През пролетта на 1944 година написах писмо до Учителя. Получих от него отговор. Пликът на писмото бе написан лично от Учителя до гр. Ловеч, където бях евакуиран. Той го бе връчил на Савка Керемидчиева и тя бе ми го изпратила. Обръща се към мен с името Гавраил, което е истинското ми име. А приятелите се обръщат към мен с името Галилей. Ето и самото писмо:
Любезни Гаврил,
Получих вашето писмо. Духовната работа е най-ценното в живота.
Земята е място за учение и работа, която въздига душата. Да се учи човек и да служи на Бога на Любовта, това осмисля човешкия живот. Стихът: „Аз съм пътят, истината и живота" дава ясна представа. Път с Любов, Мъдрост и Истина е Божествен живот. Радваме се, че сте тръгнали в тоя път. Работете и живейте за Любовта. Там е Той.
