но се противопоставяха. Имаше двама, които бяха комунисти и не позволяваха, защото ревнуваха, че не е излязло от тях. Казваха ми: „Няма да стане! Не може да стане!" Аз твърдях: „Ще стане, защото зад мене стои инструкцията." - „Ние няма да ти позволим." - „Нищо не можете да направите. Аз ще победя." - „Напротив, ние ще те сразим преди ти да ни победиш." - „Не виждам как това ще стане", заключавам аз.
Тогава единият се изправи тържествено, зае позата на главнокомандващ и изрече следните слова: „Ние ще те победим с гръцка хитрост и с българска подлост!" Повтори го три пъти.
Аз стоях като втрещен. Не мога да мръдна! Не очаквах това. Единият от тях бе женен за гъркиня, и всеки път ни пееше на гръцки популярните тогава гръцки песни. Беше чист българин, но стана грък по дух. А другия си беше чист българин от деди и прадеди. Най-накрая аз продумах: „Вижте какво. Аз с гръцката хитрост ще се справя, защото съм по-умен от вас и повече имам знание от вас, но срещу българската подлост - аз съм безпомощен! Пред нея аз съм предварително сразен! Вие ме сразихте. И аз се отказвам." Онези двамата подскачат от радост. Около нас има няколко човека и наблюдават всичко. А онзи баш българин ми казва: „Абе, ти наистина си умен, защото ти изобщо не знаеше какво те очакваше. Добре, че се отказа."
Минаха 10 дни. Идват при мен двамата и ми казват: „Ние се шегувахме. Дай твоето предложение да го прокараме - ще спечелим всички." Аз отговорих: „Аз съм сразен. Срещу българската подлост аз съм безпомощен. Тя е най-великата сила, която съществува в този народ и го движи и управлява." Отказах окончателно.
11.2.16. Минаха години. Аз започнах да издавам поредицата „Изгревът". Още с първият том се яви българската подлост като сила, и се насочи срещу мен. Тя си намери хора, чрез които се проявяваше.
Тогава аз бях принуден да създам рубриката „Духът на Истината и Духът на заблуждението". Това е причината, за да пиша тези неща. А защо? За да се знаят и да не могат да бъдат заблудени онези, които тръгват да изучават „Изгревът", който е пътят Господен на Школата на Учителят и представлява пътят на Третият завет.
„Изгревът" е пътят на Третия завет, а Словото на Учителя е Духът на Третия завет и Слово на Бога.
11.2.17. Държавата на Духа.
Духът на Подлостта у българина преминава в Духа на Предателството, и от там в Духа на Разрушението.
Сега ще ви приведа някои исторически факти за силата на това разрушение. На всеки подвиг в българската история, извършен от народ чрез някоя личност, веднага следва предателството чрез някоя друга личност, и падение на този народ. На всеки подвиг - отговаря съответно предателство. Колкото е по-велик подвига - толкова е по-велико предателството.
Каква е целта? Този народ да се разруши и да изчезне от Земята.
Ето защо той не можеше в никакъв случай да се освободи от турското петвековно робство. Трябваше Невидимия свят да се намеси, и чрез Русия да се освободи. Друг плати за свободата на българите. Учителят Дънов говори, че българите нямат право на държава на Земята, но заради онези българи, които са в Невидимия свят им дават правото да имат държава. А защо? Защото онези българи в Невидимия свят представляват държавата на Духа. И заради тази държава на Духа, съществува другата държава на Земята под името България, въпреки предателите, изменниците и враговете на този народ, облечени в български тела. Българската история е изпъстрена от край до край с такива примери. Тя има история от 1 500 години в които 750 години е в робство, заради предателите.
11.2.18. Защо България падна 500 години под турско робство и кой е този, който я предаде?
Според Учителят Дънов една от най-главните причини за падането на България под турско робство, е гонението на богомилите от официалната държавна власт и от църквата като институция. Те биват изгонени към Западна Европа, където занасят своите идеи и след векове чрез тях започва Ренесанса на Европа. Това нещо е описано в „Изгревът" том XI, с. 1-161.
А сега една история от живота на Школата на Учителя Дънов от 1922-1944 г. Всяка сряда Учителят държи лекции пред Общия Окултен клас, а всеки петък пред Младежкия Окултен клас. В неделя сутринта има беседи „Утринни слова", а от 10 часа са „Беседи". Всичко това е отпечатано. Обикновено в четвъртък Учителят прави екскурзии до Витоша и до Бивака.
По това време на Изгрева се развихря спиритизма, разиграват се сеанси в бараките, където живеят изгревяни. Учителят много пъти им е забранявал да правят сеанси, защото ги обсебват духовете. Много такива примери има описани в „Изгревът". Но никой не слуша. Започват в четвъртък да се събират в една от бараките. Медиум е Гръблашева. Влиза в нея един дух, тя започва да говори с мъжки глас и този глас твърди, че е Логосът на Бога. Утвърждава, че той дава истинското знание, което е за интелигентните хора от Изгрева, а пък за простите хора Дънов говори на следващия ден, т.е. в петък. Убеждава, че това, което той говори после Дънов го взима от него и го преразказва като за по-прости хора, така че той указва на онова, което на следващия ден Дънов ще говори. Така твърди Логосът и всички му вярват. Накрая го запитват дали Дънов е Учител на Бялото Братство. Логосът отговаря, че всеки, който е в тяло може да греши, а само те, духовете без тела са носители на истинското знание, понеже може да проникват навсякъде, защото са безплътни.
И така, всички отиват в тази барака, слушат, дори стенографките стенографират. Накрая Учителят Дънов Се намесва, за да сложи ред на Изгрева. А това е описано много добре в „Изгревът". Виж „Изгревът" том I, с. 80-83, 145-150; том II, с. 94-95; том IV, с. 254; том IX, с. 130-134, 199-205; том XVII, с. 702-703, 704.
Един четвъртък дедо Ради, който е Ради Танчев, тичешком преминава поляната пред Салона и се насочва към онази барака със сеансите. Тича, защото е закъснял.
Пред него изведнъж се изправя Учителя Дънов и му казва: „Спри се Ради. Къде тичаш?" - „Ами отивам в бараката, нали там ще говорите чрез устата на Гръблашева." - „Как ще говоря чрез нея, нали аз съм пред тебе." - „Ами нали Вие там говорите чрез нея какво утре в клас ще ни кажете?" - „Няма такова нещо Ради. Нали Аз съм пред тебе и точно това ти казвам." А дедо Ради настоява: „Вече закъснявам. Аз трябва да вървя при другите в бараката на Гръблашева."
Учителят го хваща за раменете и го разтърсва и вика: „Ради, влез в тялото си." Пак го разтърсва: „Ради, влез в тялото си." Това го прави три пъти. Накрая дедо Ради казва: „Е, щом Си рекъл Учителю, то при Теб ще остана." Стои объркан дедо Ради пред Учителя.
А Учителят е строг. Посочва го с пръст и му казва: „Навремето ти беше патриарх Евтимий и заради тебе България падна 500 години под турско робство." Спира за минута и отново го посочва с пръст: „Ти си причината да падне България под турско робство за 500 години!" Дедо Ради мълчи. И както при този случай, така и при всички случаи Учителят прави така, че има един човек, който да е свидетел да му са отворени очите и ушите и ума и знае, за да види, да слуша и да запомни, как да го предаде на следващите поколения, та накрая да влезне в „Изгревът". И този човек ми го разказа.
А каква е ролята му за падането на България под турско робство, то всеки може сам да си прочете в биографията му, и да проумее как след като става български патриарх през 1375 г., допуска да се раздроби България на феодални владения от местни феодали и църковни феодални владения. Защо допуска да се разруши централната власт и защо се узаконява бракът на търновската еврейка със стария цар Иван Александър (1331-1371) към 1350-1351, и така се отхвърлят 3 синове законни наследници на Иван Александър от жена му Теодора, дъщеря на великия влашки войвода. Тримата му синове са Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен. Ражда се Иван Шишман от еврейката, който проваля и закопава държавата. И накрая с предателство се предава Търново, където вътре е бил патриарх Евтимий. Така че Учителят Дънов обвинява прероденият патриарх Евтимий като дедо Ради, че той е виновен за 500 години турско робство.
И забележете, че този, който веднъж е извършил предателство, отново е готов да го извърши! И го извършва! Напуска Учителя Дънов и отива при враговете Му. Точно и ясно.
И накрая като финал сме описали как един български скулптор среща дедо Ради, и в неговата глава вижда модел за скулптура за паметник на патриарх Евтимий. След дълги истории, които сме описали в „Изгревът", този паметник е построен. Там стърчи брадата на патриарх Евтимий и главата на дедо Ради, който е преродения патриарх Евтимий. И винаги, което е най-важното, на този паметник някой почти винаги слага пресни цветя!
И най-важният извод е, че българите винаги издигат паметници на своите предатели, и след това им носят цветя. А истинските българи ги убиват, посичат и ги вкарват в дън земя и ги покриват със забрава! Това е!
11.2.19. Пример първи: Васил Левски - Божият агнец на Пасхата Господня.
През 1870 г. Левски създава вътрешната революционна организация, под името „Привременно правителство на България" и започва изграждането в страната на революционни комитети. През 1872 г. на 22 септември Димитър Общи, заедно със съмишленици нападат турската пощенска кола и обират турската хазна в Арабонашкия проход. Димитър Общи е предаден от своите съмишленици и пред турците, за да не бъде осъден като хайдук и обирджия, разказва, че е член на революционна организация, и че парите не са за него, а за нея. Така започва провала и унищожаването на делото на Левски.
На 26 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче на изток от Ловеч, след предателството на поп Кръстю.
Щом има велик човек, веднага се явява и велик предател!
На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е осъден и обесен. В съда присъствува и българин хаджи Иванчо, който гласува за смъртната му присъда. А след Освобождението на България 1878 г. от турско робство, този хаджи Иванчо е бил избран за депутат в Народното събрание. Когато го обвиняват, че обесил Васил Левски, отговаря: „Това е било по турско време, а сега е друго време." За предателите времето е едно и също! Така Димитър Общи е бил обесен на 16 януари 1873 г.
А за Васил Левски Учителят Дънов казва, че е ученик на Бялото Братство и единственият, който е завършил своята работа, за която е бил изпратен на Земята - между българите.
Левски се явява като Божият агнец за Пасхата Господня, чрез която започва началото на Българското освобождение и Възкресение от пепелта на 500 години турско робство!
И когато турските власти изпращат при него български свещеник да го изповяда, то той се обръща с думите си към него: „Отче, споменавай в молитвите си дякон Игнатии." После се обръща към небето и казва: „Боже, освободи България." В този момент той получава посвещение, че никой не може да освободи България, освен Бог. А как Бог освободи България, виж в „Изгревът" том XI, с. 1-346.
11.2.20. Пример втори: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Ка раджа.
Тя се сформира през 1868 г. от българската революционна емиграция в Румъния, преминала през редиците на II българска легия в Белград. Ръководителите на добродетелната дружина в Букурещ, начело с братята Христо и Евлоги Георгиеви са били срещу тази чета, защото ще изпуснат ръководството на българската емиграция в Румъния. Те отначало не са вярвали, че те ще намерят пари и ще се въоръжат, и че могат да преминат през Дунава. Но когато четата от 125 човека е била готова за преминаване през Дунава, то родолюбивите българи братя Христо и Евлоги Георгиеви, с цел да възпрат четата, предават датата на преминаването й на руския консул. Русия е била срещу четническата тактика, защото й отнемат ръководната роля, затова те предават новината на френския консул, който от своя страна я предава на турското правителство, като им казват къде и кога четата ще премине Дунава. По това време сръбското правителство също научило за преминаването на четата, и изпраща от Белград войводата Панайот Хитов да накара четниците да се откажат. Но те не се отказали. На 6 юли 1868 г. през нощта, четата преминава Дунава в закрита гемия, близо до устието на река Янтра близо до с. Вардим, Ловешка област. На 7 юли тя е открита, понеже турската войска я очаква. Същият ден започва сражение, продължили на 8, 9, 10 юли, когато тежко е ранен Стефан Караджа и заловен от турците. Четата от 125 човека, остава с 50 човека и се насочват към Стара планина, и при връх Бузлуджа тя е заобиколена на 18 юли и унищожена от турската войска. Убит е Хаджи Димитър. А Стефан Караджа след като е заловен и то ранен, бива съден и осъден на обесване, но умира в затвора от раните си на 31 юли 1868 г. Според други е качен на бесилото полумъртъв.
Предателството на родолюбивите българи към четата от 125 човека слага край на четническото движение в България и се е разбрало, че българите сами не могат да се освободят заради предателството, извършвано от българи.
Какво става по-нататък? Христо Георгиев, който е главния предател, умира на 6 август 1872 г. А брат му Евлоги доживява Освобождението на България през 1878 г. Но всички знаят, че те са предатели. И да си изкупят вината, започват чрез богатството си да прави крупно дарение към българите. Става народен представител във II обикновено Народно събрание 1887-1890 г. Предава 6 милиона златни лева за построяване на висше училище в София, с които пари е построено централното здание на днешния Софийски Университет.
И за да увековечат паметта на двамата братя предатели и благодетели, им построяват два големи паметници и ги слагат пред входа на Софийския университет!
Но, когато дойдоха комунистите на власт, които бяха революционери и които смятаха, че Ботев е техен, както и Васил Левски, както и всички революционери, решиха да свалят бюстовете на предателите.
И така към 20 години бяха свалени. Но после се явиха други предатели българи, и отново им върнаха паметниците. А защо ли? Предателите искаха да виждат своите патрони - предатели. Та така българите убиват своите достойни синове, и издигат паметници на предателите. България е осеяна с такива паметници - открай до край.
А Христо Ботев, който е в Румъния и след като научава за предателството и гибелта на четата, написва своята ода за Хаджи Димитър, след като баба Тонка Обретенова му разказва как е погребала Стефан Караджа, и как са загинали четниците. Помества я във вестник „Независимост", III год., бр. 47 от 11 юли 1873 г., и я поставя също в „Календар за годината 1875".
Когато бях ученик, ни задължаваха да научим наизуст всички стихотворенията на Христо Ботев, и ни караха пред черната дъска в класната стая да ги декламираме. И аз съм ги декламирал.
Ето и куплета, станал знаме на революционерите, дали живота си за освобождението на България от 500 години турско робство:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира. Него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят!"
Песните за Хаджи Димитър и Стефан Караджа са изпяти. Но предателите издигнаха паметници на своите патрони - предатели.
Друг, който написа ода за четниците беше Пенчо Рачо Славейков:
СТО ДВАДЕСЕТ ДУШИ
„Сто двадесет души те бяха на брой.
И паднаха всички при първия бой!
Co залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.
Умряха те всички за родния край...
Къде им е гроба, днес никой не знай -
днес никой не знай!
И тъмна мълва се мълви зарад тях,
аз чувах я още дете като бях,
че тука извел ги млад дивен юнак.
Над робска земя се свободен байрак
развял. И зачул се високо гласа
на младий войвода, далеч в небеса -
далеч в небеса!
„Свобода в гори и поля прогърмя!
И в бащина свидна и свята земя
Възстанал е вече гнетний народ!
Възкръсна за нов и свободен живот!
Ний идеме помощ на теб да дадем!
Ний дойдохме тука за теб да умрем -
за теб да умрем!"
На техния възклик бе залпа ответ.
Изпълниха своя свещени завет
и воля и клетва изпълниха те.
То време се мина и ново дойде -
свободата грее над родния край...
Но гроба юнашки днес никой
днес никой не знай!"
А дали това е всичко верно? Вижте портретите на двамата братя. От лицето на Христо Георгиев ни гледа предателя и подлостта му, макар че е облечен официално, и е с папийонка на ризата му. От лицето на Евлоги Георгиев ни гледа също предателя, който е хванат и уличен от всички революционери, живи в България, но вече трябва да носи тежкото си престъпление.
И тогава решава да се изкупи чрез злато пред българите. Със злато не можеш да изкупиш кръвта на 125 човека, решили да положат главите си за освобождението на България! В никакъв случай! И българите днес и утре нека да минават, и да гледат бюстовете на предателите си, за да се учат как да им подражават в бъдеще.
11.2.21. Четата на Христо Ботев
Пример трети:
На 14-16 април 1876 г. е събранието в местността Оборище за представителите на IV Панагюрски революционен окръг. Обявява се само на апостолите, че въстанието ще започне на 1 май 1876 г. Но на Оборище присъствуват и българи предатели. Българските чорбаджии от Копривщица съобщават на турските власти за деня на подготвеното въстание, и турските власти нареждат на местната власт да се разправи с бунтовниците.
Изпратени са на 20 април 1876 г. турски заптиета да арестуват Каблешков, но те били убити и с кръвта им е написано т.н. „кърваво писмо" за обявяването на въстание, което Бенковски възглавява на 20 април 1876 г. Въстанието е потушено, а Бенковски е убит при бягство на 12 май 1876 г. край реката при с. Рибарица, Тетевенско след предателството от българин.
За трети Врачански революционен окръг е бил обявен за главен апостол Стоян Заимов, а за помощници - Никола Обретенов и Георги Апостолов. Чорбаджиите от гр. Враца са били против въстанието и са ги изгонили, като са ги заплашили, че ще ги предадат на турците. Те пристигат в Румъния и с препоръката на Стоян Заимов, който се е укривал в България е трябвало да организират чета в Румъния. Предлагат на стария войвода Панайот Хитов да я оглави, но той отказва, понеже Сърбия нямало да участвува. Предлагат на войводата Филип Тотю, но той отказва по същия начин.
Предлагат на Христо Ботев и той се съгласява да бъде войвода. Но българите предатели веднага съобщават на турското правителство датата на преминаване, дори и мястото в околностите на град Оряхово. Турското правителство изпраща войници в Оряхово и започват да патрулират около брега на Дунава.
На 16 май 1876 Христо Ботев с група четници се качват на австрийския кораб „Радецки", като останалите се качват в различните градове, облечени като градинари. На 17 май завладяват кораба, подминават гр. Оряхово и нареждат на капитана да акостира западно от Козлодуй. Четата е от 205 човека. Но веднага на брега я посреща турски патрул с изстрели, които биват отблъскани. Четата се насочва към Враца, за да се съедини с въстаналите българи от Враца. По пътя българите от селата се изпокриват. А черкезите с конница ги нападат, придружени от башибозука.
Четата на 18 май се насочва към Милин камък при Врачанския балкан. Вместо помощ от Враца, на разбунтуваните българи на коне пристигат редовна турска войска и започва да обстрелва четниците. На 19 май четата се отправя към рида Веслец. На 20 май достига до Врачанския балкан. Всички разбират, че Враца не въстава, и че има два пътя - или да тръгнат към Сърбия, или да тръгнат към югоизток Ботевград, Етрополе, Тетевен - Троян. От 205 човека, вече са убити 130 човека на връх Вола.
На 20 май се събират на съвещание. Ботев се изправя да огледа местността и изгърмява пушка, и куршума пронизва сърцето му. И сега идва най-важното! Кой простреля Ботев? Съобщават, че куршума дошъл от север, където са били черкезите и турците. Главите на убитите са били отрезани, набити на кол и показани в гр. Враца. Идва времето, когато България е освободена през 1878 г., и Стоян Заимов определя лобното място на убития войвода. До тогава а и след това се говори, че Ботев е убит от българин от онези, които не са били съгласни да вървят след Ботев, а са искали да се насочат по Балкана на запад и да преминат в Сърбия. Това възможно ли е? Напълно е възможно, защото на един велик подвиг, трябва да отговаря и едно велико предателство. Едното върви с второто.
Баща ми разказваше, че когато Стоян Заимов през 1932 г. е бил в Плевен и е чакал последните си земни дни на 79 години, решава да разкрие тайната за смъртта на Христо Ботев. Това той иска да направи пред български журналисти. Извиква ги с писмо от София. Но, понеже той е русофил, много от журналистите се страхуват да отидат при него. Той ги е чакал, за да им разкаже истината. Но, когато те не дошли, той казал: „Е, не дойдоха. Уплашиха се не от мен, че съм русофил, а от това, което щях да им разкажа. Щом е тъй, нека тайната за смъртта на войводата бъде погребана с мен."
А за мен е ясна тази тайна и затова я описвам. А моят прадядо е бил овчарче във Врачанския балкан и разказваше за Ботевата чета, и той е бил хванат от турците да носи отрязаните глави на четниците в един чувал. Тази история ще я разкажа друг път на подходящо място. Тя направо е потресающа. Тя, историята.
И сега стигаме до „Моята молитва", и до стиха на Ботев, който трябваше да се сбъдне:
„Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина
и гласът ми да премине
тиха като през пустиня!...
Подкрепи и мен ръката
ти кога възстане рабът
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът."
Молитвата му се сбъдна. Той остави Великия си идеал в творчеството си и Великият си подвиг на българите по Дух. А за предателите остава да му издигат паметник да напомнят за предателството си. Българите трябва да четат поезията му, да четат публицистиката му и да търсят Духа на творчеството му и Високия му идеал. А това не правят. Те издигат паметници. Така прикриват истината за предателите.
11.2.22. Анархистите по времето на Учителя Дънов.
Анархизмът като идеология, като методи на действие намери много добра почва в България. В българските училища от 1914-1920 г. най-четената литература от юношите е за анархизма. Всички младежи преминават през този период. И когато идват при Учителя си, те до края на живота си носиха главната отлика на анархистите - да не се подчиняват на никого - на човек, общество и държава.
И в Школата на Учителя са били същите чешити, и не можаха да бъдат променени от Учението Му. И затова трябва да проучите онова, което ще ви цитирам. Виж „Изгревът", том I, с. 251-256, 432—436; том IV, с. 214-217, 446—448.
До тук сме споменавали имената на няколко човека. Но има още много други като Димитър Звездински, Влад Пашов, Димитър Грива и др., чийто спомени са описани в „Изгревът".
Но главният герой е Сава Калименов, с. 563-566. Неговите спомени са подготвени, но не им е дошло времето да се издадат в „Изгревът". Тогава ще видите как се подготвя анархиста да възрасте на юноша, за да стигне възрастта да провежда сам „прямая акция", и да стане терорист. А какво може да направи един изповядващ анархизма по времето на Учителя, виж с. 566-575. Лично няколко пъти Сава Калименов ми е разказвал за убийството на анархистите в гр. Ямбол по нареждане на Александър Стамболийски. Той им допуска и разрешава конгреса и след това избиват 200 анархиста. Когато съобщават това на Учителя Дънов, то Той отсякъл: „Не се избиват идейни хора! С това Стамболийски подписа сам смъртната си присъда." И тя се изпълни след преврата на 9 юни 1923 г.
На последните им конгреси от 1920-1923 г. се събират по 400-500 депутати - анархисти. От 1922 г. започват да избиват противниците си с т.н. „прямая акция". Издигат лозунга: „На борба против властта и капитала". И засилват терористичната си дейност дълги години след това.
11.2.23. „Прямая акция" в действие: атентати и тероризъм. Русия, трябва да ни освободи за трети път през 2035 г.
Единственият начин анархизмът да управлява чрез сила, това е тероризмът. За него няма закон, няма право, няма съд. Целта е да създаде световна империя на анархизма. И тя се създаде след 1990 г. от САЩ.
Днес говорят за глобализъм. Не, това е световен империализъм на анархизма. Той преминава през индивидуалният тероризъм, през класовият тероризъм, през държавния тероризъм. Той има много форми: политически, икономически, културен и т.н." Целта е разрушение държавните институции, съществуващи до сега, за да бъдат заместени чрез друга идеология, която да съгради своя империя. И тя е съгражда, като разрушава поотделно и последователно държавните институции на отделните държави, и ги приобщава към себе си по своите неписани правила.
България е най-добрият пример за това. Разруши се икономиката, земеделието, стопанството, всички държавни институции, култура, образование и всичко, което бе създадено! След това онова, което бе останало, започва да се продава или подарява без пари. Атентати, тероризъм по цялата страна!
Няма сила, която да се организира и да спре всичко това. А защо се случи всичко това? Отговор ще намерите в онези изказвания на Учителя за българския народ, които ще ви предложа. До кога това ще бъде? До 2035 г. - Трябва да преминат онези 45 години от 1990 до 2035 година. И тогава българите ще чакат да дойде Русия отново, да премине Дунава, и да ги освободи за трети път. Първият път бе 1878 г., вторият 1944 г., а третият е 2035 г.
Как бе освободена България от турското робство, ще прочетете в „Изгревът" том XI, с. 1-346.
Как бе освободена България от Германия, от немско-фашистката власт и хитлеризма, то ще намерите в „Изгревът" как Учителя Дънов разреши историческите събития в света, и пусна руснаците в България, за да променят политическия и обществен строй за следващите 45 години, от 1945-1989 г.
Аз живях по това време. Аз я видях с очите си как тази червена вълна заля в България. Дойде от небесата като буреносни червени облаци и помете всичко. Но българина трудно се променя и трябваше да дойде 1970 г., за да разбере чрез чуждите радиостанции, че България е дадена на СССР за владение още на Ялтенската конференция от 4-11 февруари 1945 г., потвърдено и на Конференцията в Потсдам от 17 юли -2 август 1945 г.
А как ще бъде освободена България за трети път от Русия през 2035 г.?
По същия начин, както през 1878 г. и през 1944 г. По друг начин не може! Българите сами не могат да се освободят, поради Духа на Предателството, който се е вселил между този народ.
Сега, след Конференцията на Малта на 2-3 декември 1989 г. между Горбачов и Буш ни предадоха да ни владее САЩ. Но империята на САЩ е съградена на хартийки от долари, които печатат всеки ден и имат всяка година външен дефицит към 900 милиарда долара.
Когато народите в един ден кажат: „Не признаваме тази хартийка от долари", то за 24 часа тази империя ще се сгромоляса. А защо? Защото трябва да се сбъднат думите на Учителя Дънов, когато американските самолети през есента на 1943 г. Го търсеха да Го бомбардират и изпратиха специален самолет над село Симеоново, за да изсипе бомбите си върху Учителя Дънов.
Тази гробница, която изкопаха американските бомби още стои, и там трябва да влезне империята на САЩ, която в момента я управлява анархизма като идеология, практика и действие.
Виж „Изгревът" том I, с. 50, 55-57.
11.2.24. Когато дойде 2035 г., и когато отново се задействува аспекта Сатурн - Уран, който управлява в период от 45 години, то ще дойде нова политическа система за следващите 45 години - от 2035 до 2080 година.
Това ще бъде анархо-комунизъм. Как така? Ето така. Анархизмът ще си остане. Но ще свалят „Желязната маска" от Болшевизмът, който е стоял в Бастилията от 1989 г. до 2035 г. Ще го докарат и ще го изправят редом до брат му близнак. Ще ги впрегнат в една волска кола, двамата да теглят колата на съвременното човечество.
Каква ще бъде идеологията им? Каква ще им бъде политическата платформа? Каква ще бъде икономическата, стопанска, държавна структура на тогавашния свят? Много просто и ясно.
Те трябва да реализират Символ - веруюто на Христо Ботев за Българската комуна от 20 април 1871 г. Откъде-накъде? Ами така е.
В България е било мястото, където се определят съдбините на света от Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Амин!
11.2.25. Символ - верую на българската комуна.
„Вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора, и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдещий комунистически строй на целия свят."
Галац, 20 април 1871 г.
Хр. Ботйов
