5. ГОЛЯМАТА ЛЪЖА НА АМЕРИКАНЦИТЕ И АНГЛИЧАНИТЕ,
И НЕВЕРОЯТНАТА ИМ ИЗМАМА КЪМ БЪЛГАРИТЕ
5.1. За да разкажа туй, което следва, трябваше да напиша и опиша, за да се знае кой уби тримата - Димитър Петков - баща, Петко Д. Петков - син, и Никола Д. Петков - син. Трябва да навлезете в епохата и да разберете кой е двигател на събитията в България, и какво следва, когато българин работи за чужда кауза.
5.2. Моят баща Никола Кръстев Николов е роден на 24 декември 1902 г. в село Блатешница, околия Радомирско. Родителите му бяха селяни, както и братята и сестрите му. Завършва търговско училище в гр. Свищов, а след това Висша Търговска камара. Работи като счетоводител. Кандидатствува за кмет в новоосвободени земи в Беломорие то. Заминава с жена си и мен, и там се раждат брат ми 1943 г. и сестра ми 1944 г.
След 9.IX. 1944 г. се опитва да работи като търговец, произвежда вар в гара Земен, но накрая фалира, защото го изиграват сътрудниците му. Непрекъснато е критикувал предишната власт до 9.IX.1944 г. Бил е от левите земеделци, които са искали национализация на горите, пощите, железниците, премахване на големите земеделци, държавата да държи в ръцете си големите предприятия, но да има частна собственост на земята, занаятите. Това съм го слушал от него. А сега ще разкажа един случай, който съм го слушал да го разказва най-малко на десет различни човека по различно време, но по един и същи начин. Не го променяше. Беше го запаметил много добре. Онези, които го слушаха, не вярваха на ушите си. Но дойде време след 30 години да си го провериме лично.
5.3. Било е началото на 1947 г. Баща ми с 5-6 приятели идейно съмишленици - леви земеделци са се събрали в една гостилница, вечеряли са, пийвали си вино, и са разговаряли за политика. По това време на всеки 50 метра има гостилница, където се готвят много хубави ястия. Всяка една от тях се е славела със свой специалитет. И така са ги посещавали една след друга. Било е някъде след 22 часа и в гостилницата нахлува цивилен караул с няколко човека въоръжени с карабини, с препасани на ръцете си червени ленти с надпис „ОФ - караул". Влизат и питат защо не са спазили вечерния полицейски час, който е до 22 часа. Отговарят им, че са се запили и разприказвали, и затова са закъсняли. Тогава началникът им казал: „Разбрано. Разотивайте се, за да не ви арестуваме всички." Тогава баща ми му казал: „Ние не сме чужди, ние сме свои хора, ние сме от левите земеделци." - „Само земеделци да не чуваме. За всичко може, но не и за тях." И за да докаже баща ми, че е ляв земеделец, изважда от портфейла си едно удостоверение, в което е записано името му и се удостоверява, че е от левите земеделци, и е подписано, не от другиго, а лично от Никола Петков с печата му с дата 1945 г. В бележката пишело още, че баща ми е активист на БЗНС и да му се съдействува от властите. Началникът на караула взима удостоверението, прочита го внимателно и му казва: „Слушай какво, ти имаш късмет, че е подписано 1945 г., когато и ние му вярвахме на Никола Петков. Но той ни предаде, стана агент на американците, и скоро главата му ще падне от раменете му." Баща ми се стреснал и уплашил! Всички наоколо вече гледат уплашено. Тия са въоръжени и могат да ги разстрелят като предатели, и никой няма да им каже нещо. Като видял, че ги стреснал с изказването си, то началникът на караули подава бележката на баща ми и му казва: „На, вземи я и на никого да не я показваш, защото и на теб ще хвръкне главата като и на този предател Никола Петков!" Уплашени всички бърже, бърже напускат гостилницата.
5.4. На следващият ден баща ми отива и търси Никола Петков. Среща се с него и му казва, че има да му каже нещо много важно. Разказва му целият случай. Никола Петков го изслушва внимателно и му казва: „Слушай какво ще ти кажа. Американците и англичаните ме излъгаха и изплашиха. Американският дипломат Барне, който спаси Гемето и го отведе в Европа, ни подлъга да излезем от правителството на Отечествения фронт и да минем в опозиция, и щели да ни подкрепят чрез Съюзническата контролна комисия. Но не ни подкрепиха. Казаха ни да бойкотираме изборите за Народното събрание на 18 ноември 1945 г., та без опозицията да не могат да бъдат признати. Послушахме ги. А сега ни оставиха на руснаците. Прибраха си Барне в САЩ и сега все едно, че нищо не е било и че нищо не е казано. Ние всичко сме изпълнили каквото ни казаха. А сега ни оставиха на руснаците. И сега наред е моята глава да хвръкне от раменете ми. Повярвай ми, така ще стане. А ти нали имаш семейство и три деца, бягай от София, и се укрий на село и запомни какво съм ти казал. Ще ти потрябва да го разказваш на другите, за да се знае какво е било и за какво бяха избити хиляди българи от комунистите."
5.5. Баща ми е ужасен от чутото и уплашен, и бързо си заминава на село при жена си и трите си деца. Ние сме в гара Земен на квартира. На следващият ден го пресрещат земеделци и някои комунисти, и го питат какво има в София, какво става там. И баща ми разказва целия случай, който разказвам сега. Не могат да повярват - нито земеделците, нито комунистите. Идват от гр. Радомир по-големи началници комунисти и искат да им разкаже онова, което е разказал на другите преди 2-3 дни.
Разказва им. Питат го: „Това вярно ли е?" - „Вярно е." - „Закълни се!" -„Заклевам се!" - „Закълни се в децата си." Баща ми се кълне. - „А сега се закълни пред нас комунистите, че говориш истината." Баща ми се заклева. Накрая го пускат на свобода. Казват му: „Това, което ни каза, ние ще си го проверим лично." След като осъждат Никола Петков му казват: „Ама ти, като че ли си прав." А когато го обесват, му казват: „Абе ти излезна прав. На онзи му хвръкна главата от раменете му."
Така баща ми се спасява от преследвания. Остават го на свобода и жив, за да може да разказва този случай, че е имало такова нещо. И баща ми го разказва над 40-50 години на всеки, който започва да говори за политика по онова време. По едно време го обвиняваха, че се е продал на комунистите. - „Как да съм се продал, когато аз за пръв път тук в гара Земен им го казах? И комунистите отначало не повярваха. Но сега вече вярват. Но ще дойде време и вие да повярвате."
И баща ми чакаше това време. Казваше така: „Абе не може тази лъжа на американците да не излезе на яве!" И ги псуваше на майка, че са объркали българите, и след това псуваше комунистите за всичките им грехове, които ги знаеше.
5.6. Изминаха 25-30 години от 1945 г. И англичаните започнаха да публикуват документите от споразуменията в Техеран, Ялта и Потсдам със Сталин и със СССР. Започнаха да съобщават по радио Лондон и радио Вашингтон. Цитираха ни и спомените на Чърчил за споразумението му със Сталин, че ни преотстъпват България на СССР. А когато съобщиха, че според сключените споразумения в Ялта и Потсдам, то България и цяла Източна Европа - Румъния, Чехословакия, Унгария, Полша и половината Германия се предава във владение на СССР, всички бяха изумени и потресени от тази новина. Чувствуваха се измамени и предадени от САЩ и Англия.
5.7. Тогава баща ми скочи и тръгна от човек на човек, които помнеше и познаваше, и ги запитваше: „Чухте ли новината, как са ни предали на руснаците и комунистите още 1945 г.?" - „Чухме, я." - „Сега разбрахте ли, че онзи случай за Никола Петков, който разказвах, не беше моя измислица, а беше истина." - „Да, разбрахме." - „Вие разбрахте, а защо загинаха онези десет хиляди човека и двадесет хиляди човека по затворите и концлагерите, за лъжите на американци и англичани?" - „Ако това го знаехме тогава, всичко това, нямаше изобщо да се противопоставяме на комунистите. А щяха да се запазят живота и здравето на всички."
И баща ми псуваше американците, и обикновено казваше: „Тези американци объркаха света. Но дано дойде това време и те да се объркат, и да си заплатят за стореното зло на българите, защото ни излъгаха и измамиха."
И това беше и вярно и беше така за следващите 45 години от 1945-1989 г.
Псуваше и едните и другите - и американците и комунистите. А майка му казва: „Защо псуваш комунистите бе? Всичко, което мечтаеха братята ми навремето, когато бях момиче, сега комунистите го постигнаха. Имаш три деца и трите завършиха висше образование, без да си платил лев. Ето сега имаш апартамент. Ти си на служба - хем си пенсионер, хем работиш, хем пенсия взимаш, хем заплата получаваш. Къде го има това нещо по света? Само тука го има - в България. А псуваш комунистите! Ти беше опозиция и преди 9.IX.1944 г. на онази предишната власт, и сега си опозиция. Ти си бил винаги „опозиция". Ти си „вечната опозиция." Така се караше майка ми с него. А нейните двама братя са били комунисти, но са умрели от туберкулоза като студенти. Третият брат се казваше Иван Гергов, и бе голям комунист. Чувал съм много пъти баща ми да се кара с него по политически въпроси.
Но дойде време, а това бе 1975 г., когато американците и англичаните официално признаха, че са предали на Ялтенската конференция България и цяла Източна Европа на комунистите и СССР. Така те помогнаха да се създаде тази съветска империя. И тогава вуйчо ми беше дошъл у дома. И баща ми лично пред мен му каза: „Слушай какво ще ти кажа. Вие комунистите бяхте прави и си постигнахте всичко, което обещавахте и говорихте. Мен ме заблудиха англичаните и американците. Излъгаха ни да се борим срещу комунистите. Те объркаха света. Заради тях загинаха над 10 000 българи, а към 20 000 бяха по затворите и концлагерите."
Вуйчо ми беше много доволен. Не очакваше това признание от баща ми. Каза му: „Да знаеш аз притежавам всички държавни ордени с които съм награждаван. Много се гордея с тях. Но това, което сега ми каза превъзхожда всички ордени и медали, които имам." Аз слушам. След време взех фотоапарат и заснех вуйчо ми с всичките му ордени, окачени на сакото му. Това не е финала, има още. Има още, защото патилата на българите са много.
5.8. Аз съм студент по медицина 1956-1957 г. в Белград.
Тогава стана унгарската революция срещу комунистическата власт. Като нов министър-председател, беше назначен Имре Наги. Той оглави унгарското недоволство от грешките на комунистите. СССР навлезна с танкове в Будапеща. Имре Наги по радиото зовеше за помощ западните страни - Англия, Франция и САЩ. Но те мълчаха. Те си спазваха споразумението от Ялта, но подкокоросаха и подлъгаха унгарците да въстанат, а след това ги оставиха да ги прегазят руските танкове.
Всички се питаха защо това става? Аз знаех случая с Никола Петков и САЩ, и за мен нещата бяха ясни. Накрая Игре Наги се укри в югославското посолство, но понеже те бяха също комунисти, взеха, че го предадоха на руснаците и той си получи възмездието за измяната. И всички се чудеха защо западните страни не се намесиха, и да им помогнат. Чудеха се.
5.9. Лятото на 1968 г., м. август аз съм на морето на почивка.
Изведнъж по радиото съобщават, че танковете на СССР
и Варшавския пакт са навлезнали в Чехословакия, за да спрат контрареволюцията там. Част от чехословашките комунисти смятаха да реорганизират социализма в по-човешки облик. И бяха започнали да правят реформи, с които се разрушаваше социализма като система. А в Чехословакия този социализъм в сравнение с България, беше свобода. Така го разказваха българските студенти, които живееха и следваха в Чехословакия. А всяко лято на морето идваха хиляди чехословашки туристи, носеха и препродаваха на българите разни неща, които у нас не се произвеждаха. И така летуването им излизаше без пари. И видях как всички тези туристи за един ден се озлобиха срещу българите и СССР. И накрая в Чехословакия гръмна една пушка, и убиха един български войник. Докараха го в ковчег и го погребаха в България. Не след дълго синът на Добри Джуров, който бе генерал и министър на народната отбрана, излита със самолета си, катастрофира и загива. Така Добри Джуров заплати за онзи български войник, който застреляха чехословаките. Месеци наред чуждите радиостанции говореха срещу СССР и Варшавския пакт. Мнозина се питаха защо западните държави не навлезнаха със своите войски в Чехословакия. Нали те ги подкокоросаха и наговориха да се бунтуват. Не можеха да си отговорят. Отговорът дойде след 1970 г.
5.10. Беше 1970 година. Англичаните отвориха държавните си архиви и говориха по радиото, че според Ялтенската конференция България и другите социалистически страни от социалистическия лагер и Варшавския пакт са били предадени на Сталин за управление и окупация.
Беше потресающа новина. Всички разбраха измамата на САЩ и Англия към тези народи, както и за заблуждението в което ги вкараха десетки години.
5.11. През юли-август 1975 г. аз летувах с Борис Николов и Мария Тодорова на Рила в местността Секирица на палатки. Носих си радио, за да слушам новините. От 30 юли до 1 август 1975 г. в Хелзинки се събраха всички европейски държавни ръководители на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Подписаха споразумение за признаване на държавните граници в Европа, установени на мирната конференция в Париж от 26 юли 1946 г. до 10 февруари 1947 г.
5.12. Всички очакваха нещо да се случи през 1975 г., понеже Учителят Дънов бе казал, че Бялото Братство ще предприеме акция през 1975 г. И тя бе предприета. Изгревът бе разрушен 1972 г., и вече се строяха новите легации. Аз вече работех с Борис Николов и Мария Тодорова, и записвах техните спомени. Бях записал онова, което Учителя Дънов бе казал, че комунистите ще управляват 45 години от 1944 г. Това нещо само аз го знаех. Беше ми го продиктувал Борис Николов.
След конференцията вХелзинки, българите се успокоиха и на всички им стана ясно, че западните страни желаят да се запази социалистическата система. След тази година до 1985 г. българите строяха къщи, вили и се построи втора България, страната се индустриализира. Когато споделях с Борис Николов на Секирица за споразумението в Хелзинки, ми каза: „Не е още дошло времето. Когато изтече времето, то ще стане - народите ще отхвърлят комунизма." А Мария Тодорова казваше: „Да знаеш от мен едно, Учителят е Този, Който управлява всички събития по света. Само да каже една дума: „До тук сте", и те веднага ще си заминат. Но не е дошло времето за това."
Мария Тодорова не дочака това време. Замина си 1976 г. Но Борис Николов дочака - замина си 1992 г. Дочака и видя.
РАВНОСМЕТКАТА:
5.13. И като съберем онези 32 000 убити като войници на фронта срещу хитлеристите от 15.IX.1944 г. - 20.V.1945 г. с тези 30 000 убити като противници на комунистите от 1944-1970 г., става 60 000 човека убити. Прибавете 5 000 комунисти, избити от фашистките управници 1939-1944 г.
Направете сметка, че ние тогава сме около 6 милиона и даваме 65 000 човека убити.
И то за чужда кауза!
Онези, избитите 32 000 войници заплатиха чрез живота си на мирната конференция в Париж на 10 февруари 1947 г.. Цената на предателството на Цар Борис, които обявиха т.н. символична война на САЩ и Англия. Заплатиха, като доказаха, че сме част от коалицията на съюзниците. И затова границите на България останаха непокътнати към 1 март 1941 г., когато България влиза на страната на Германия в Тристранния пакт.
А сега разбрахте ли защо бяха избити тези 65 000 българи? Избити за чужда сметка и то заради предателите по плът българи, но чужденци по дух. А избитите българи от англо-американските бомбардировки 1943-1944 г.? Те са 2 000 човека.
А баща ми казваше: „Е-ex, ако тук в България ние знаехме, че САЩ и Англия са ни предали чрез споразумение в Ялта на руснаците и комунистите, то нямаше да загинат тези хиляди хора! По друг начин щяха да се развият нещата!"
А аз когато започнах да работя за Школата на Учителя Дънов, когато ми се отвориха мозъчните центрове, когато навърших 29 години, то тогава записах спомените на Борис Николов и на другите съвременници на Школата, и тогава разбрах, че Учителя Дънов е предопределил идването на комунистите и руснаците.
Но онези също мълчаха, защото не им изнасяше да го кажат. Те също не признаваха и не знаеха, че Петър Дънов е Всемировият Учител на Вселената. И направиха българите съдба с Домът Господен, и карма с Учителя Дънов.
И сега ще плащат поколения след поколения. До кога?
Докато приемат, че Петър Дънов е Всемировият Учител на Вселената, и че Словото Му е Слово на Бога.
Амин!
