НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

11. Петър Дънов и нашите културни традиции

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев ТОМ 17
Алтернативен линк

11. Петър Дънов и нашите културни традиции


Традициите са народен капитал, в който е изразена дълбочината на не­говото минало. Когато се заемем като рудокопи в проучването на тоя наш ка­питал, ние оставаме въздивени: толкова много общочовешки ценности ние от­криваме в него!


Оригиналното българско религиозно-философско движение на Петър Кон­стантинов Дънов е израз на утвърдените от векове културни традиции на наро­да ни. Преди всичко то е израз на конфликта на народа ни с гръко-византийското православие, представяно от крепения от държавата официален църко­вен клир. Тоя конфликт се изразил твърде наскоро след приемането на христи­янството от държавата ни. Бунтът против него е приемал понякога толкова ос­три форми, че е бивало застрашавано самото християнство. На цар Борис са стрували твърде много усилия не толкова неговото приемане, колкото утвър­ждаването му. Дори когато то било видимо утвърдено като държавна религия, бунтът против него не преставал. Духът на народа ни, чрез своя оригинален син поп Богомил, пак с евангелие в ръка, не преставал да се бунтува. Много се е говорило за богомилското движение и все пак ние много малко знаем за него. Против него се е борил не само официалният православен клир, ясно подразбиращ неговата същност. Против него са се борили царедворци-феодали, които долавяли дълбоките социални проблеми от приложеното на практика християнство, лишено от пищни украси, чисто Христово учение. Конфликтът исторически се изразил в изгонването на богомилите из пределите на страна­та и в падането на държавата ни под две робства - византийско и турско.


Но в природата нищо не се губи. Прокудените богомили тласнаха духов­ното развитие на европейските народи към Ренесанса. А възмъжалият в бор­бите наш народ намерил сили да устои през вековете както на културната сила на гърцизма, така и на бруталния натиск на турското потисничество.


- Просто се чудя, като гледам колко малко турско е останало у вас, след като цели 500 години сте били под турско иго - казваше един немски професор, посещавал няколко пъти Цариград.


Изявата и цялото дело на Петър Дънов може да се разбере правилно само от справката с историческите моменти, които са го породили и укрепили. Дънов е роден във Варна през 1864 г. в семейството на православен свещеник, един от дейците по черковното освобождение. Синът му причинява не едно разочарование, което той по бащински е трябвало да преглъща. Следва еван­гелска гимназия в Свищов, заминава за Америка, гдето следва медицина и богословие, като след 6 години не става нито лекар, нито свещеник, не постъп­ва на държавна служба и не се оженва, не заема нито един от постовете, които би могъл да заеме през онова време. Той предпочита да пътува из цялата стра­на, гдето има последователи, да изнася сказки по възпитанието и приложени­ето на христовото учение в живота, пътува и лагерува по планините, проучва „черепите и характерите на българите", лишава се от удобствата на собствено­то семейство и на каквато и да било частна собственост, прави опити да осно­вава комуни. А през това време името и делото му стават все по-популярни. Без да си прави никаква реклама, без да търси партии, неговото влияние в нашата общественост расте. Като следва традициите на народа ни, той е русофил. През 1914 г., поради конфликт с цар Фердинанда, той е изселен от София във Варна. За него той смело казвал: „Аз ще се върна в София, но Фердинанд ще излезе от България и няма да се върне." През времето от 1918 до 1925 г. той е в най-приятелски връзки с вожда на народа ни Георги Димитров и с големия негов син Александър Стамболийски.


През времето от 1922 до 1944г. Петър Дънов напълно изявява своите изумителни възможности. Изнасяни са много хиляди публични беседи, пове­чето от които са стенографирани и отпечатани на десетки хиляди страници. Всяка негова дума е следена и записвана от верни последователи. Те са неп­рекъснато около него, участвуват в сутринните разходки и гимнастики, в ту­ристическите излети из планините - първите опити за масов туризъм из Сини­те камъни, Витоша, Мусала, Седемте рилски езера, правят опити за „братски живот", правят многолюдни „събори". При подобен анализ ние имаме основа­ние да се възхищаваме от дързостта му да постави за основа на мирозрението си отношението си към слънцето, към изгрева, да свърже отношението си към Природата - „Великата жива природа", в оригинална сутринна гимнастика, на­речена „Паневритмия". Дънов е и музикант - оригинален композитор, чиито композиции са обект за проучване от страна на музиколози от чужбина, Фран­ция, гдето учението му като че намери втора родина.


Нещата у нас се развиха така, че днес нашата широка общественост е лишена от възможността да чуе някои истини относно личността и делото на Петър Дънов. А те са рожба на нашия народ, на нашите многовековни културни традиции. Народът ни има основание да се гордее с тях - и това непременно ще става.


Наскоро нашата общественост ще чествува едно голямо събитие, тър­жество на българския дух, на българския гений. Това е предстоящият конгрес на културата и изкуствата у нас.


Ние считаме, че е крайно време, когато Дънов и неговото дело бъдат очистени от свои и чужди предубеждения и погрешни представи и заеме свое­то достойно място при признаването и утвърждаването на културните тради­ции на народа ни.


Д-р Стефан Кадиев



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ