Сестра Теофана ми разказа следния случай: Веднъж решила да погладува няколко дни. А тя беше толкова физически слаба, но на никого не е казала това и стои пред салона. Минава Учителят покрай нея, спира се при нея за няколко секунди и казва: „Манджа, манджа тук на земята, като отидем горе, тогава няма да се храним!" „И аз веднага отидох вкъщи на тенджерата и така се нахраних. Но с никого не съм споделила това". Учителят знае всичко - кой и какво върши. Те стояха непрекъснато при Учителя. Те стояха там почти постоянно и доста наши приятели им правеха забележки за това, че стоят там, като смятат, че безпокоят Учителя. Веднъж Катя Грива попитала Учителя: „Учителю, обвиняват ни, че Ви безпокоим тука като стоим при Вас, вярно ли е, че Ви безпокоим?" А Учителят отговорил: „Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си." Да. И затова само веднъж сестра Теофана не е присъствала там, пред салона. Следващия ден я пита Учителят, понеже имала някаква работа вкъщи, там разплитала някаква жилетка. Следващия ден Учителят я пита: „Ти вчера не беше там, пред салона!" „Да, Учителю, не бях, вярно, поради тази заангажираност вкъщи." За да каже Учителят на сестра Теофана -„вчера теб те нямаше пред салона", то значи, че нашите човешки, обикновени разсъждания не съвпадат с тези разсъждения на Учителя. Ние не знаем, с тяхното присъствие каква дейност, каква работа са вършили там, пред салона.
„На всяка душа Бог е определил един момент, когато тя ще се прояви". (Учителят)
