НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
80
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Няма нужда до го
утвърждаваш
.
По-добре му е да си тича свободно по ливадите. Турят ли му юларя, ще го впрегнат да тегли талига. По-добре е да си е свободно кончето и да си припка където иска. Сега тъй Братството е по-добре. Бялото Братство няма нужда от Устав.
Няма нужда до го
утвърждаваш
.
Ние съществуваме по законите на Братството, по закона на Духа Божий. Кой може да ограничи Духа Божий? Затова нека си тича кончето на воля, нека си пасе в зелените ливади. Когато искаха да съставят Устав и да отидат да се кланят в Комитета по вероизповеданията, аз бях против. Идвали са от старите братя, от възрастните приятели да ме канят да отида да преговарям с комунистите.
към текста >>
Утвърждение
на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да
утвърждава
Бялото Братство?
Уставът е необходим за света и той, светът, се нуждае от него. А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е Небесният Хляб за душите ни! Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е.
Утвърждение
на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да
утвърждава
Бялото Братство?
Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка. Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации?
към текста >>
Кой ви е казал, че някой трябва да
утвърждава
"Изгрева"?
Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка.
Кой ви е казал, че някой трябва да
утвърждава
"Изгрева"?
Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации? Хайде, утвърждавайте го! Да утвърждава може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения. Ние видяхме как той си служи с меча. Опитахме го.
към текста >>
Хайде,
утвърждавайте
го!
Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка. Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации?
Хайде,
утвърждавайте
го!
Да утвърждава може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения. Ние видяхме как той си служи с меча. Опитахме го. Но и вие може да го видите и да го опитате, ако не се ползувате от нашия опит, ами сами искате да опитате. Аз нямам нищо против - вижте и опитайте!
към текста >>
Да
утвърждава
може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения.
Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка. Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации? Хайде, утвърждавайте го!
Да
утвърждава
може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения.
Ние видяхме как той си служи с меча. Опитахме го. Но и вие може да го видите и да го опитате, ако не се ползувате от нашия опит, ами сами искате да опитате. Аз нямам нищо против - вижте и опитайте! Аз съм опитал!
към текста >>
Това е изгревът на Всемирното Велико Бяло Братство." Е, сега, като го няма "Изгревът", какво ще
утвърждавате
?
"Изгревът" е още в Божествения Свят! Той още не е свален и в Духовния свят! Ние сега го сваляме чрез Словото на земята, за да може човечеството чрез него, като отиде и замине в Невидимия свят, със знанията, които ще отнесе от земята чрез това Слово, с него да организира и Невидимия свят. А тия двете се карат за два метра земя от "Изгрева". "Изгревът" е в Божествения свят, той е онзи Извор, от който извира и слиза Словото на Бога.
Това е изгревът на Всемирното Велико Бяло Братство." Е, сега, като го няма "Изгревът", какво ще
утвърждавате
?
Като ни няма утре нас и заминем за онзи свят, кого ще утвърждавате? Какво остава? Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев".
към текста >>
Като ни няма утре нас и заминем за онзи свят, кого ще
утвърждавате
?
Той още не е свален и в Духовния свят! Ние сега го сваляме чрез Словото на земята, за да може човечеството чрез него, като отиде и замине в Невидимия свят, със знанията, които ще отнесе от земята чрез това Слово, с него да организира и Невидимия свят. А тия двете се карат за два метра земя от "Изгрева". "Изгревът" е в Божествения свят, той е онзи Извор, от който извира и слиза Словото на Бога. Това е изгревът на Всемирното Велико Бяло Братство." Е, сега, като го няма "Изгревът", какво ще утвърждавате?
Като ни няма утре нас и заминем за онзи свят, кого ще
утвърждавате
?
Какво остава? Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Остава Словото на Всемировия Учител, него
утвърждавайте
в себе си чрез Сила и Живот!
А тия двете се карат за два метра земя от "Изгрева". "Изгревът" е в Божествения свят, той е онзи Извор, от който извира и слиза Словото на Бога. Това е изгревът на Всемирното Велико Бяло Братство." Е, сега, като го няма "Изгревът", какво ще утвърждавате? Като ни няма утре нас и заминем за онзи свят, кого ще утвърждавате? Какво остава?
Остава Словото на Всемировия Учител, него
утвърждавайте
в себе си чрез Сила и Живот!
Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство. Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
към текста >>
Ето това е
утвърждение
за Бялото Братство!
"Изгревът" е в Божествения свят, той е онзи Извор, от който извира и слиза Словото на Бога. Това е изгревът на Всемирното Велико Бяло Братство." Е, сега, като го няма "Изгревът", какво ще утвърждавате? Като ни няма утре нас и заминем за онзи свят, кого ще утвърждавате? Какво остава? Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот!
Ето това е
утвърждение
за Бялото Братство!
Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство. Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот! Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ.
към текста >>
Ето това е
утвърждение
за Небесния "Изгрев".
Това е изгревът на Всемирното Велико Бяло Братство." Е, сега, като го няма "Изгревът", какво ще утвърждавате? Като ни няма утре нас и заминем за онзи свят, кого ще утвърждавате? Какво остава? Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство!
Ето това е
утвърждение
за Небесния "Изгрев".
Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство. Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот! Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ.
към текста >>
Аз съм за такова
утвърждаване
на Бялото Братство.
Какво остава? Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител.
Аз съм за такова
утвърждаване
на Бялото Братство.
Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот! Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ. Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и спокойно. Кажи: "Господи, Ти ми помогни!
към текста >>
Аз съм за такова
утвърждаване
на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство.
Аз съм за такова
утвърждаване
на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ. Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и спокойно. Кажи: "Господи, Ти ми помогни! Ти бъди с мене!
към текста >>
2.
22. МОРАЛИЗИРАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не
утвърждава
отрицателните сили." На следващият ден от града бе изпратена една жена подкупена от духовенството да направи скандал в салона.
Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната Школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: - онези, които чувствуват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки.
Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не
утвърждава
отрицателните сили." На следващият ден от града бе изпратена една жена подкупена от духовенството да направи скандал в салона.
Дойде и извика отначало: „Ти лъжеш! " Ние приложихме този метод от Учителя. Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена. После се приближи да.Учителя и каза: „Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме!
към текста >>
3.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това е Великото Божествено Учение, То не се
утвърждава
от човешка институция.
Всичко ще премине, само Божият живот остава - вечния извор. Някои мислят, че трябва да управляват Братството. Заблуждения са това. Какво Братство ще управляват? Това не е човешко учение, това не е човешка организация.
Това е Великото Божествено Учение, То не се
утвърждава
от човешка институция.
То не може да бъде ограничено и управлявано от хора. То иде сега на земята в тази епоха по нов, неповторим начин. Кой ще спре това или кой ще тури пречка? Господ държи условията в ръката си. Учителят е променил всичко за Делото Си.
към текста >>
4.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го
утвърждава
, нито да го узаконява.
Какво движение. Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво.
И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го
утвърждава
, нито да го узаконява.
По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони. Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони. 13.
към текста >>
5.
3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на
утвърждавана
на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност.
Идва денят, в който Братския съвет, съгласно протокол N 17 от 26.10.1956 г. съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и не се счита за юридическа личност. На 19 април 1958 г. Верска общност „Бяло Братство" и Братския съвет изпращат изложение до Министъра на външните работи в Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, като иска да се подпише уставът им и да се регистрират като юридическа личност. Защото според чл.
6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на
утвърждавана
на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност.
Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави. Според чл. 16 от Закона централните ръководни органи на Вероизповеданието са длъжни да се регистрират при Министъра на външните работи, а ръководните органи на местните поделения да се регистрират при местните народни съвети с поименно обозначение на всички членове. Ето защо някои местни Братства успяват да се регистрират като представят поименен списък на членовете си и така запазват салоните си дълго време. Някои от тях ги загубват, но по съвсем други причини.
към текста >>
6.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
И се
утвърждават
на Израилевия Бог: Името Му е Иеова Саваот (Исая гл.48, ст.2) 10.
Така говори Господ, Царят Израилев, неговият Изкупител, Господ Саваот: „Аз съм първият, Аз и последният. И освен Мене няма Бог. (Исая гл.44, ст.6) 7. Защото Господ на Силите ще ги благослови (Исая гл.19, ст.25) Когато Господ на Силите се възцари в гората Сион (Исая, гл.24, ст.23) 8. Господ на Силите ще е венец от Слава (Исая гл.28, ст.5) 9.
И се
утвърждават
на Израилевия Бог: Името Му е Иеова Саваот (Исая гл.48, ст.2) 10.
Аз съм Бог Всемогъщий (Битие гл.17, ст.1) ЕЛОХИМ Исусе, Елохим, Заветът на Бога, Господ Бог, Отец на Светлините. 1. И рече им Исус: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам Аз съм." (Ев Йоана гл.8, ст.58) 2. Исус Христос е Истият, вчера и днес и до века (Евреем гл.13, ст.8) 3. Защото всичките Божии обещания в него са: Да и в него Амин за Славата Божия чрез вас (II. Кор. гл.1, ст.20) 4.
към текста >>
7.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за
утвърждаването
на единството.
Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите.
Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за
утвърждаването
на единството.
Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни.
към текста >>
8.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и
утвърждава
тяхното просветно дело.
Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо.
Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и
утвърждава
тяхното просветно дело.
С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа. Повежда последователи. Пробужда духът на славяните. И Дядо Благо има перо.
към текста >>
9.
6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това бе предположение от моя страна, а не
утвърждение
.
А това повечето беше една куртоазия и нагаждане. Аз го разгледах подробно и казах на Лулчев: „Има една голяма опасност за царя! " Той още не беше отишъл при Хитлер. В хороскопа му имаше една квадратура между Сатурн и Марс, а това са двата фактора на политиците и военните. Тази квадратура можеше да коства живота на царя.
Това бе предположение от моя страна, а не
утвърждение
.
А Лулчев, да се покаже пред царя, че много разбира от астрология, го споделя с Мария ген. Стоянова, която беше дворцова дама, както по времето на Фердинанд, така и по времето на сина му Борис. Мъжът й беше адютант на царя в двореца. И цар Борис като отишъл на гости при ген. Стоянова и тя му казала какво казал Лулчев за тази квадратура, и че има опасност за живота му.
към текста >>
10.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Вашите имена стоят под подписите за
утвърждаване
на устав.
Вие нямате нищо общо с Бялото Братство. Защото Духовно общество Бяло Братство се съгражда от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. И всички ония, които изповядват Неговото Слово, което е Слово на Бога в думи и дела съставляват Общение на Души, които изграждат Духовното общество Бяло Братство. Подписалите се в „Отворено писмо" със своите имена се подписаха също и се регистрираха там, където членуват всички църкви. Това не е по Учителя, а е работа на Черната Ложа.
Вашите имена стоят под подписите за
утвърждаване
на устав.
Това не е по Учителя, а срещу Него. Подписалите се също са сторонници за промяна Словото на Учителя и с действията си доказвате това с отпечатване на няколко тома променено Слово. Това не е по Учителя. А срещу нещо! Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога.
към текста >>
11.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Вашите имена стоят под подписите за
утвърждаване
на устав.
Вие нямате нищо общо с Бялото Братство. Защото Духовно общество Бяло Братство се съгражда от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. И всички ония, които изповядват Неговото Слово, което е Слово на Бога в думи и дела съставляват Общение на Души, които изграждат Духовното общество Бяло Братство. Подписалите се в „Отворено писмо" със своите имена се подписаха също и се регистрираха там, където членуват всички църкви. Това не е по Учителя, а е работа на Черната Ложа.
Вашите имена стоят под подписите за
утвърждаване
на устав.
Това не е по Учителя, а срещу Него. Подписалите се също са сторонкици за промяна Словото на Учителя и с действията си доказвате това с отпечатване на няколко тома променено Слово. Това не е по Учителя. А срещу нещо! Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога.
към текста >>
12.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме
утвърждаваха
като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше.
Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме
утвърждаваха
като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>
13.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и
утвърждават
нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи.
Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.! Х.1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения.
Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и
утвърждават
нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи.
Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни. Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме, аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с готова хармония. Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често боравим в доклада.
към текста >>
14.
I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА
,
ВТОРИ ПЕРИОД
,
ТОМ 9
се
утвърждава
устава със Заповед № Р-40 от 26 май 1995 год.
се опитват да се регистрират, но биват признати формално без съдебна регистрация. През 1949 год. в Айтос всички ръководители от братствата гласуват за изработения устав. През 1990 и 1993 год. се правят опити за регистрация, като през 1995 год.
се
утвърждава
устава със Заповед № Р-40 от 26 май 1995 год.
По този начин първият връх на този триъгълник се проектира и реализира чрез устав и регистрация. А това е срещу Словото на Учителя. Всичко това е реализация на Черната ложа. /Виж „Изгревът", том. Ill, стр. 332-339/.
към текста >>
ВАРНА По време на Възраждането, най-големите борби за национално църковно
утвърждаване
на българщината е било Варна и околията му.
/Виж „Изгревът", том. Ill, стр. 332-339/. В момента са регистрирани и членуват там, където са всички църкви, секти, вероизповедания и се ръководят от едно място. А забравиха, че са Школа и че тя се управлява от Словото на Учителя. ВТОРИЯТ ВРЪХ НА ТРИЪГЪЛНИКА - гр.
ВАРНА По време на Възраждането, най-големите борби за национално църковно
утвърждаване
на българщината е било Варна и околията му.
Борбата с гръцките владици, гърци, гагаузи е била безпощадна. Голяма част от тази борба е изнесъл на плещите си поп Константин Дъновски, физическия баща на Петър Дънов. По време на първите събори на духовната, синархическата верига образувана от Учителя Дънов, състояла се във Варна, предизвиква големи гонения от страна на властите, църквата и обществеността. Следващият етап, тези раздори се прехвърлят между последователите на Учителя, разделят се на бели и черни. Тези борби продължават до 1944 год.
към текста >>
15.
14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото
утвърждаване
тук, пък и там, горе, в невидимия свят.
Той беше подобно на една плодна фиданка, която расте, разлиства се и дава плодове. И плодовете са неговите последователи от град Айтос, които са длъжни да продължат тази негова всеотдайност и преданост и да я предадат на следващите поколения. Такъв е бил и заветът на Учителя: Бялото Братство трябва да предаде и утвърди в България. Може би град Айтос ще има такава велика мисия да приеме и утвърди името на Учителя, да се подеме новия идеал за създаването на нова култура в света, когато хората ще се раждат с високо съзнание за любов и разбирателство, когато съзнанието ще се извиси до съвършенство и тогава ще можем да кажем: „И това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго. Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил на земята." И така от скромен медицински фелдшер, Георги Куртев израства в духовна личност, която съсредоточи около себе си едно звено от предани братя и сестри.
Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото
утвърждаване
тук, пък и там, горе, в невидимия свят.
След като си замина от този свят, той оставил едно запечатано сандъче, нещо като завещание. За голяма изненада на неговите близки, те намерили няколко беседи, които той смятал за най-ценни, личното му тефтерче, в което си водел бележки при Учителя и няколко саморъчно написани писма от Учителя. За него това е било най-голямото му съкровище, материалните блага за него бяха без значение. Нека бъде благословено Словото на Учителя, който е дошъл на земята и е донесъл това Велико Учение. Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на спасението и любовта.
към текста >>
16.
II.02.04. Българска община във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това наше общо религиозно писмо Ви дава право да действувате като пълномощен от наша страна за
утвърждение
от Високото Правителство на нашата зависимост от Църковното Начялетво на речената църква в Цариград и за да ся припознай от Високата Порта Подновената наша иерархия.
За това наше справедливо желание ний известихме честното правител ство с особень! махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата съвест, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь! за истинна наша духовна майка. Това и Вам, В. Пр. Владико, известявами и Ви потвърдявами с нашите подписи и печати, че ний с драго сърце от сега нататък имами да припозна-вами за църковно начялетво начялетвото при Българската наша народна църква и от която са обявлявами зависими, според както искат и законите на нашата вяра и да него ще ся обръщами за всичките си религиозни нужди и дела.
Това наше общо религиозно писмо Ви дава право да действувате като пълномощен от наша страна за
утвърждение
от Високото Правителство на нашата зависимост от Църковното Начялетво на речената църква в Цариград и за да ся припознай от Високата Порта Подновената наша иерархия.
Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без Отеческий Ваш отговор на това наше писмо, оставами смирени Ваши Во Христе чада Жит.........съ казаата." Това писмо свидетелствува вече ясно за процеса на национално сплотяване, който се извършвал между варненските българи. Това се изразява още по-силно и в един друг факт: осъществяването внушенията на Рачински за българска просвета във Варна. Организирани в община, Варненските българи пристъпили веднага към откриване на българско училище. Трябва да се признае, че при малочислеността на Варненската българска община, която тогава, в края на 1860 г. броила всичко 136 къщи, това е било цял подвиг, защото издръжката на подобно училище се явявало една трудна задача.
към текста >>
17.
Наряди за 1950 г.
,
,
ТОМ 12
Чрез Неговия Дух се
утвърждавайте
крепко във вътрешния човек." С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев - София 1. VII.
Той е господар на всичко. Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат живата връзка с Великото Разумно Начало. По този път са идвали и идват всички блага на живота, външни и вътрешни. Поздравляваме вие празника на обичния ни Учител. Неговият поздрав днес до учениците е: „С Бога сме силни.
Чрез Неговия Дух се
утвърждавайте
крепко във вътрешния човек." С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев - София 1. VII.
1950 г. София, 1 юли 1950 г. кв.Изгрев, пощ. кл.13 УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ 3) ДО БРАТЯТА РЪКОВОДИТЕЛИ ЛЮБЕЗНИ БРАТ. Тъй като наскоро Братството започна своята обичайна лятна ваканция, Братският съвет чрез настоящето споделя с Вас някои мисли за нашия общ живот.
към текста >>
Както знаете, още миналата година представихме братския устав за
утвърждаване
.
кл.13 УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ 3) ДО БРАТЯТА РЪКОВОДИТЕЛИ ЛЮБЕЗНИ БРАТ. Тъй като наскоро Братството започна своята обичайна лятна ваканция, Братският съвет чрез настоящето споделя с Вас някои мисли за нашия общ живот. Годината 1949/1950 преминава със своите благоприятни условия. Събранията ни, четенето на беседите и лекциите минават при добър ред. Всеки брат, всяка сестра и нашите съмишленици свободно се подвизаваме в светлите идеи на Учителя.
Както знаете, още миналата година представихме братския устав за
утвърждаване
.
Постоянно сме във връзка с Министерството, уставът ни е прегледан, така щото възможно е в най-скоро време да стане утвърждаването му заедно с други устави на разните вероизповедания в страната. Такива досега не са утвърждавани. Вероятно през м. август ще се съберем на нашите братски срещи, които ще станат по места. За разглеждане текущи въпроси и обмяна на мисли ще бъде необходимо братята ръководители да се съберат на редовната си годишна среща пак през м. август.
към текста >>
Постоянно сме във връзка с Министерството, уставът ни е прегледан, така щото възможно е в най-скоро време да стане
утвърждаването
му заедно с други устави на разните вероизповедания в страната.
Тъй като наскоро Братството започна своята обичайна лятна ваканция, Братският съвет чрез настоящето споделя с Вас някои мисли за нашия общ живот. Годината 1949/1950 преминава със своите благоприятни условия. Събранията ни, четенето на беседите и лекциите минават при добър ред. Всеки брат, всяка сестра и нашите съмишленици свободно се подвизаваме в светлите идеи на Учителя. Както знаете, още миналата година представихме братския устав за утвърждаване.
Постоянно сме във връзка с Министерството, уставът ни е прегледан, така щото възможно е в най-скоро време да стане
утвърждаването
му заедно с други устави на разните вероизповедания в страната.
Такива досега не са утвърждавани. Вероятно през м. август ще се съберем на нашите братски срещи, които ще станат по места. За разглеждане текущи въпроси и обмяна на мисли ще бъде необходимо братята ръководители да се съберат на редовната си годишна среща пак през м. август. Точната дата и дневния ред ще ви съобщим допълнително.
към текста >>
Такива досега не са
утвърждавани
.
Годината 1949/1950 преминава със своите благоприятни условия. Събранията ни, четенето на беседите и лекциите минават при добър ред. Всеки брат, всяка сестра и нашите съмишленици свободно се подвизаваме в светлите идеи на Учителя. Както знаете, още миналата година представихме братския устав за утвърждаване. Постоянно сме във връзка с Министерството, уставът ни е прегледан, така щото възможно е в най-скоро време да стане утвърждаването му заедно с други устави на разните вероизповедания в страната.
Такива досега не са
утвърждавани
.
Вероятно през м. август ще се съберем на нашите братски срещи, които ще станат по места. За разглеждане текущи въпроси и обмяна на мисли ще бъде необходимо братята ръководители да се съберат на редовната си годишна среща пак през м. август. Точната дата и дневния ред ще ви съобщим допълнително. Тази година летуването на Рила ще бъде ограничено, поради някои съображения.
към текста >>
18.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Когато
утвърждават
нещо, поклатват си главата надолу, а когато отричат - нагоре.
В живота има много такива момци. Не мислете, че такива момци има само на физическото поле. Има ги и в сърцето, и в ума. Под „намигване“ се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони. У нас българите имат обичай да си клатят главата, в знак на потвърждение или отрицание.
Когато
утвърждават
нещо, поклатват си главата надолу, а когато отричат - нагоре.
Ще забележите, че и конят си така поклатва главата. Това движение, това поклатване означава нещо. Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако, като минавате покрай някой кон, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгне работата.“ Поправи поведението си - иди при този кон, ще видиш, че той няма да поклати главата си. Когато вашият ум си поклати главата като един часовник, това показва, че няма да ти върви работата.
към текста >>
19.
Антиминсът и Бялото Братство
,
,
ТОМ 12
Правдата осъществява опознаване на Вечния живот с познанието на истинния Бог и
утвърждаване
на Неговия Дух във вътрешния человек на Земята и Небето.
Така розово-червеният цвят на розово-червените лъчи от Дъгата се движи от Духа на Любовта (стр. 8-11 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и заема рамото на Любовта от Цветната Пенто- грама. Така зеленият цвят от зелените лъчи от Дъгата се движи от Веч- нийт Дух на Вселената, Който движи Дървото на Живота на Небето и Земята (стр. 22-29 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и Който преминава в Духа на Живота (стр. 12-14 от книжката „Заветътна Цветните лъчи на Светлината"), който управлява Живота Вечен с Божествената Правда.
Правдата осъществява опознаване на Вечния живот с познанието на истинния Бог и
утвърждаване
на Неговия Дух във вътрешния человек на Земята и Небето.
Зеленият цвят заема рамото на Правдата в Цветната Пентограма. А зеленият цвят, чрез зелените лъчи от Небесната дъга, е който се управлява от Духа на Живота, един от Седемте Божии Духове. Така синият цвят от сините лъчи от Дъгата се движи от Духа на Истината (стр. 30-32, 55-56, 60 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"). Тук е връзката между Словото на Бога и Духа на Истината, з ащото „глава на Твоето Слово е Истината" (псалом 119, стих 160).
към текста >>
20.
85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Но те намираха, че неговото пълно
утвърждаване
и популяризиране, като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал.
По това време, някъде около 1933 г. теософското общество е в най- голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джинараджаса, по ясновидски път, установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, който се очакваше, съгласно старият и новият Завет. Тези тримата, тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна Мурти - със своята богата литература, която теософското общество издаваше и написаната от този младеж книга „При нозете на Учителя", за която някои казват, че е написана под ръководството на Ана Безант. Водачите на обществото го лансираха, като новият Миров Учител.
Но те намираха, че неговото пълно
утвърждаване
и популяризиране, като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал.
За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение на замъка Ерде. Разбира се такова едно голямо събитие на духовните среди от всемирен мащаб без Магдалина не може и тя решава да отиде там. Казват някои наши приятели, приближени до Лулчев, много категорично, че Лулчев, който не се стесняваше и много не се колебаеше, да си каже думата навсякъде и на всекиго, когато намери за нужно, бил писал на Кришна Мурти две писма, в които му обръщал вниманието, че той не е Миров Учител, но е само един ученик. И, че вярно е, че сега има Миров Учител, но Той е в България. Също той му подчертал, че да си присвои човек такова звание, като Миров Учител, е голяма отговорност свързано с тежка карма.
към текста >>
21.
15. СЕДМОТО НЕБЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Синият - стремежа и
утвърждаването
на Истината.
Тези които дават червените багри са носители на живота. Оранжевите носят Любовта и връзките между живите същества. Жълтите се грижат за знанието и мъдростта. Зелените - уреждат материалните блага, необходими за изява на живота. Гълъбовите - грижата за всяка жива форма, създаването на условията необходими за нейното развитие.
Синият - стремежа и
утвърждаването
на Истината.
Виолетовият - да тласка всяка жива форма и грижата за нейната еволюция, за нейното усъвършенствуване. Седемте природи, седемте йерархии са подчертани не само в багрите, но и в музиката. Там имаме седем тона, всеки от които е изразител на един цвят, израз на една йерархия от Слънчевото Братство. Затова някои хора с много префинена психика, когато влезнат в градина с богато обагрени цветя, те някак, като че ли слушат някаква симфония. Същото се отнася и за формите, и те са плод на седемте иерархии.
към текста >>
22.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и
утвърждение
на истината".
Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител.
Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и
утвърждение
на истината".
Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне".
към текста >>
23.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за
утвърждение
и актовете и затова останах в Кърджали.[/b] [b]Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях.
Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак. Часът е 12 и аз ще си легна. [b]26, 27 и 28.II. т. г. [1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване.[/b] [b]Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих.[/b] [b][b]1.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване.
Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за
утвърждение
и актовете и затова останах в Кърджали.[/b] [b]Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях.
И аз си занесох багажа у тях. Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със свирене. Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.[/b] [b][b]2.III.[1934 год.], петък[/b][/b] [b]Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет". Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва.
към текста >>
24.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за
утвърждение
и актовете и затова останах в Кърджали.
1.III.1934 год., четвъртък Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване.
Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за
утвърждение
и актовете и затова останах в Кърджали.
Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях. Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със свирене. Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми. 2.III.[1934 год.], петък Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет".
към текста >>
25.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
* Написах на Еленка писмо и до окръжния училищен инспектор изпратих програмите за доходни занятия за
утвърждение
и изпратих Нацко и Аспарух да ги занесат до пощата и да ми купят един хляб, понеже Младен е сватбар у дядови Нончеви.
Царя за Учителя. Тамо бяхме и много братя и сестри. Учителят пръв пи от водата и се ми. Дойде и царицата, но пременена добре. След това дойде и царят и говориха с Учителя.
* Написах на Еленка писмо и до окръжния училищен инспектор изпратих програмите за доходни занятия за
утвърждение
и изпратих Нацко и Аспарух да ги занесат до пощата и да ми купят един хляб, понеже Младен е сватбар у дядови Нончеви.
Вечерта копирах картички от правените снимки в неделя, на 17-и, в Годеч. Легнах си в 2 ч след полунощ. 20.II.1935 год., Сряда Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.11.
към текста >>
Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и
утвърждаването
му.
Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си. 31 .VII.1935 год., сряда, София Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден. 7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Плаиопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж.
Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и
утвърждаването
му.
На този ден, сряда, 7.VIII. 1935 год., аз започнах за първи път да копая мазата на къщата си. Еленка, Учителят и братята и сестрите бяха отишли на Рила. След 3 ^ 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа. Откупих 2 работника, които доизкопаха за 2 дни мазата.
към текста >>
26.
VIII. Документи на Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Утвърждаване
е резолюцията на инженера от 7.VIII.1935 г.
Грпигорова, Борис Николов, Славчо Печеников, Гена Папазова, Никола Антов, Йорданка Писинова и Стоянка Илиева. На този план има 3 скици, подробен план за страеж на къща. Представена за одобрение на 7.VIII.1935 г. при Софийското областно инженерство и подписано от архитекти. Отдолу личат подписите на 8-те стопани.
Утвърждаване
е резолюцията на инженера от 7.VIII.1935 г.
Така че идва ред и къщата на Пеню Ганев да бъде разрушена и да се построят там новите легации на СССР, а семейството получава за къщата апартамент в „Дианабад", в който си заминават двамата съпрузи, а днес там живее синът им Петър Ганев. VII. Как Пеню Ганев се сдоби с място и къща на Изгрева (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 1. Елена Хаджи Григорова е една от онази група, която закупуват една нива от около 2600 кв. м и си я разделят по 600 кв. м. Виж „Изгревът" том II стр.
към текста >>
27.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Написах учебната програма и изпратих за
утвърждения
.
След това им свирих и играха на хорото. Написах една полица на Петър Георгиев и Васил Григоров и им продадох по един билет за лотарията на слепите, също и на Русим Станулов. Проявих 3 стъкла-снимки и към 10 ч си легнах, но съм много изморен, изтощен, защото днес не съм седял цели 10 часа. 12.ХI.1934 год., понеделник Събудих се ранко и станах. Слънцето изгря, заобиколено с облаци, но почти бе ясно при изгрева.
Написах учебната програма и изпратих за
утвърждения
.
Получих от Годеч резюмета, изпратени от Еленка. Много тягостно прекарах особено тая вечер. Много ми бе мъчно. Ядосвах се за някои работи и все пак си казвах, че така е трябвало да бъде. Четох нещо от „Черния Мойсей".
към текста >>
28.
4. Последователка на Учителя Петър Дънов
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Около нея бяха станали вече доста нови неща... Всички
утвърждаваха
възможностите й като поетеса... Гледах я и се мъчех да отгатна накъде може да е тръгнала в този край.
Един ден тука наблизо видях Мара Белчева. Бяха минали няколко години от гостуването ми в нейната бяла стая. Тогава тя беше около шестдесетгодишна. Изминалите години не бяха я повече застарили. Виждах я как бодро стъпва.
Около нея бяха станали вече доста нови неща... Всички
утвърждаваха
възможностите й като поетеса... Гледах я и се мъчех да отгатна накъде може да е тръгнала в този край.
По това време нямаше много постройки в тази част на София. Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо. Помислих си за селището на дъновистите. Последните стихове на поетесата, излезли в сборника „Сонети", носеха много черти на душевна смиреност и отдаване на мисли и чувства за един отвъден живот. Не я спрях, а свърнах от шосето към гората.
към текста >>
29.
2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Всички
утвърждаваха
възможностите й като поетеса.
Виждах я как бодро стъпва. Около нея бяха станали вече доста нови неща. Бях чул за публичните й беседи за Пенчо Славейков, за издадената антология с негови стихове. Бе се появил нейният сборник „Сонети". За него писаха критични статии Владимир Василев, Васил Пундев, Малчо Николов.
Всички
утвърждаваха
възможностите й като поетеса.
Излязоха и няколко нейни превода от немски език. Гледах я и се мъчех да отгатна накъде може да е тръгнала в този край. По това време нямаше много постройки в тази част на София. Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо. Помислих за селището на дъновистите.
към текста >>
30.
5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето
утвърждение
.
5. „Завети", год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса.
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето
утвърждение
.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
към текста >>
31.
Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
II. Рила, когато проговори
,
ТОМ 17
За тия, които са намерили -
утвърждение
.
Орион - Д-р Стефан Кадиев II. Рила, когато проговори с. 5: За тия, които се съмняват - доказателство.
За тия, които са намерили -
утвърждение
.
За тия, които вярват - упование. За тия, които търсят - малък лъч върху Пътя. За тия, които живеят - малка радост, която им дължа. Нека усмивката на Рила, еднакво благосклонна, пребъде над всички братя на Родната земя.
към текста >>
32.
5. Паневритмията
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
За психологията на човека е от голямо значение именно това възходящо прогресивно възлизане на слънчевата маса, за събуждане на човешката душа, за преобладаването на положителните, градивни, жизнерадостни, оптимистични,
жизнеутвърждаващи
мисли и чувства, толкова необходими за пълноценната дневна дейност на човека.
Всеки, който само веднъж е опитал вълшебното въздействие на горския въздух на височината, остава завинаги пленен от неговото чудно въздействие върху организма на човека. Паневритмията е свързана с изгрева на слънцето. Наистина, тя може да не съвпада напълно с момента на явяването на слънцето на хоризонта. Но и не това е най-важното. Изгревът на слънцето не е един миг, той трае повече от половин час, време, през което слънчевите енергии се засилват, вземат надмощие над нощната мараня.
За психологията на човека е от голямо значение именно това възходящо прогресивно възлизане на слънчевата маса, за събуждане на човешката душа, за преобладаването на положителните, градивни, жизнерадостни, оптимистични,
жизнеутвърждаващи
мисли и чувства, толкова необходими за пълноценната дневна дейност на човека.
Движенията при Паневритмията са плавни, не резки, строго ритмични, подчиняват се на ритъма на музиката. Взети поотделно, те не налагат някакво особено напрежение на мускулатурата и са леки за изпълнение. Поради продължителното траене на упражненията, все пак се постига достатъчно голямо натоварване - равно на вървене повече от два-три километра. Това раздвижване на всички части на тялото има несъмнено положително въздействие върху кръвообращението. Поради бавните движения и положителната психическа окраса, нашите наблюдения показаха намаляване на кръвното налягане от 20-30-40 милиметра, забавяне на пулса от 10-20 удара.
към текста >>
А от павловска гледна точка е дълбоко
жизнеутвърждаващ
фактор.
Поради това Паневритмията може да се практикува с успех не само при хора със здрави сърца, но и при такива със слаби сърца или с повишено кръвно налягане. Песните, според своето съдържание, изразяват отношението на духовния човек към цялостната природа. По съвкупност те засягат всичко природата: „Бляскави звезди-брилянти, блести чистата гуна." „Ражда се красивий ден, ето слънцето към нази грей", „Химни в гората весело птиченце пей, светлата радост обилно ни грей, сила в душата безспирно налива тя." „Слънцето грей, гали с лъчи цветенца и треви, и нас." „Въздух-благодат, птички хвъркат весело над нас, природата сияе цяла в красота." „Слънцето грей, праща веселие по цялата земя, целия мир събужда, вика със любов, влива ни живот и красота." „Нагоре да полетим, към небесния простор! " Паневритмията, според съдържанието на песните, е възпроизвеждане на цялостната природа, на космоса, [на връзката] със звездите, слънцето, земята, дърветата, цветята, птичките, всичко, което ни обикаля, от което ние самите сме частички. Колкото сме повече емоционални, колкото по-живо си представим всичко това около нас, толкова по-дълбоки следи в нашия душевен живот ще остави преживяването на Паневритмията.
А от павловска гледна точка е дълбоко
жизнеутвърждаващ
фактор.
Тук не се касае само до някаква „вяра" - човек може дори никак да не „вярва" в абстрактната мисъл за „Бога". Самото преживяване на представите за цялостната природа оставя в душата елементи за нейното разширение, за нейния растеж в светлина и хармония с живота, нейна текуща, неоспорима изява. Мелодиите на песните отговарят на тяхното съдържание, на текста. Повечето от тях са с темп на валс, мелодични, спокойни. Други са по-бавен темп, променящ се според промяната на текста - „Изгрява слънцето".
към текста >>
А самата мисъл за преплетените до подсъзнанието ни комплекси е вече
жизнеутвърждаващ
фактор, даващ радост и сила на човешката психика.
При танца на „слънчевите лъчи" всички играещи, образуващи едно цяло, един кръг, чрез движенията си изобразяват пулсациите на слънчевите лъчи. Те се отдалечават и отново приближават към неговия център. Доловен е сложният характер на слънчевия лъч, който се състои от две компоненти, пулсиращи една около друга. Мъчно може човек да си представи по-хубава ода в чест на майката, която ни е родила като „красиви човеци", които могат „добре да мислят и добре да любят". Човек лесно може да премине от мисълта за собствената си майка към Майката-Природа, чиито деца сме всички ние.
А самата мисъл за преплетените до подсъзнанието ни комплекси е вече
жизнеутвърждаващ
фактор, даващ радост и сила на човешката психика.
Дишането, съпроводено с песен на гамата, създава нагласа както за дълбоко дишане, така и за пеене, чието значение е вече известно. Движенията, които придружават пеенето на гамата, изобразяват жестовете на гребане на енергия от Природата и пълнене на дробовете и оттам - на целия организъм със силите, които ни са така много необходими, за да бъдем здрави. Подвижните „пентаграми" или петоъгълници, които петте двойки изписват последователно, изобразяват петте силови линии, чрез които Учителят изразява графически Своето учение: любов, мъдрост, истина, правда, добродетел. Паневритмията се играе от пролетта до есента. Тя трае малко повече от цял час, което я прави удобни за хора, чийто трудов процес през деня не налага особено натоварване.
към текста >>
33.
11. Петър Дънов и нашите културни традиции
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Ние считаме, че е крайно време, когато Дънов и неговото дело бъдат очистени от свои и чужди предубеждения и погрешни представи и заеме своето достойно място при признаването и
утвърждаването
на културните традиции на народа ни.
Нещата у нас се развиха така, че днес нашата широка общественост е лишена от възможността да чуе някои истини относно личността и делото на Петър Дънов. А те са рожба на нашия народ, на нашите многовековни културни традиции. Народът ни има основание да се гордее с тях - и това непременно ще става. Наскоро нашата общественост ще чествува едно голямо събитие, тържество на българския дух, на българския гений. Това е предстоящият конгрес на културата и изкуствата у нас.
Ние считаме, че е крайно време, когато Дънов и неговото дело бъдат очистени от свои и чужди предубеждения и погрешни представи и заеме своето достойно място при признаването и
утвърждаването
на културните традиции на народа ни.
Д-р Стефан Кадиев
към текста >>
34.
III. Женитбата на Изгрева
,
VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески
,
ТОМ 17
Следва документът:
Утвърждаваме
[Митрополит] Софийски (п) Стефан Препис Оригиналът необгербван Резолюция N2 50 Гр.
А за да ви се уясни цялата тази картина, поместваме накрая бракоразводното дело на д-р Стефан Кадиев. То бе причината да съставя в този XVII том отново рубриката „Духът на Истината и Духът на Заблуждението". И за да бъде ясно на следващите поколения, направих тези три раздела. И сега никой не може да се оправдае, че не знае какво да прави. Прочети и узнай!
Следва документът:
Утвърждаваме
[Митрополит] Софийски (п) Стефан Препис Оригиналът необгербван Резолюция N2 50 Гр.
София, 5 февруарий 1930 година Софийският Епархийски духовен съд в днешното си съдебно заседание в състав: Председателствуващ Иконом Михаил Брънджев, член на Съвета, членове: Протойереите: Димитр п. Янакиев, Иван Славков, Захарий Гешаков и при п. Секретаря Дамян попов разгледа брачното дело N9169, по описа за 1929 г., заведено от Д-р Райна Ст. Кадиева, родена Николова, българка, православна, от София, на 30 г., по занятие лекар, грамотна, против съпруга си Д-р Стефан Кадиев, българин, православен, от гр. Хасково, живущ в София, на 32 г., по занятие лекар, грамотен, встъпили на 2 декемврий 1923 г.
към текста >>
6 от гражданското съдопроизводство, след
утвърждението
му от Негово Високопреосвещенство Св.
такса, 750 лв. държавно право и 600 лв. съдебно мито. Настоящото решение, подлежаще на предварително изпълнение, относително издръжката, съгласно чл. 655 п.
6 от гражданското съдопроизводство, след
утвърждението
му от Негово Високопреосвещенство Св.
Софийския Митрополит Г-н Стефан, влиза в сила два месеца от връчването на страните препис от резолюцията по настоящото дело, през което време недоволната страна може, ако иска, да го обжалва пред Св. Синод. Председателствуващ Съда, Член съветник: (п) Иконом М. Брънджев Членове: (п) Прот. Дим. П. Янакиев( п) Прот. Ив.
към текста >>
35.
2. ОБЩ ПОГЛЕД
,
,
ТОМ 19
Но времето работи в полза на новите схващания и те постепенно се възприемат и
утвърждават
в съзнанието на учените, на философите и на социолозите, и тези нови схващания стават толкова близки, че не изискват никакво доказване.
Тези три Космични вълни със своите разумни ритмични ходове осигуряват необходимите условия за последователна проява на расите и техните култури. Третата част анализира конкретно съвременната общочовешка международна криза, посочвайки същевременно изискванията на новата епоха, които изисквания са същевременно и пътища за излизане от нашата съвременна безпътица. Много от идеите и понятията, с които се оперира в настоящото изложение, не са напълно признати от днешната официална наука. Историята на човечеството е отбелязвала много пъти, че редица философски, научни или мистични схващания, след като са били отхвърляни през дадени столетия, по-късно отново са били поставяни на разглеждане. Това повторно разглеждане отначало стои под знака на една твърде резервирана критичност.
Но времето работи в полза на новите схващания и те постепенно се възприемат и
утвърждават
в съзнанието на учените, на философите и на социолозите, и тези нови схващания стават толкова близки, че не изискват никакво доказване.
Те стават безспорни, аксиоматични и утвърждават своята гражданственост. Налага се на първо място да се запознаем със стрелките на световния часовник. Този световен астросоциологичен часовник фигуративно казано, определя и чертае създаването и развитието на ерите, епохите и културите, възникващи последователно в историята на човечеството. Това са процеси, които се извършват спонтанно. Между всички тези процеси, свързани с материалния прогрес или с духовно-културния възход на човечеството, е налице известен паралелизъм, резултат от великата идея Живот за цялото.
към текста >>
Те стават безспорни, аксиоматични и
утвърждават
своята гражданственост.
Третата част анализира конкретно съвременната общочовешка международна криза, посочвайки същевременно изискванията на новата епоха, които изисквания са същевременно и пътища за излизане от нашата съвременна безпътица. Много от идеите и понятията, с които се оперира в настоящото изложение, не са напълно признати от днешната официална наука. Историята на човечеството е отбелязвала много пъти, че редица философски, научни или мистични схващания, след като са били отхвърляни през дадени столетия, по-късно отново са били поставяни на разглеждане. Това повторно разглеждане отначало стои под знака на една твърде резервирана критичност. Но времето работи в полза на новите схващания и те постепенно се възприемат и утвърждават в съзнанието на учените, на философите и на социолозите, и тези нови схващания стават толкова близки, че не изискват никакво доказване.
Те стават безспорни, аксиоматични и
утвърждават
своята гражданственост.
Налага се на първо място да се запознаем със стрелките на световния часовник. Този световен астросоциологичен часовник фигуративно казано, определя и чертае създаването и развитието на ерите, епохите и културите, възникващи последователно в историята на човечеството. Това са процеси, които се извършват спонтанно. Между всички тези процеси, свързани с материалния прогрес или с духовно-културния възход на човечеството, е налице известен паралелизъм, резултат от великата идея Живот за цялото. Големите духовно-културни ери и епохи във всеобщата история на човечеството не са неща, съществуващи сами за себе си.
към текста >>
36.
3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО
,
,
ТОМ 19
Още от най-дълбока древност, астрологическата традиция е издигнала и поддържала
утвърждението
, че човекът е една вселена, един микрокосмос; че човешкото тяло е един комплекс от системи и органи, които са отразени в макрокосмоса.
Семитите ги изразяваха под името „Седемте Сефироти”, докато окултистите ги наричат „Планетни духове”. Пред Човешкия творчески дух се откриват обширни области за проучвания, свързани непосредствено с нашата материална и духовна еволюция. Тези грандиозни перспективи в това отношение чертаят пътя на опознаването на самите нас, т. е. към едно опознаване на микрокосмоса, отразен в макрокосмоса. Великите посветени, чрез своите школи, са насочвали своите ученици към тези именно велики проблеми.
Още от най-дълбока древност, астрологическата традиция е издигнала и поддържала
утвърждението
, че човекът е една вселена, един микрокосмос; че човешкото тяло е един комплекс от системи и органи, които са отразени в макрокосмоса.
Според древната астрология и съвременната астросоциология, познатият ни зодиакален кръг, с неговите дванадесет подразделения, намират пълен израз в органите на човешкото тяло. Главният център, поддържащ директна електромагнитна връзка със силите на макрокосмоса, това е човешкият мозък. Напоследък науката, особено в лицето на парапсихологията, се е ориентирала вече в изучаване на проблемите на биотоковете в човешкия мозък, във връзка с космичните излъчвания. За човешкия мозък, Учителят се изразява така: „Цялата жива разумна природа - цялата тази Йерархия от същества, високо еволюирали, от мъдреци, на които мозъкът и сърцата са хармонично организирани - взема участие в образуването на човешкия мозък. Това са именно тези същества, които образуват тази всемирна държава, която Христос нарича „царството небесно” и на която земните царства са били по всяко време едно бледо и временно отражение.
към текста >>
37.
4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ
,
,
ТОМ 19
В течение на втория деканат, се
утвърждават
нови научни истини.
Във Франция по същото време се предприемат сериозни мерки срещу ордена. Папа Климент на 21 юли 1773 г. издава грамота срещу ордена, но папата, страхувайки се от революционния дух на времето, отново възстановява ордена. Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и жестокостите на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса. Върху мрачния небосклон на Средновековието се появяват нови звезди, особено в областта на науката Това са първите научни пионери на Реформацията: Коперник, Кеплер и Галилей.
В течение на втория деканат, се
утвърждават
нови научни истини.
Земята се замества като световен център от Слънцето, Символически разтълкувано физическото, земното, трябваше да се върти около духовното, чийто символ е Слънцето. Едно от големите събития през средните векове е било откриването на новия континент – Америка. Този континент, който през XX столетие е предназначен да играе особена роля, ще оформи особено ролята си през третия деканат на Рибите. Третият деканат на Риби, както изтъкнахме, има социален характер. Този деканат търпи вторично влиянието на знака Скорпион, чийто управител е Марс.
към текста >>
38.
1.3 ТРУД И РАБОТА
,
,
ТОМ 19
Великият мъдрец
утвърждава
: „...Защото международният мир осигурява най-големите придобивки на културата.
След горе изтъкнатите три фази ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата. В света на обществените отношения е налице един тесен паралелизъм между материалната обстановка, стопанския напредък и духовния възход на човека. В историческите процеси съществува една велика закономерност - да се разкрият постепенно възможностите, дълбоко заложените потенциалности на човешката душа. Стр. 85/943 Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството. Тези преобразования могат да дойдат само по пътя на духовното и културно разбирателство между народите.
Великият мъдрец
утвърждава
: „...Защото международният мир осигурява най-големите придобивки на културата.
Бялата раса е на път да осигури мира. Днес, повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнанието, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора идват до дълбокото съзнание, че трябва да работят за осъществяване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че в света може да се внесе порядък единствено само чрез силата. Впоследствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на подобно разбиране.
към текста >>
39.
3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
,
ТОМ 19
Учителят Без да можем да влизаме в едно дискусионно разглеждане на различните икономически и социалполитически концепции, където най-често е заложен елемент на класови или олигархичен характер, ние искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и
утвърждаване
на международна правна институция - като тази на бившето Общество на народите, или като настоящето Общество на обединените нации, която е търсила и търси да осъществи възможния и необходим диагонал в стремежите на поменатите по-горе отричащи се социално- идеологични системи.
3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО „За да се избави човечеството от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи: - Животът трябва да се схване като единство и Всички същества - като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво".
Учителят Без да можем да влизаме в едно дискусионно разглеждане на различните икономически и социалполитически концепции, където най-често е заложен елемент на класови или олигархичен характер, ние искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и
утвърждаване
на международна правна институция - като тази на бившето Общество на народите, или като настоящето Общество на обединените нации, която е търсила и търси да осъществи възможния и необходим диагонал в стремежите на поменатите по-горе отричащи се социално- идеологични системи.
Човечеството, и по-специално отделните народи в своето материално и духовно-културно развитие са търсили средства и начини за гарантиране на тяхното нормално развитие, а също така и на гарантиране на тяхната сигурност от необузданите вълни и ексцесии, идващи откъм страната на международната политика. В своята политическа история народите са минали през различни етапи, които конструктивно са издигали известни елементи на прогрес към осъществяването на международни институции, за защита и за осигуряване на правилно икономическо и културно общуване. Налице са днес десетки междудържавни организации и стотици обществени и международни институции, работещи все в същата насока.* В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите. Първата световна война разрешаваше една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление, обаче, този национален шовинизъм се появи отново, особено подчертано в лицето на самите велики сили.
към текста >>
40.
3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ
,
,
ТОМ 19
Тези
утвърждения
съвсем не са нещо утопично; те ще станат една реалност.
При новата световна федерация, или Общество на Новото Човечество идеята за санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя има отношение при националната юрисдикция, или в по-гопемите креации от държави, които ще бъдат звена в тази международна федерация. Въпросната световна федерация ще почива върху принципа Живот за цялото. Тя ще бъде извън обсега на национално-шовинистическите, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и там правните норми ще бъдат заместени от космичната солидарност, изключваща напълно насилието.
Тези
утвърждения
съвсем не са нещо утопично; те ще станат една реалност.
През 1960 г. в САЩ е излязла от печат книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир”. Автори на тази книга са американските юристи Кларк и Сен. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН: 1) Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Функциите на Съвета за сигурност, като главен отговорник за поддържането на мира и сигурността се предвижда да преминат върху Генералната асамблея.
към текста >>
Без да можем да се спираме в подробности върху това предложение за реорганизация, ние ще подчертаем само изказаното от нас по-горе
утвърждение
, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването, на които не би се постигнало нищо.
Функциите на Съвета за сигурност, като главен отговорник за поддържането на мира и сигурността се предвижда да преминат върху Генералната асамблея. Предвижда се също и създаването на съдебна власт и на полицейски Стр. 111/943 органи. Законите, които Асамблеята ще издава, ще бъдат еднакво задължителни за държавите и за техните поданици. В случая ние сме пред едно сухо теоретично юридическо третиране на въпроса за една основна реорганизация на ООН.
Без да можем да се спираме в подробности върху това предложение за реорганизация, ние ще подчертаем само изказаното от нас по-горе
утвърждение
, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването, на които не би се постигнало нищо.
А осъществяването на тези предпоставки е равнозначещо, преди всичко, на едно коренно изменение курса на висшата политика на държавите. 2) След това трябва да се пристъпи към осъществяването на една нова световна стопанска система, която ще стане база за изискуемата се коренна реорганизация на ООН. 3) На трето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизма между двете системи, за да може да се сложи край на разточителството на областта на огромните милитаристични приготовления. Това ще означава огромните финансови и материални ценности, които се хвърлят за въоръжението да се освободят, за да могат да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям стил, за да се атакува решително нищетата, която е обхванала огромни множества от народонаселенията на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък.
към текста >>
41.
3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА
,
,
ТОМ 19
И затова Учителят
утвърждава
категорично: „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава син человечески ще се яви в своето знание”.
При това ново разбиране, народите ще престанат да изпращат своите синове, за да бъдат избивани по бойните полета. Убийството ще бъде заклеймено и отречено като най-ужасен порок и като най-тежко престъпление за човека от XX столетие. Войната, това организирано човеко изтребление трябва безусловно да бъде отречена от Обществото на Новото Човечество, Това остаряло средство за разрешаване на международните конфликти е донасяло само материална разруха и всеобщи духовни кризи в народите и в човечеството. Войната в миналото и в нашата съвременност, като най-голямо организирано зло, което е погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, трябва да бъде забранено непосредствено от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проявление.
И затова Учителят
утвърждава
категорично: „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава син человечески ще се яви в своето знание”.
Кой е "Син человечески? " - Това е човекът на новото съзнание, на едно съзнание, което е извън всички религиозни заблуждения, извън отживелите обществени традиции и предразсъдъци и извън кървавото организирано междудържавно насилие. Стр. 114/943 Това е човекът, който ще има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Слънчевия Син и диамантената воля на Великите души на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в Европа, са от естество да предупредят и подчертаят, че ако не се вземе за база на реорганизация на света изтъкнатият нов космичен мироглед, което единствено би осигурило, свобода и желания от всички народи мир. тези нови и спасителни лозунги ще си останат едно празно понятие, една формула без всякакво реално съдържание.
към текста >>
42.
24. ПРИНОС КЪМ ПОЛОВИНВЕКОВНАТА ДЕЙНОСТ НА ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИЯ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
,
,
ТОМ 20
Този човек е «стълб и
утвърждение
» на българската православна църква.
Симеон, както е известно, бе гонен зарад своя «русофизъм» и вероятно той е посетил жената, която е имала нещастието да даде жертва своя съпруг за политически вярвания. Госпожа Каравелова вижда не само внушителната фигура на преп. Си-меона, но и неговата блага усмивка. Когато върви, ще речеш, че е буболечица; като че ли богомил от X век се е вселил в него. За неговата половинвековна дейност, на чисто духовна почва, не политическа, г-жа Каравелова нищо не знае.
Този човек е «стълб и
утвърждение
» на българската православна църква.
Той закрепи монархизма в управата на църквата; той крепи гръцкото езическо владение и не дава да се внесат реформи в култа, ако не догмите; той крепи суеверието; той отлъчи покойния прор. Сменов, защото искаше премахването на суеверието в църковния живот; той отлъчи четири други църковни настоятели в 0. Пазар, защото давали салон на църковното настоятелство за вечеринки и утра, защото това било противно на каноните; той настояваше да се пъдят «еретици» учители; той със своя език против Екзарха едва не внесе разкол в църквата; той се опълчи против в. «Братство», който ратуваше за събор; той прокле църковния събор; той работи най-вече против свещ. организация, гони будните свещеници и доведе всичко, заедно с Екзарха, за сгромолясването на либералното, «нихилистично» правителство, което щяло да разтури и църквата Истината трябва да се освещава от всички страни.123 МОТА (В.
към текста >>
43.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
се издава надзор върху дружествата с идеална цел и се нарежда полицията да
утвърждава
уставите им и ръководителите им.
Николаев Започва се подмяната на министри на третия кабинет на министър-председателя Кьосеива-нов. Според плана на Лулчев се провеждат парламентарни избори през февруари и март 1938 г., но с много ограничения при гласуването. Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери. За председател на Народното събрание е избран Стойчо Мошанов. 5. През месец април 1938 г.
се издава надзор върху дружествата с идеална цел и се нарежда полицията да
утвърждава
уставите им и ръководителите им.
Засилва се цензурата. Издава се специален закон за временен надзор върху печата. Легионери и ратници се активизират и нападат събрания на опозицията, защитавайки прогерманската политика. Със заповед на министъра на вътрешните работи се започват разследвания на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов.
към текста >>
е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис,
утвърждава
безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите.
Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г.
е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис,
утвърждава
безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите.
През лятото на 1935 г. те разгромяват «Военния съюз». 340. Димитър Бъров - роден през 1887 г. в гр. Търново. 1905-1907 г.
към текста >>
44.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис,
утвърждава
безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите.
Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г.
е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис,
утвърждава
безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите.
През лятото на 1935 г. те разгромяват «Военния съюз». 340. Димитър Бъров - роден през 1887 г. в гр. Търново. 1905-1907 г.
към текста >>
45.
7. ПРЕСЛЕДВАНИЯТА НА БРАТЯТА ПОМЕЖДУ СИ (бр. 2, 26.І.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „След публикуване закона за защита на отечеството, Министерството на зътрешните работи ще покани всички политически партии, обществени групировки и благотворителни организации да представят уставите си за преглеждане и
утвърждение
.
7. ПРЕСЛЕДВАНИЯТА НА БРАТЯТА ПОМЕЖДУ СИ (бр. 2, 26.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр.
1) „След публикуване закона за защита на отечеството, Министерството на зътрешните работи ще покани всички политически партии, обществени групировки и благотворителни организации да представят уставите си за преглеждане и
утвърждение
.
Комисията ще се произнесе кои партии и групи могат да съществуват.” „Утро” от 19.І.1924 г. Человеците имат различни начини, с които реагират на това, което им е приятно. Хората никога не са мислили и не могат мисли еднакво за нещата в това се състои и условието на растежа. Ако нивото на всички морета се изравни с това на реките, няма да има никакво течение, никакъв живот. Ако температурата стане еднаква навсякъде по земята, няма да има вятъра, дъжда, снега, а това би значило, при сегашното ни състояние на знание - да зацарува на земята мъртвило.
към текста >>
46.
18. Йорданка Жекова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Така сестра Йорданка се
утвърждава
като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя.
" Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат... Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителят извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора? " „Да" - отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята.
Така сестра Йорданка се
утвърждава
като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя.
След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и Братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат.
към текста >>
47.
6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака
,
,
ТОМ 22
Защото се намирали заедно с Исуса в 6 дом на Девата, където са свидетели как Месията се
утвърждава
чрез Сила и Дух и лекува болните.
27, ст. 21) и неволно изрекъл пророчество, че по Божие определение Исус трябва да умре за народа, за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. Значи да умре, а разпръснатите да се съберат около него като първосвещеник. Пред своите ученици Исус обявил , че Син человечески съгласно пророчествата ще бъдe разпънат, убит и в третия ден ще възкръсне. Но учениците от неговото предсказание за смъртта му нищо не разбирали.
Защото се намирали заедно с Исуса в 6 дом на Девата, където са свидетели как Месията се
утвърждава
чрез Сила и Дух и лекува болните.
Това се вижда от Матея 20 гл. 17-23, Марка гл. 10, ст. 32-40, Лука гл. 18, ст. 31-34.
към текста >>
48.
1. Предисловие
,
д-р Методи Константинов
,
ТОМ 23
* * * Авторът на настоящата книжка, която се явява като синтеза на изнасяните от него сказки пред учащата се младеж, както и пред българската общественост, дава един принос към новото разбиране на живота, което се
утвърждава
в съзнанието на всички хора.
За горните три задачи, Той даде формулите за разрешението им чрез своите беседи. Чрез неделните Си беседи Учителят даваше начини за разрешаване на економическия и социалния проблем. В лекциите от общия клас, които изнасяше всяка сряда, даваше методи за разрешаване на страданията и болестите. Чрез беседите в младежкия клас, които се състояха всеки петък, Учителят действуваше върху умственото развитие на кандидатите за ученици. И най-сетне, чрез съборните беседи, които изнасяше всяка година през месец август, както и в интимните разговори, разкриваше плана на новата епоха, връзката между ученика и мисията на Учителя.
* * * Авторът на настоящата книжка, която се явява като синтеза на изнасяните от него сказки пред учащата се младеж, както и пред българската общественост, дава един принос към новото разбиране на живота, което се
утвърждава
в съзнанието на всички хора.
Тази малка книжка, изпълнена с ценни практични анализи и съвети, ще послужи като указание за първите крачки, които трябва да се направят, за да се прекрачи прагът на онова ново разбиране на живота, което Учителят възвести на човечеството. Въпросите, които се третират в нея, както по отношение на областта на възпитанието, въздържанието, храненето, дишането и морала, идват като една предпоставка, като врата за разумно навлизане в духовното разбиране на живота. В заключение ще кажем, че трудът на автора, наистина, ще бъде възнаграден чрез интереса на учащата се младеж и особено чрез читалищните среди, които ще се възползуват от ценните мисли и съвети на книжката, за да си изградят физическо здраве, което се явява като основа за вътрешно равновесие, необходимо за разбиране законите на живата природа. Големият интерес, който е събудил със сказките си г-н Стоицев, се вижда и от отзивите на директорите на гимназии и прогимназии, читалища и общини, изказани в повече от 200 благодарствени писма до него. Въпреки неговата седемдесет и пет годишна възраст, той с голямо постоянство, енергия и идеен жар броди из страната, за да разнася светлината, като верен работник в изграждане делото на Истината.
към текста >>
49.
I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ
,
Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 23
в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник - Константин Дъновски, един от видните деятели за църковното освобождение на българския народ от фанариотите 5[1] Дънов преминава интересни пътища, докато през 1900 година се
утвърждава
като забележителен религиозно-философски реформатор, основател на «сектата» «Всемирно Бяло Братство», или презрително наречени «дъновисти».[2] В много градове и в доста от по-големите села в България отдавна има основани кръжоци на Братството, които грижливо четат печатаните беседи на Дънов и се стараят да изпълняват препоръчаните от Него методи на живот.
I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Д-р Стефан Кадиев Петър Константинов Дънов е най-яркият изразител на идеалистичната философия у нас. Роден на 12 юли 1864 г.
в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник - Константин Дъновски, един от видните деятели за църковното освобождение на българския народ от фанариотите 5[1] Дънов преминава интересни пътища, докато през 1900 година се
утвърждава
като забележителен религиозно-философски реформатор, основател на «сектата» «Всемирно Бяло Братство», или презрително наречени «дъновисти».[2] В много градове и в доста от по-големите села в България отдавна има основани кръжоци на Братството, които грижливо четат печатаните беседи на Дънов и се стараят да изпълняват препоръчаните от Него методи на живот.
През времето на фашистката диктатура личността на Дънов, неговото учение, неговите последователи са били считани като прикрити комунисти и са били гледани с недоверие от властта, при все че не е повдигано гонение против тях. Самият Дънов и неговите последователи са се считали в обществено-политическо отношение сродни с левите политически течения у нас, за разлика от всичките видове църкви, които са се опирали повече на консервативно-буржоазните елементи в страната. Тогавашният цар Фердинанд е доловил прогресивния политически елемент у Дънов и е наредил да бъде интерниран във Варна.6 Лични приятелски връзки са свързвали Дънов с националния Герой на българския народ Георги Димитров, както и с големия син на народа ни Александър Стамболийски. Цар Борис е чувствувал морално-етичните елементи в учението на Дънов и неговата популярност всред българския народ и е търсил опора в него, въпреки явната въздържаност на Дънов към «царската клика». «Бащата не ме послуша, та ти сега искаш синът тебе ли да слуша», казвал той на Любомир Лулчев, който беше доказано, че е бил един от съветниците на Бориса.7 След смъртта на Дънов през 1944 г.
към текста >>
50.
3.1. Тъжба от д-р Иван Жеков до прокурора при Софийския областен съд от 30.VI.1939 г. До г-н Прокурора при Софийския областен съд Вх. № 13991/30.VI.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Епитропов, д-р Иван Жеков призна пред мен, че въпросната постройка е строил след
утвърждението
на плана, без разрешение и позволителен билет и др.» Въз основа на този официален доклад на обвиняемия общината издаде постановление, с което нарежда да ми бъде съборена къщата.
без план и разрешение и след като е била утвърдена дворищната регулация, следователно извършил съм нарушение на чл. 17 и 47 от Закона за благоустройството и следвало да ми се събори къщата. От преписката, образувана по този повод, намерих между другите разни сведения на обвиняемия и следния негов официален до началника му доклад: че постройката, за която е съставен акт N° 584, е построена през 1934 г. и нарушава дворищната регулация и чл. 17 и 47 на Закона за благоустройството «Когато трасирах съседния парцел на г-н П.
Епитропов, д-р Иван Жеков призна пред мен, че въпросната постройка е строил след
утвърждението
на плана, без разрешение и позволителен билет и др.» Въз основа на този официален доклад на обвиняемия общината издаде постановление, с което нарежда да ми бъде съборена къщата.
С тези си действия обвиняемият Константин Николаев е извършил престъпление по чл. 352 Н.З. [от Наказателния закон], защото даденият от него доклад, който е послужил като основание да ми събори къщата, е лъжлив в съдържанието си, тъй като всички данни в него са лъжливи, неверни и измислени, защото къщата съм строил четири години преди датата, която той сочи в своя доклад, и поради тази причина със събарянето на къщата ми мен бяха причинени големи вреди и загуби. Доказателства: За установяване на горните обстоятелства, моля да се изиска и приложи към настоящата: целата преписка, образувана по този доклад, която се намира в Столичната община - архитектурна дирекция, а една част сега е в Министерство на благоустройството, която също да се изиска оттам. За установяване на това, че къщата ми е строена през 1930 г., много по- рано от датата, която обвиняемият сочи в своя лъжлив официален доклад, моля да се призоват и разпитат свидетелите: 1.
към текста >>
51.
9. Молба от д-р Иван Жеков до Дирекцията на печата от 5.V.1949 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Но понеже предстои да се представи в повереното Ви Министерство проекто-устав на Верската общност «Бяло Братство» за
утвърждение
, по който обаче необходимо е да се дадат печатно мнения от братствата в страната, т.е.
№ 24585/ 5.V.49 г. В. О. (Вярно с оригинала)**** МОЛБА От д-р Иван Жеков, живущ в кв. «Изгрев» № 32,13 клон, София Другарю Министре, На основание писмо № 27526-40-V на повереното Ви министерство от 14 юни 1948 г., отдел за вероизповеданията, моля Ви да ми се разреши да редактирам и издавам в. «Бяло Братство», който да излиза под печат 2-3 пъти в месеца на моя отговорност, като главен редактор и с участието на редакционен комитет, в който ще се печатат ценни за времето беседи от Учителя Петър Дънов, както и съобщения и мнения, както и упътвания за братствата в страната и в странство, с който, разбира се, цели се поддържанието единството на братствата в духа на учението на Учителя Петър Дънов, което в основата си е за висшия морал - Божествената Любов, за честен индивидуален и задружен комунален труд и живот, а следователно - за благото на народа.
Но понеже предстои да се представи в повереното Ви Министерство проекто-устав на Верската общност «Бяло Братство» за
утвърждение
, по който обаче необходимо е да се дадат печатно мнения от братствата в страната, т.е.
да се изяснят различните мнения по въпросния проекто-устав, то, за да се възприеме от всички един проекто-устав по духа на днешното време, на истинската демокрация, а не по духа на автократизма, в който е съставен и редактиран вече въпросният проекто-устав, налага се издаванието на в. «Бяло Братство», за което моля Ви по-скорошното разрешение. София, 5 май 1949 г. С другарски поздрави: (подпис: д-р Иван Жеков)
към текста >>
52.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които
утвърждават
знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които характеризират човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г. СЛЪНЧЕВ ХОРОСКОП НА ИВАН ЖЕКОВ I. Описание на характера и наклонностите Слънцето в знака на Риби и в Съзвездието Водолей, в съединение и с участие на Меркурий ретрограден, показва един дух безпокоен, надарен с ин- тенсивни, прогресивни аспирации и с големи хуманитарни тенденции.
Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които
утвърждават
знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които характеризират човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим.
Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо увлечение по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето. Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда. Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя идеализъм, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле.
към текста >>
53.
IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
трудът се
утвърждава
за печат с редица забележки.
Богданов се осмелява да твърди: «Както в брошурата на Борис Рогев, така и в брошурата на Йордан Вълчев липсват сведения за рецензенти и научни редактори и читателят остава с впечатление, че по отношение на тези двама автори е създаден особен книгоиздателски режим.» По-нататък ще покажем кой реално се ползува от специален издателски режим, и то за ненаучни твърдения, а тук само ще дадем думата на фактите. За пръв път трудът на Борис Рогев се обсъжда през 1960-1961 г., като тогавашните рецензенти световноизвестният ни геодез акад. Вл. Христов и видният ни историк проф. Ив. Дуйчев имат положителни мнения с редица критични бележки, отчетени от автора в следващите варианти. С протокол от заседание на секцията по стара и средновековна история към бившия Исторически институт на БАН от 1963 г.
трудът се
утвърждава
за печат с редица забележки.
Авторът отчита и тях и на 21 май 1973 г. се състоява последното заседание на научен съвет, обсъждащ монографията. При наличие на положително мнение от историците, обсъждането продължава в научния съвет на Централната лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ) към БАН. Под председателството на акад. Вл. Христов съветът щателно е обсъдил предлаганата монография на Борис Рогев, докладвана от автора й.
към текста >>
Богданов, в името на които той с лекота жертвува блестящите постижения на учените, спомагащи за
утвърждаване
на големия и заслужен авторитет на нашите предци, на нашата история и на българската нация.
10 от книгата на Рогев). Благородна цел на няколко десетилетия труд, математически, астрономически и геодезически, безспорно доказана за гордост и чест на нашия народ! Неприятна противоположност на тази достигната цел по всички показатели от Борис Рогев са отбелязаните «критични» статии на др. Богданов. Защото явна е целта им да охладят «наелектризираните духове и активизираните въображения» на разгорените се родолюбиви чувства. Явни са и неудовлетворените лични амбиции на др.
Богданов, в името на които той с лекота жертвува блестящите постижения на учените, спомагащи за
утвърждаване
на големия и заслужен авторитет на нашите предци, на нашата история и на българската нация.
Послеслов на главния редактор В своя стремеж да даде на читателя повече информация и научна яснота по някои исторически въпроси и във връзка с 1300-годишнината на българската държава, редакцията поръча и отпечата в два последователни броя (19 и 20) от миналата година статията на Иван Богданов «Прабългарският календар истини и заблуждения». Статията съдържаше известна доза несвойствен за нашето списание полемичен тон, който предизвика реакция. Чрез канцеларията на БАН в редакцията се получиха възразителни изложения от чл. кор. проф. д-р Кирил Стефанов и от доц.
към текста >>
54.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли
,
,
ТОМ 24
С време, въпреки гоненията, и в тази част на Англия, методизмът се
утвърждавал
и Джон Уесли спечелва любовта на хората.
Единственото обвинение срещу методистите било, чете проповядвали Евангелието. От репресиите проповедникът в Нюкастъл, Тома Биърт, починал. Той е първата жертва, която дава методизма. През 1744 г. Джон Уесли разширил своята работа и в Южна Англия, посещавайки гр. Корнвол.
С време, въпреки гоненията, и в тази част на Англия, методизмът се
утвърждавал
и Джон Уесли спечелва любовта на хората.
Неговият брат, Чарлз, споделя: "След 40 години от това размирно време, човекът, който бе спал на земята по нямане на място и бе брал малини да се нахрани и едва избавил се от гнева на тълпите, сега като минава през градовете и селата по тези места, на прозорците се трупат хората, желаещи да видят и излеят благословението си на побелялата му глава." Назряла необходимостта да се координират действията и затова Джон Уесли свиква Конференция на свещенослужителите. На 25 юни 1744 г. се провежда първата методистка конференция в"Ливницата", Лондон. Присъствали са 6 пастири и 4 миряни проповедници. Те сасе занимавали с въпросите: Какви духовни наставления да даваме?
към текста >>
55.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
В тези усилни времена, той
утвърждавал
вярата в Бога с молитви, разговори, проповеди и материални помощи.
До 1892 г. поради малкия брой свещенослужители в България уставът ("Дисциплината") не разрешава провеждането на годишни конференции с права за редовно зачисляване на проповедници, затова тяхното зачисляване се извършвало на годишните конференции в САЩ.] Гаврил Илиев е изпратен в Свищов, където той и църквата са подложени на гонение от турския каймаканин (околийски началник) и партията на младите българи, които говорили, че и "протестантизмът съсипвал българската националност". Избухнали епидемии. Евангелското общество в Свищов, начело с Гаврил Илиев, въпреки това се ползвало с уважение и доверие на градското население. По време на работата си в Свищов, Гаврил Илиев не спрял да обикаля и по други населени места, където е имало големи кланета.
В тези усилни времена, той
утвърждавал
вярата в Бога с молитви, разговори, проповеди и материални помощи.
В 1876 г. Гаврил Илиев посетил селата Ново село (сега с. Априлци, троянско), Кръвеник, Батошево, Гъбене, колибите пръснати из Балкана, Габрово. Той събрал богата информация за плачевното състояние на населението след потушаването на Новоселското въстание и сдоклади и искания до Цариградския комитет и до д-р Лонг осигурил помощи във вид на храна, дрехи, цървули, домакински принадлежности, сечива за земеделска работа, добитък и т.н. По свой изработен план, Гаврил Илиев престоява по тези места повече от 3 месеца през зимата, и раздавал пристигащите помощи.
към текста >>
56.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
Временни смущения и колебания е имало, но самата ми представа за нея, самото възпоменание, нейния образ, нейните наставления, нейните песни и молитви, ме е опомвало, упреквало и наново
утвърждавало
и спасявало от фатални стъпки.
Тя ми предаде своята ревност и енергия в преследването на добродетелите. Тя ми преля своя импулс в служението Богу чрез служението на ближните и на народа си. О! Тя ми даде толкова силен тласък в добродетелния живот, такава вярна насока на поведението, щото, ето вече половин век действувам и живея с нейния импулс по нейната насока. Цели петдесет години вече този неин тласък ме движи и крепи, без да е отслабнал. Тя като че ли ме хипнотизира и никога, при най-големите негови съблазни не съм се отклонил ни наляво, ни надясно от нейните директиви за живота.
Временни смущения и колебания е имало, но самата ми представа за нея, самото възпоменание, нейния образ, нейните наставления, нейните песни и молитви, ме е опомвало, упреквало и наново
утвърждавало
и спасявало от фатални стъпки.
В най-критическите минути на сражението ми със злото в мене си и в света, споменът за нея се е притичал на помощ и съм успявал да отблъсна всичките разжежени стрели на лукавого. Аз чувствувам почти като реално нейното присъствие около мен. И колкото по-голяма опасност се е явявала за изклинчване от длъжностите, за кръшване от правия път, за апатия към духовните интереси и въобще за опорочаването и оматериализирането ми; толкова с по-голяма сила, яснота и пълнота заговорвал е в мене нейният спомен с нейните съвети, песни и молитви, жестове, усмивки и майчина грижа. Тая или оная нейна песен, според случая, загърмява в ушите ми с нейните изрази и чувствата й пред очите ми и ме е отклонявало от съблазънта, колкото и силна да е била тя. През войната попадна ми случай да обсебя внушителни парични суми на местно население, както и случай да позабогатея със суми, предложени оттук- оттам срещу отстъпки по службата, срещу отпуски или лъжесвидетелстване, но винаги песента й:"Против изкушения брате, да бдиш"или песента, пята от нея: "Прав да си ти всякога"и пр., е проехтявала в ушите ми и ме е предпазвала от грях и престъпление.
към текста >>
57.
В) Портрет на Петър Василев Иванов
,
,
ТОМ 24
Тук той е трябвало да покаже колко духовно е израсъл в борбата му за
утвърждаване
на евангелските истини.
През м. май 1895 г. той, заедно със семейството си е преместен, забележете, в гр. Лом. Това е града, където като ученик, продаващ Библии и книги е преживял най-ужасните си дни; там, където в работата си за Бога е гонен, освиркван и хулен. Това е най-голямото предизвикателство и изпитание за П. Василев.
Тук той е трябвало да покаже колко духовно е израсъл в борбата му за
утвърждаване
на евангелските истини.
Представяте ли си как той се е готвел, как се е молил и точно в Лом той преживява и най-големите си благословения и успех. Пастор Василев само за една година увеличава членовете на църквата с 16 човека. Салонът е винаги пълен. Църквата израствала по брой на присъстващи и в духовно отношение. Тя се посещавала и от слушатели от съседни села.
към текста >>
58.
15. ОБРЪЩЕНИЕ на Павел Василев към евангелистите-методисти в България и към читателите на Изгревът
,
,
ТОМ 24
Православието, като национална религия у нас, наново получило подкрепата на държавната власт, поведе тотална война за цялостно отричане на всички, които не са от "правата вяра." Исторически присъствалите деноминации и духовни движения все още постепенно припомнят за себе си и се
утвърждават
.
15. ОБРЪЩЕНИЕ на Павел Василев към евангелистите-методисти в България и към читателите на "Изгревът" Скъпи братя и сестри в Христа, Днес обществеността в нашата страна носи пораженията от 45-годишния комунистически строй. Няколко поколения от нашия народ, възпитани в атеистичен дух, сега приемат скептично и смятат за мит и легенда живота и делото на Исуса Христа и на християните като цяло. Народът ни няма правилна информация (да не кажа никаква) по въпроса на вероизповеданията. След промените от 1989 г. нахлулите в страната ни секти потърсиха своето място в духовния живот на хората.
Православието, като национална религия у нас, наново получило подкрепата на държавната власт, поведе тотална война за цялостно отричане на всички, които не са от "правата вяра." Исторически присъствалите деноминации и духовни движения все още постепенно припомнят за себе си и се
утвърждават
.
Обръщайки се към всеки вас, читателите, искам да обясня, че текстовете за историческите предпоставки за реформацията и по-късно за възникването на методизма през XVIII век се налагаха като необходимост, за да стане ясно, защо методизмът даден отгоре, чрез Джон Уесли, се превърна в силно съживително духовно движение в християнството, не само в Англия, но и за човечеството. Защо, именно, през XIX век, в периода на Възраждането на българската нация, православието, макар и получило духовната свобода не успя да даде християнските истини и Словото Божие'? Защо Петър Дънов дойде на този свят в дома на православния свещеник Константин Дъновски, а израсна в евангелското-методистко семейство на сестра си Мария Стамова, мина през Американското научно-богословско училище в Свищов, Методистката семинария Дрю - Пенсилвания и Богословския университет в гр. Бостън, САЩ? Защо проповедникът и ръкоположеният пастир Петър Дънов не остана в средите на методистката църква, а създаде Школата на Бялото Братство?
към текста >>
59.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Целият му живот беше дълбоко преживяване и велико
утвърждение
във могъществото на Бога.
Всичко у него е плод на преживяното, изпитанията през които минава и на непосредствения опит. Нееднократно той е опитал силата на Великата Реалност, която се оспорваше тогава от езическия свят, щеше да се оспори и хиляди години след това, нека да не носят отявленото име езичник -имат един и същи образ през всичките времена и епохи, борят се срещу онова, което беше по-силно и по-мощно от всичките природни стихии. Животът на Давид от дете беше живот на борби и на изпитания - като дете - овчарче се бореше с дивите зверове по планините на Израил, а по-късно, когато пристъпи царския праг, срещу многобройните си врагове, които тичаха по петите му по заповед на царя. Без никаква външна помощ, той се осланяше на своята прашка и на своя Бог. С тази вяра Давид се беше родил.
Целият му живот беше дълбоко преживяване и велико
утвърждение
във могъществото на Бога.
“Няма друг Бог, като Моя Бог.” Всичко е казано в няколко думи, които изразяват дълбоката идея, която човечеството щеше да получи като богат дар на неговото вдъхновение и като прозрение в света на Неизмеримото. Безкрайността грееше пред него във всичката си хубост и сила. Великата Реалност се беше смалила, за да стъпи в пределите на земята, за да се създаде епоха и отбележи с пръста на съдбата своите любимци, които чрез музика и поезия щяха да разкъсат тъмата на вековете и щяха да оповестят раждането на новата зора. Всичките псалми на Давида бяха израз на неизменното отношение към човека - отношение на безгранична любов, която чука пред всяко човешко сърце. Чрез ръката на поета на човечеството бе подарен 91 псалом - утеха и упование, надежда и вяра в Една Разумност, в Една Неизменна и Вечна Любов, която ежеминутно бди над човека - “Тисяща ще паднат от страната и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.
към текста >>
60.
20. Като ято прелетно
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Ние бяхме ученици, имахме Учител - идеята лежеше жива и
жизнеутвърждаваща
- по този повод много неща бяхме вече казали.
За нас идеята отиваше много далеч - необходимостта от здрава ръка, която да води, да открива, да направлява, сумираше всичко в едно единно цяло оня стрък от педагогическата ни работа, наречено обучение, свързано с огромната деятелност, наречена - възпитание. Човекът беше сложно построен, човекът се раждаше слаб, неук, малък - предстоеше му да расте, да се развива, да се научи на много сръчности и да придобива много знания. Две жени стояха до него и бдяха непрестанно и правеха всичко възможно задачата да бъде постигната идеално. Тъкмо тази задача стоеше твърде близко до нас, поради една друга причина, че и ние бяхме ученици в една друга по-висока школа -тая на живота. В един свят и ние бяхме деца, слаби и неуки, жадни за познания; не сричахме ние словесните или аритметичните знаци, а знаците на голямата наука, която щеше да ни научи да живеем като истински човеци.
Ние бяхме ученици, имахме Учител - идеята лежеше жива и
жизнеутвърждаваща
- по този повод много неща бяхме вече казали.
Ние обичахме професията и пристъпвахме прага на учебната стая с усмивка на уста, ние живеехме с нея и както казахме тя излизаше от рамките на традиционното обучение, за да подарим на малките ученици идеята за голямото, красивото, което щеше да го ползува цял живот. Целяхме да изваем нови хора с нови идеали. Знаем, тук може да ни упрекнат и да ни подхвърлят нечистата дума пропаганда или проповед. Ала ние смеем да кажем и да докажем, че бяхме далеч и от двете - примерите са твърде много, ние живеехме и нашия живот беше жива книга за родители и за учениците. Това стигаше да не бъдем никога забравени.
към текста >>
61.
3. Третият завет (3.IV.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Една свещ ти свети и една книга разтворена лежи - собствена мисъл - свобода на мисълта - това не бяха само празни понятия, а
жизненоутвърждаващи
положения, в които той изгради и възпита едно поколение като го научи непосредствено на изкуството да мисли свободно, да получи правилна ориентация в света на мисълта.
Стрелките, блестящи и недокоснати, светеха и времената се очертаваха като оазиси всред голямата пустинна нощ. Незабравими мигове, дълбоко врязани в историята на човечеството, в историята на оная белязана част от човечеството, онзи "избран народ” крепък и буден всеки момент да отзвучава на призивите на духовната пролет. Имаме твърде много да кажем, ала всичко би могло да се каже твърде просто. Сега, когато грижливо събираме детайлите виждаме, че от тях мигновено израстват големите идеи и светящите истини, които имат магическото свойство да разкриват света в безкрайните му измерения. Не, не, не гледаме в една посока, невъзможно е да се гледа в една посока.
Една свещ ти свети и една книга разтворена лежи - собствена мисъл - свобода на мисълта - това не бяха само празни понятия, а
жизненоутвърждаващи
положения, в които той изгради и възпита едно поколение като го научи непосредствено на изкуството да мисли свободно, да получи правилна ориентация в света на мисълта.
Невъзможно беше да не се предприемат пътешествия в далечни страни, места, народи, цивилизации, по време, когато пред очите се разгръщаше нещо изумително обширно, дълбоко и неизмеримо. Богатството, изобилието на идеите извираха, шумяха пееха не вече като малко поточе залутано по канарите, а като голям извор, като море и океан. Само силният и смелият можеше да издържи на този напор и изблик на енергия, светлина и топлина, която никога не е била дадена на човечеството в такива огромни размери. Онзи стих в Евангелието: “Даде Му се сила без мяра” ни става понятен, когато се опитваме да окачествим по нещо онова, което Той даваше. Имахме всичко - трапезата бе обилна, богата, разнообразна.
към текста >>
62.
15. Магическия талисман: есе за музиката (7.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Той мина път на
себеутвърждение
- мина по свой личен път на строго определяне - истинското място на тоя свят, от изкуството, за което Той отдели толкова сили и време, като се включи изцяло в нея, със замах своята композиционна гениалност, музикална мисъл.
Двадесет и пет години Той се занимава с музиката; всичкото внимание е насочено към въпроса за отношението на музиката към човешката душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Той нарича музиката: “Проводник и трансформатор на силите в природата”. Той разказва: “Колкото и да се натъкваш на мъчнотии и трудности, всякога да се допитваш до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреши правилно - музиката върши чудеса" Теоретичната част била вече изградена, когато пристъпва към реализирането на задачата - нейното непосредствено приложение. Музиката вече става централно звено в оная нескончаема верига от методи и начини чрез които Той се е готвел да манипулира. Много време не се минава, когато тя заема голямо място в общия и частния живот на ония, които се втурват смело в една област, която до тогава се е смятало, че принадлежи или на тия “които къща не хранят”, или на специалисти само.
Той мина път на
себеутвърждение
- мина по свой личен път на строго определяне - истинското място на тоя свят, от изкуството, за което Той отдели толкова сили и време, като се включи изцяло в нея, със замах своята композиционна гениалност, музикална мисъл.
Пътят бе изпитан, нямаше място за съмнение абсолютно уверен, стъпката му бе сигурна, точна, ритмична. Музиката за Него бе нещо, което трудно ние, неспециалистите бихме могли да кажем и уточним. Не сме си и поставили тази цел, с този фрагмент ние целим нещо съвсем друго - да проследим движението на тая музикална феерия, която Той успя да предаде силата на нейното въздействие, съкровищата, които не заключи и нагледния, убедителен начин, който релефно, пищно разкри силата на музиката като ни поднесе спонтанно и просто преживяното. Не е нужно да се пишат томове - не бяха необходими много думи. Той си остана пестелив, кратък и величествено скромен, когато изнасяше истината, изцедена от личната си преживелица.
към текста >>
63.
29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Ние смятаме, че по тези науки се казваха много истини, оборваха се някои,
утвърждаваха
се други и всичко това добре споено и стегнато можеше да се вземе като основа, вярна и здрава за ония, които щяха да ги изработят.
249-282.] започва с познатото мото, с което до последния ден започваха лекциите от Младежкия клас. Ясно беше, че цялата тази лекция бе адресирана изцяло към младите, които по това време пълнят класа и в голямата си част са ученици, студенти от които някои в началото, други към края на семестриалните изпити. Всичките тези лекции имат нещо специфично, специално за образовани, академици, затова и материята на места може да се каже, беше строго научна. В тях много често имаше новости около научната мисъл, откриваха се много истини около устройството на тялото, имаше много фактологически материал около “непризнатите" от официалната наука стръкове на окултното познание: астрология, хиромантия, френология. Много лекции наред третираха тези въпроси, от които младите умове живо се интересуваха.
Ние смятаме, че по тези науки се казваха много истини, оборваха се някои,
утвърждаваха
се други и всичко това добре споено и стегнато можеше да се вземе като основа, вярна и здрава за ония, които щяха да ги изработят.
Специална, казваме сега беше и тази лекция: "Обич към знанието”, пета по ред. Спомняме си, че тогава стана дума дали само младите ще присъствуват на нея. Тоя ден класовете се сляха - специалния и общия. Бяха съборни дни, бяха дни празнични и ни един не биваше за един час дори да се лиши от празничната трапеза. Ние се смесихме тогава и школния час на вид по нищо не се различаваше от поредицата часове и дни.
към текста >>
64.
61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Тук
утвърждава
, че сърбите са наши братя.
И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Забележка на съставителя: 1. Във вестник „Братство”, бр. 9, от 5.10.1929 г. се помества статията „Воля за мир” от Сава Калименов.
Тук
утвърждава
, че сърбите са наши братя.
Пише за зверствата, които българите са направили срещу сърбите през Европейската война. 2. Цитирани са думите на Леонид Андреев за българското предателство към братята сърби, за което е споменато в точка 2 - Леонид Андреев. Според Леонид Андреев българите са забили нож в гърба на Сърбия, когато тя едва е устоявала на войските на Австро-унгарската империя. Българските войски тогава нападат Сърбия и забиват нож в гърба на братята сърби. Този брой се изземва от полицията, понеже националистическите организации са надали вой срещу тази статия на Сава Калименов и дори са искали да го ликвидират, така както това са правили със своите противници и с ония, които са изразявали друго мнение за отношенията между македонци, сърби и българи, което е било различно от тяхното.
към текста >>
65.
17.3. И преди и сега Учителя Дънов се отхвърля
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Така, че много пъти аз имах горещи спорове с нея, като
утвърждавах
, че това, което смята, това се отнася за една друга епоха, и че това се отнася в следващата епоха на човечеството, при което тя не се съгласяваше.
А те изобщо не знаеха как са нещата, изобщо нямаха представа от Школата на Учителя. Откъде ще имат представа? Няма откъде, освен от „Изгревът". А те го отхвърлят! А за да се дойде до „Изгревът", трябваше да се премине през оная торба, която всеки път, при всяка среща с Мария аз слагах по някой и друг лист написани спомени.
Така, че много пъти аз имах горещи спорове с нея, като
утвърждавах
, че това, което смята, това се отнася за една друга епоха, и че това се отнася в следващата епоха на човечеството, при което тя не се съгласяваше.
И тя казваше: „Ти не вярваш на Учителя, и не ми вярваш! " Казвам: „Вярвам! Вярвам, че твоите думи са верни и са истина, но виждам, че ти вече си възрастна. Ти няма да имаш време и сили, за да направиш нещо." И аз виждах, че те се заблуждаваха в оценката си по онова време в което те живееха. Те още не разбираха, че са възрастни хора, че са баби и старци.
към текста >>
66.
11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Утвърждава
, че той дава истинското знание, което е за интелигентните хора от Изгрева, а пък за простите хора Дънов говори на следващия ден, т.е.
Много такива примери има описани в „Изгревът". Но никой не слуша. Започват в четвъртък да се събират в една от бараките. Медиум е Гръблашева. Влиза в нея един дух, тя започва да говори с мъжки глас и този глас твърди, че е Логосът на Бога.
Утвърждава
, че той дава истинското знание, което е за интелигентните хора от Изгрева, а пък за простите хора Дънов говори на следващия ден, т.е.
в петък. Убеждава, че това, което той говори после Дънов го взима от него и го преразказва като за по-прости хора, така че той указва на онова, което на следващия ден Дънов ще говори. Така твърди Логосът и всички му вярват. Накрая го запитват дали Дънов е Учител на Бялото Братство. Логосът отговаря, че всеки, който е в тяло може да греши, а само те, духовете без тела са носители на истинското знание, понеже може да проникват навсякъде, защото са безплътни.
към текста >>
67.
Кой осигури снимките на „Изгревът, том 31
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Но това
утвърждава
в мен кой е Онзи, Който ръководи и придвижва събития, които трябва да се реализират след 35 години.
Защо разказвам това? Негативите сам съм ги промивал. После ги повивах със специална хартия да изолирам позите от филмите, и ги слагах в кутийки по 3 броя. Опаковах ги и съм надписал на кутията какво има в нея. Аз зная, че това не ще ви интересува.
Но това
утвърждава
в мен кой е Онзи, Който ръководи и придвижва събития, които трябва да се реализират след 35 години.
Ето това е чудото! 24. Подготвих 10 папки, започнах да преглеждам снимките, за да се ориентирам чрез тях в позите на негативите. Разрязвам ги на 6 пози и ги слагам в пликове, за да се преснемат чрез скенера. Това ще го осъществи Вихър Пенков. 25: За този том - „Изгревът", том 31, ще приложа всички снимки, които съм запланувал.
към текста >>
68.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Те постоянно
утвърждават
неговото съществувание, подхранват личните чувства, гордостта.
Ако гледаш на човека като вълк, искаш да го ограбиш, изядеш и погубиш, няма Бог. Ако гледаш с любов малкия живот и го пазиш, има Бог. Ако унищожаваш и грабиш и онеправдаваш, нема Бог. Съвременният човек, заобиколен от студените механизми, създадени от него самия, едва ли ще бъде щастлив. Машините разсипват ума и сърцето.
Те постоянно
утвърждават
неговото съществувание, подхранват личните чувства, гордостта.
Това е погрешен, гибелен път. Съвременният човек е толкова отровен от научния скептицизъм, че ако се опитате да му заговорите за Бога, почва да ви гледа с раздвоени очи. Става неспокоен, става му неловко. Хората ще опитат, че живота без Бога е проклятие и ад. [26 ноември 1960 г.] Д-р Цанев ми прочете възражението на адвокатите по делото.
към текста >>
69.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Себе си ли
утвърждава
един човек, за себе си ли иска нещо?
Има изкуство да се ограждаме и да се пазим, има правила и закони, които трябва да се спазват, и които учениците познават. Царството Божие Ние търсим Царството Божие в себе си, в ближния си, в живата природа. Учителят казва: „Вие сте Царството Божие! ” Молитвата Ученикът, който има Молитвата като сила, побеждава навсякъде и излиза от всяка мъчнотия и противоречие, преодолява всичко. Ние сме работници на Царството Божие.
Себе си ли
утвърждава
един човек, за себе си ли иска нещо?
За себе си нищо не иска. Любовта Любовта условия не поставя. Ще приемеш човека такъв, какъвто е, и такъв ще го обичаш. Все едно, ти не можеш да го измениш. Факторите, които работят върху човека са големи, само Любовта създава условия да се прояви най-хубавото, което човек носи.
към текста >>
Всяко творчество, всяка работа
утвърждава
тържеството на Духа над материята.
Това е най-красивото явление. То е като зазоряване. Иде новия ден. Ние посрещаме Слънцето. Ние посрещаме Царството Божие!
Всяко творчество, всяка работа
утвърждава
тържеството на Духа над материята.
Христос казва: „Аз за това се родих, да свидетелствувам за Истината! ” Христос и днес храни света с пет хляба и две риби. Злото Иде времето, когато злото ще стане слуга на доброто. Идването на Учителя „И ако някой ви каже: ето тук съм или там, не вярвайте. Защото както светкавицата проблясва от изток до запад, тъй ще бъде Син Человечески в своето пришествие.” Учителят е Духът на Епохата.
към текста >>
Това е новия път, път не на отричане, а на
утвърждение
, път не на бягство, а на храброст, път на победа.
Какви ли не опити са правени в миналото, в които човек е показал своето невежество и жестокосърдечие. Сега не е така. Праведните ще живеят между грешните, за да ги повдигнат, за да им помогнат да се изправят. Просветените и умните ще живеят между глупавите и невежите, за да им предадат от знанието и светлината си. Добрите ще живеят между лошите, за да им помогнат да станат и те добри, да се спасят.
Това е новия път, път не на отричане, а на
утвърждение
, път не на бягство, а на храброст, път на победа.
Смели хора трябват днес, доблестни и честни, не хора, които бягат от задълженията си, а хора, които поемат задължения и ги изпълняват. Повдигането на човека е общо дело. Бог работи днес в света. Учителят иде в света. Той навлиза в човешките умове и сърца.
към текста >>
70.
110 Ницше се противопоставя на Бога, а живее и съществува философията му благодарение на Христа
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Той беше отрицател на „дълга”, а свърши с
утвърждаването
му, и то в най-мистичната му форма!...
- Каква? - запита Христов. - Той казва: „Способността да състрадава, трябва да бъде налице в свръхчовека в името на висши цели.” Той е против религията, но счита, че тя получава право на съществувание, ако укрепва народа в борбата му за съществувание. В края на краищата, Ницше приема Христа! А точно това е дяволското в Ницше, че се противопоставя на Бога, а живее и философията Му, съществува благодарение на Христа!...
Той беше отрицател на „дълга”, а свърши с
утвърждаването
му, и то в най-мистичната му форма!...
Беше против метафизиката, а създаде една от най-смислените метафизики - учението за вечното превръщане*. [*Учението за вечното превръщане и възвръщане на всички неща: Светът се движи в кръг, и всичко се повтаря след хиляда години, и започва отново.] Единственото, на което остана верен до край беше отрицанието -сатанинското отрицание! През целия си живот той разрушаваше старите ценности... без нещо да създаде. Той беше един рушител и нищо повече - каза момичето и изгледа въпросително двамата си ухажори, от които очакваше одобрение и похвала. Евреинът му подаде ръка засмян, и зарадван каза: - Поздравявам те, работила си добре по реферата - всичко каза много добре!
към текста >>
71.
378 Всеки, който не е достоен да защити Истината, е вече умрял
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Но всеки, който защищава Истината, където и да е тя, той преди всичко себе си
утвърждава
, застава на страната на Истината против лъжата, и като така, се ползва от благата и силите на Истината.
Христов го съжаляваше, но това беше необходимо, макар да беше силно болезнено. Случая беше такъв, че трябваше да се направи операция без упойка. И после продължи, но вече по-меко: - Всеки който не е достоен да защити Истината, трябва да знае, че вече е умрял. Разбира се, не защото Истината има нужда, който и да било да я защищава! Златото, при всички условия на живота е злато, независимо с какви имена го наричат, как го клеветят и калят - то от нищо не се окислява.
Но всеки, който защищава Истината, където и да е тя, той преди всичко себе си
утвърждава
, застава на страната на Истината против лъжата, и като така, се ползва от благата и силите на Истината.
А Истината е всичко! Лъжата е нищо - тя живее за сметка на Истината! Лъжата е сянката на Истината и реалността, тя живее и съществува за сметка на Истината и ползва се от капиталите на Истината, като се стреми да наподобява на нея и се стреми някого, който не разбира да го излъже, за да я купи с цената, която се купува Истината.
към текста >>
72.
Съдържание
,
,
ТОМ 34
10) Молба за съдействие за
утвърждаване
на устава на Бялото братство и молитва за благодарност - 3.01.1973 г.
Тодор Павлова, за участието на певицата в дейността на дружество „Нова жена” - 17.06.1948 г. 7) Удостоверение за член на Съюза на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти в България -12.01.1952 г. 8) Отговор на молбата на Лилиана Табакова за строеж на постройка в двора на Телевизията - 25.06.1968 г. 9) Писмо от Тодор Павлов до СГНС за удовлетворяване молбата на Лиляна В. Табакова да остане да живее на „Изгрева” - 17.03.1970 г.
10) Молба за съдействие за
утвърждаване
на устава на Бялото братство и молитва за благодарност - 3.01.1973 г.
11) Молба към Тодор Павлов за застъпничество при определяне на място за дървената къщичка на певицата - 3.02.1973 г. 12) Пенсионна преписка на Цветана (Лилиана) В. Табакова -ръкопис, 1982 г. 13) Молба за увеличаване на пенсията на Лиляна Табакова -18.11.1983 г. 14) Пеене.
към текста >>
73.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за
утвърждаване
на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”.
Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати.
Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за
утвърждаване
на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”.
Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията. Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати. Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния. Тържествено, с тон на прокламация звучи известието по този случай в неговия вестник: „Съотечественици, от много години насам ний, българите, искаме едногласно..., една йерархия... Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ.
към текста >>
Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и
утвърждаване
на българската нация.
Соколски той изпраща специален „Адрес на българите до княз Чарториски”, (публикуван по-късно във вестник „Свобода”). Този документ показва ясно, че негов автор е в същност Цанков, защото немислимо би било на крайно ограничения дядо Йосиф да си приписва подобно съавторство. Тук той отново изразява дълбока признателност към полската нация „за братските симпатии, които тя не е престанала да... свидетелствува” на българите, изтъква помощта й в борбата на своя народ за отхвърляне на фенерското иго. Ръководен от прозападната си ориентация по църковния въпрос и в съгласие с концепциите на Чарториски, Цанков подчертава: „Не само кръвта ни свързва днес, княже, с полската нация, а също религията и всички политически симпатии. Ние си простряхме ръцете към този Запад, гдето вий ни показвахте винаги нашето спасение.” Адресът, страстен зов към ръководителя на полската емигрантска централа в Париж - „наш естествен посредник”, - разкрива целенасочените му усилия чрез Чарториски да се осигурят външните фактори - Турция, Франция, Англия, за обезпечаване успеха на българската църковно-национална борба, горещо призовава за съдействие „България... да стъпи в пътя на прогреса”.
Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и
утвърждаване
на българската нация.
Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение.
към текста >>
Владиците да се избират от епархиите и да се
утвърждават
от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на висшия кпир и на целия народ, а да бъде
утвърждаван
от папа Пий IX.
Така те признават папа Пий IX за духовен началник и покровител на „нашата... православна църква" (курс. а., М. К.), който обаче трябва да възстанови и припознае българската независима йерархия. Освен това „подателите” заявяват, че главният архиепископ на българската църква в Цариград трябва да бъде началник на целия български кпир и да носи титлата български патриарх. Същевременно се настоява цялото духовенство - патриарх, митрополити, свещеници, да бъде от български произход.
Владиците да се избират от епархиите и да се
утвърждават
от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на висшия кпир и на целия народ, а да бъде
утвърждаван
от папа Пий IX.
Всички обреди на Източната църква, както и църковните книги да останат неизменни във всяко отношение, а в училищата да се преподава на български език, като се запази кирилицата. Изобщо по дух и съдържание тази молба е съставена напълно според платформата на Цанков за унията. Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда. Коментарът, изготвен за „свищовската” молба от Д’Алзон и абат Теста, секретар на П. Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция.
към текста >>
ще го причисли към най-ярките личности в усилията на българите за обособяването и
утвърждаването
им като нация, за създаване на самостоятелна църква: „...днес ние можем вече да поблагодарим от името на всичкия български народ о Илариона Макариополски, о Панарета, Драган Цанкова... - пише той.
[4.] Именно затова Цанковата тактика е използувана и по-късно. Възприета като средство за активизиране на руската дипломация, униатската заплаха се прилага за решаване на български църковно-национални проблеми през 1874 г. и непосредствени след освобождението отново с успех. С международния и вътрешнополитическия аспект на своята дейност в църковно-националната борба - а това е униатското движение - Цанков, след като с времето отшумяват произволно отправените му обвинения, получава дълбокото признание на народа. [5.] След издаването на фермана за учредяване на екзархията, преосмисляйки големия принос на Цанков за тази голяма придобивка, обединила българските земи в една етническа цялост, Любен Каравелов през 1872 г.
ще го причисли към най-ярките личности в усилията на българите за обособяването и
утвърждаването
им като нация, за създаване на самостоятелна църква: „...днес ние можем вече да поблагодарим от името на всичкия български народ о Илариона Макариополски, о Панарета, Драган Цанкова... - пише той.
- Всичките тия личности ще се запишат със златни слова в страниците на българската черковна история.” Не остана чужд на народното виждане въпреки предубедената критика на съвременниците, на заинтересованите политици впоследствие и основоположникът на научния социализъм у нас Димитър Благоев, който му дава висока оценка като един от най-видните дейци на църковния въпрос. __________________________________ 131) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Емануел д’Алзон / Emmanuel d’AIzon/ (1810-1880) - основател на конгрегацията на Успенците, 1850 г.
към текста >>
74.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
Раздорите между членовете на смесения патриаршески съвет, нескончаемите разпри и ежби между герондите142 и другите дошли от вън владици, спорът между духовни и миряне за участието на последните в избора, най-после забавата на султанското ираде за
утвърждението
избирателната глава на устава, съдействуваха много за това отлагание.
от смъртта му. под ред. на М. Арнаудов. София: К-т „Иларион Макариополски“, 1925, с. 28-47. Избирателното събрание за новия патриарх беше упределено да стане на 20 септемврий 1860 г., нъ то ся отложи пак по много важни причини чак до началото на октомврий.
Раздорите между членовете на смесения патриаршески съвет, нескончаемите разпри и ежби между герондите142 и другите дошли от вън владици, спорът между духовни и миряне за участието на последните в избора, най-после забавата на султанското ираде за
утвърждението
избирателната глава на устава, съдействуваха много за това отлагание.
Българите отдаваха, или по-добре, щеше им ся да отдадат това отлагане, в колебливостта на правителството да задоволи някак си чрез този избор и Българите. Нъ не ся сбъдна това им въжделение; защото в утвърдената глава не се указа нещо особено за тях. При това патриаршията испрати поканителните си писма за представители за избора на 28 епархии, включая и българските, а на цариградската община не писа, а покани писмено на 15 септемврий от българските първенци само Хр. П. Тапчилеща и Дим. Ив. Гешоглу, като търговци, и хаджи Никола Минчоглу, като чиновник, и това по новия устав, а не като Българи.
към текста >>
75.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците
утвърждаваха
в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия.
С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво. По предположение, че Българска независима православна йерархия може да бъде орган в ръцете на Россия, в полза на католицизмът работеха по онова време и Англичанете. Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина.
В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците
утвърждаваха
в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия.
„Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм. Подигането на Българете против властта на гръцките владици е само една от нейните фази.
към текста >>
Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както
утвърждаваше
тогава в.
В критическото положение, в което се намираше народното дело в началото на 1861 година, съдействието от чья и да е страна за благополучното му искарвание на добър път беше скъпо. Помощта на шест правителства, три от които, Английското, Американското и Пруското имаха неоспорим вее в Цариград, не беше, наистина, за презирание, а особено когато тая помощ имаше да се поиска и да се даде върху основанието на един общепризнат и осветен принцип, каквото е свободата на съвестта. Народните владици, представители и първенци се отнесоха прочее до клонът на Евангелский Съюз с един меморандум, в който като раскриваха, на основание от каноните и обичаите на Православната Църква, правото на Българский народ да има собствена независима йерархия и указваха притесненията, които претърпява българската народност от страна на висшето гръцко духовенство, молеха Евангелский Съюз да помогне да се припознае от Портата това право, толкова повече, че този народ се е ползовал с него до преди 90 годин и че то, като се е признавало така в старите времена от султаните, е още и на ново подтвърдено с Хатти-Хумаюнът от 1856 година, който обезпечва на христиенете всичките права, каквито са те имали от древне време и до сега. Този меморандум беше отбележен с деномесечие 13 януарий. Комитетът на клонът от Евангелский Съюз, като го получи, отнесе се незабавно до представителите на шестте протестантски държави в Цариград с ходатайство да подкрепят с приятелското си влияние пред султановото правителство проебата на Българете.
Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както
утвърждаваше
тогава в.
„България” с цел да покаже, че уш и те вече се решили да променят Вяра, само че избират протестантството, а не католицизмът. Това писмо, препис от който се намери в нашата сбирка, е съставено в следните думи248: „Господине! Ще да е достигнало, без съмнение, до вашето знание, че Българский народ се старае от няколко време да свали от себе си игото на гръцката йерархия и иска от Отоманското правителство възстановеньето на древнето си право да избира епископите си измежду сънародниците си. Мотивите, върху които се основава това искане са изложени в меморандумът от 13/25 януарий 1861, адресован до Евангелский Съюз от епископите, духовенството, представителите и главните членове на Българската община в този град. Те казват най-първо в този меморандум, че Българската Църква е била съвършено независима от Цариградската патриаршия до 1767 година, в която тогавашний патриарх Самуил, подкрепен от фанариотските архонти, сполучил с интригите си да добие от Отоманското правителство упразнението на Охридската архиепископия и да тури Българский народ в зависимост от Цариградската патриаршия.
към текста >>
76.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
За да се изтъкне новото му високо йерархическо достойнство, той носел мораво расо и пръстен на ръка.304 Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на Йосифа Соколски, в който се казвало, че той се
утвърждава
в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на Йосифа Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община.
Тая тържествена процесия, предшествувана от 12 турски жандарми, изпратени от правителството, ръководена от двамата депутати Др. Цанков и Г. Миркович, се движела сред голяма тълпа любопитен народ и минала през главната улица на Пера, приемайки военни почести от всички полицейски части, които се намирали там. Йосиф Соколски и българите униати направили посещение на Брунони. При всички подирешни посещения, запитан, какво е видял в Рим, той отговарял: Рим е цяла любов.303 Соколски направил посещение и на Хасун, на турските министри и на дипломатическите представители.
За да се изтъкне новото му високо йерархическо достойнство, той носел мораво расо и пръстен на ръка.304 Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на Йосифа Соколски, в който се казвало, че той се
утвърждава
в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на Йосифа Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община.
То в същност означавало, според официалното турско схващане, гражданско достойнство на патриарх или представител на гражданските интереси на религиозната общност.306 В такова гражданско достойнство на патриарх е бил облечен на два пъти и арменокатолическия архиепископ Хасун. ___________________________________ 282) Т. Икономов (Мемоари, сп. „Искра“, VI, кн. I, 1896, с.
към текста >>
77.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Понеже владиците биват назначавани за доброто на народа, а народът не се ражда, за да им робува и да ги храни без взаимна услуга, трябва да бъдат избирани от народа и само
утвърждаването
да става от надлежното място.
Те употребяват като средство за заплашване името на нашето правителство и на уважавания ни монарх и без всякакъв страх вършат най-невероятни закононарушения, неправди и грабежи. Много пъти те вземат от бедняците и най-необходимите им домашни съдове, което не се върши и от жестоките разбойници. Като идват при нас, Владиците водят със себе си цяла свита от безсрамни и безнравствени слуги, които вършат всякакви безобразия, псуват народа, отнасят се жестоко с нашите свещеници. Става така, че и най-нищожният слуга на владиката е един малък архиерей в митрополията, който е по-лош и от титулярния владика. При обикаляне из епархията от тези разбойници страдат и селяните, и свещениците. 2.
Понеже владиците биват назначавани за доброто на народа, а народът не се ражда, за да им робува и да ги храни без взаимна услуга, трябва да бъдат избирани от народа и само
утвърждаването
да става от надлежното място.
Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и достоен да заеме архиерейския сан. А изпращаните ни от патриаршията владици, по-голямата част от тях, да не кажем всичките, са неизвестни, невежи, безнравствени, неблагочестиви, лице-мерци и мислят само за забогатяване, а не и за лошите последствия. Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години. 3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица. Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава.
към текста >>
78.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
Българите заблагоразсъдиха да изпратят до новия каймакам депутация, за да моли формално
утвърждаване
Царската грамота от 29.XII.1819 год.
Това стана на 4 февруарий 1857 г., когато в гр. Яш князът на Молдова, или както се титулуваше, каймакамът Т. И. Балш издаде прокламация към населението на присъединената част от Бесарабия, която се назова „Ромънска”, за различие от останалата - „Руска”. В тази прокламация се казва: „Молдавският народ Ви приема, любезни съотечественици, всички като свои братя и от една вяра; вие за напред ще бъдете участници в неговата съдба. Молдавското правителство не само, че не ще ви нанесе никакво накърняване на правата, от които сте се радвали досега под Императорското руско правителство, но ще си вмени в дълг да запази привилегиите и правата, що имате придобити, и да ви направи участници в онези благодеяния, които установленията на княжеството могат да Ви обезпечат... Следвайте прочее с увереност вашите обикновени занятия...” Наскоро каймакамът Балш почина и негов заместник стана княз Николай Конаки-Богориди.
Българите заблагоразсъдиха да изпратят до новия каймакам депутация, за да моли формално
утвърждаване
Царската грамота от 29.XII.1819 год.
Княз Богориди уважи тази молба и издава специален хрисовул от 6 юний 1858 год., с който се утвърждават правата и привилегиите на колонистите. В него се казва: „Въз основа на рапорта от Съвета под № 2207, с който ми се поиска да одобря издаването на искания хрисовул и предвид, че спомената прокламация, издадена от правителството във времето на присъединението тая нова територия към Молдова, българите-колонисти трябва да се ползуват с всичките права и привилегии, що им са били дадени от Императорското руско правителство, аз намерих за уважително едно такова предложение и затова заповядвам на всички, до които се отнася това, да знаят, че правата и привилегиите на българите-колонисти от новата Молдовска територия, осветени с грамотата на руското правителство от 12.III.1820 год. (датата на Царската грамота, в която е съдържанието на Императорския указ от 29.XII.1819 год. Б. н.), от която колонистите пазят заверен препис, който ми се представи с горе-поменатия рапорт на съвета, да бъдат съблюдавани и да действуват с всичката си сила, за която цел държавният секретар ще нареди да се напечати на ромънски език както казаната грамота точно по заверения препис, що се пази от колонистите, тъй също и колониалните постановления, които се намират в XII том от сборника на руските закони - да служат на българските общини както до сега, без каквито и да е отклонения”. - „Настоящият хрисовул, приподписан от Държавния секретар, се издаде днес на 6 юний 1858 год.
към текста >>
Княз Богориди уважи тази молба и издава специален хрисовул от 6 юний 1858 год., с който се
утвърждават
правата и привилегиите на колонистите.
Яш князът на Молдова, или както се титулуваше, каймакамът Т. И. Балш издаде прокламация към населението на присъединената част от Бесарабия, която се назова „Ромънска”, за различие от останалата - „Руска”. В тази прокламация се казва: „Молдавският народ Ви приема, любезни съотечественици, всички като свои братя и от една вяра; вие за напред ще бъдете участници в неговата съдба. Молдавското правителство не само, че не ще ви нанесе никакво накърняване на правата, от които сте се радвали досега под Императорското руско правителство, но ще си вмени в дълг да запази привилегиите и правата, що имате придобити, и да ви направи участници в онези благодеяния, които установленията на княжеството могат да Ви обезпечат... Следвайте прочее с увереност вашите обикновени занятия...” Наскоро каймакамът Балш почина и негов заместник стана княз Николай Конаки-Богориди. Българите заблагоразсъдиха да изпратят до новия каймакам депутация, за да моли формално утвърждаване Царската грамота от 29.XII.1819 год.
Княз Богориди уважи тази молба и издава специален хрисовул от 6 юний 1858 год., с който се
утвърждават
правата и привилегиите на колонистите.
В него се казва: „Въз основа на рапорта от Съвета под № 2207, с който ми се поиска да одобря издаването на искания хрисовул и предвид, че спомената прокламация, издадена от правителството във времето на присъединението тая нова територия към Молдова, българите-колонисти трябва да се ползуват с всичките права и привилегии, що им са били дадени от Императорското руско правителство, аз намерих за уважително едно такова предложение и затова заповядвам на всички, до които се отнася това, да знаят, че правата и привилегиите на българите-колонисти от новата Молдовска територия, осветени с грамотата на руското правителство от 12.III.1820 год. (датата на Царската грамота, в която е съдържанието на Императорския указ от 29.XII.1819 год. Б. н.), от която колонистите пазят заверен препис, който ми се представи с горе-поменатия рапорт на съвета, да бъдат съблюдавани и да действуват с всичката си сила, за която цел държавният секретар ще нареди да се напечати на ромънски език както казаната грамота точно по заверения препис, що се пази от колонистите, тъй също и колониалните постановления, които се намират в XII том от сборника на руските закони - да служат на българските общини както до сега, без каквито и да е отклонения”. - „Настоящият хрисовул, приподписан от Държавния секретар, се издаде днес на 6 юний 1858 год. в гр. Яш.
към текста >>
Завършилите долния отдел имат право на учителски и писарски места в колониите, а завършилите горния отдел, „получават свидетелства,
утвърждавани
от Министерството за завършен курс на колежните науки и ще имат права, които се дават от училищния устав по общите правила на княжеството, (от училищните наредби за ограждане публичното право на държавата - § 2, чл.
„Всички предмети в това училище ще се преподават на български и на ромънски езици и на тях ще се обясняват чуждите езици. А в началните училища, които се откриват във всичките колонии, преподаването ще става на ромънски език в онези села, в които мнозинството от населението е молдованско; а в ония села, гдето мнозинството от населението е българско - на български език, при това обаче условие, че изучаването в тия последните не ромънски език да бъде задължително (§ 1, чл. 6). 5. Курсът на училището е 7 годишен с 2 отдела - долен от 3 години и горен от 4 (§ 2, чл. 1). 6.
Завършилите долния отдел имат право на учителски и писарски места в колониите, а завършилите горния отдел, „получават свидетелства,
утвърждавани
от Министерството за завършен курс на колежните науки и ще имат права, които се дават от училищния устав по общите правила на княжеството, (от училищните наредби за ограждане публичното право на държавата - § 2, чл.
2 и 3). 7. Управлението на това училище ще се повери на трима настоятели, избрани с мнозинството на гласовете из средата на първенците-колонисти, които заедно с директора на училището и под председателството на управляващия колониите ще съставляват инспекционния комитет (§ 3, чл. 1). 8. Бюджетът се съставя от инспекционния комитет и се утвърдява от Министерството (§ 3, чл. 5-6). 9.
към текста >>
Инспекционният комитет има право да предлага на Министерството всичките професори, и то, ако ги намери с потребните качества,
утвърждава
окончателно тяхното назначение (§ 3, чл.
1). 8. Бюджетът се съставя от инспекционния комитет и се утвърдява от Министерството (§ 3, чл. 5-6). 9. Излишека може да се употреби за подпомагане бедни ученици във вид на пособия или като се открие за тях пансион (интернат - чл. 7). 10.
Инспекционният комитет има право да предлага на Министерството всичките професори, и то, ако ги намери с потребните качества,
утвърждава
окончателно тяхното назначение (§ 3, чл.
12). 11. „Правата и длъжностите на професорите ще бъдат същите, които са предвидени в гл. II на училищния устав (общ за цялото княжество), с измененията, що изисква настоящият устав, а именно относително назначаването им на длъжност и относително познаването на езика" (§ 9, чл. 1). 12. Инспекционният комитет заедно с професорите има право да предлага нови правила относително преподаването и дисциплината (§ 9, чл.
към текста >>
79.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
Той
утвърждава
страшини, които му плащат, уволнява пак тия, които му са непризнателни.
Освен формални прошения що са подавали колонистите, още и много пъти лично са просили комитета; но сичко е било напразно! Нам и на колонистите стана прежално, след като са позволили на Татари в Кръм да си открият уездно училище473, а на Евреи и на Ермени - гимназия, а нам - не. До какво унижение са дошли бедни Българи. Потребности и желания еврейски и татарски се занимат на внимание, а наши Български - не! Впрочем, по-горе ние казахми, че за комитета е тягостно да върши нещо за българските колонисти, които не му дават материални изгоди.
Той
утвърждава
страшини, които му плащат, уволнява пак тия, които му са непризнателни.
Той е още в състояние да направи и това, за което няма право, само ако трудът му се възнаграждава. Ние тук умълчавами други много злоупотребления на комитета, защото тука нямаме за цел да говорим за злоупотребления на комитета, а да го укорим само за това, че е бил главна причина гдето българите са останали в такова невежество. (следва) Г. 1, бр. 12, 16 август 1863, с. 46.
към текста >>
80.
7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. 7.1. Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен)
,
,
ТОМ 35
И така, като желаем да ти окажем тази изключителна чест, поради която те освобождаваме и занапред ще те смятаме за освободен от всякакви отлъчвания, забрани и други църковни присъди и наказания, дадени по независимо какъв начин и по независимо каква причина, ако случайно си имал такива, с Нашата Апостолическа Власт по силата на това писмо те избираме и
утвърждаваме
за Рицар на Пий трета степен и обявяваме, че принадлежиш към този орден, създаден от Нас и наречен на Наше име.
7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ 7.1. ГРАМОТА Папа ПИЙ IX удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на Ордена Пий - трета степен) 16 април 1861 г.580 PIUS РР IX На обичния ни син Георги Миркович, България Поздрав и апостолическа благословия на обичния Ни син! Тези, които горят от ревност към вярата и които работят за възрастването й с всички сили и средства, Ние по обичая си охотно награждаваме със справедливи похвали и украсяваме с блестящи отличия. И когато узнахме, че ти си такъв, решихме да ти връчим блестящо отличие като награда за твоите заслуги и като доказателство за Нашето отеческо благоволение към теб.
И така, като желаем да ти окажем тази изключителна чест, поради която те освобождаваме и занапред ще те смятаме за освободен от всякакви отлъчвания, забрани и други църковни присъди и наказания, дадени по независимо какъв начин и по независимо каква причина, ако случайно си имал такива, с Нашата Апостолическа Власт по силата на това писмо те избираме и
утвърждаваме
за Рицар на Пий трета степен и обявяваме, че принадлежиш към този орден, създаден от Нас и наречен на Наше име.
Затова, обични Ни сине, решихме да ти облечем присъщата на рицарите от трета степен дреха, а също така да можеш и имаш право да носиш свободно и законно ордена, който представлява синя копринена лента, обточена по края с двойна червена линия, по присъщия на рицарите начин - окачен отляво на гърдите. И за да не се получи някаква грешка в носенето на дрехата и на ордена, нареждаме да ти бъде връчена ... [скица581]. Дадено в Рим в Седалището на св. Петър и подпечатано с Пръстена на Рибаря на 16 април 1861, на 15-тата година от Нашия Понтификат. Преводач: доц.
към текста >>
НАГОРЕ