34.2. ПОКРЪСТВАНЕ В ПРАВОСЛАВИЕТО
(В. «Алфа», з. I, бр. 6, понеделник, 26. V. 1924 г, стр. 4)
Разправят ни - зер сега има неща като приказки и приказки-действителност, - някакъв попски син във Варна възприел учението на Бялото Братство и поискал да живее според него, но баща му, понеже не е «сектант», а изповедник православен, сиреч точен в Христовото учение на любовта, го хваща и го «убеждава» насред улицата (по същите методи, с които някога отците църковни бяха се убеждавали на I-я или II-я им църковен събор - не помня, - когато е имало сума пукнати глави), завеждат го в една местна редакция и го накарват да декларира:
«Предвид на това, че в града се мълви, че съм заблуден в дъновизма (ами ако само се мълви и не е вярно, от какво се отказва? б.м.) и от това, че причинявам големи неприятности на семейството ни, аз заявявам, че се отказвам от дъновизма и от тия мои другари, които ме увлякоха. Отказвам се от М. Иванов и съветвам другарите си да го отбягват, заявявам също, че се отказвам от литературата им(?!) и от всичко, имащо техния отпечатък.
А. Андреев, уч-к. VII к. кл. («Варненска поща»).
Ето един нов начин за покръстване в православието, още неканонизиран, ама нищо. Ново време - «нови методи» - няма накъде. Светият Синод е останал малко назад в това отношение - той вика хората в Обществената, но декларации още не е успял да вземе.
