2. Горест на душата ми

О, Господи!... Душата ми Те търси и плаче тя безспир... И сълзите ми като солени реки течат през пустинята, която запустява без Теб. И отчаяние грозно смазва душата ми. И остро смущение изсмуква мисълта ми. И чупя ръцете си в скръб велика. И викам: Господи!... Господи!... Но Него Го няма още.

О, лицето Ти е крин израснал между лаври, и миризмата Ти е до забрава сладка... Като топло слънце възпява погледът Ти, когато ми се откриеш, и спо­менът за първия благословен ден, в който ми се откри, пробожда меч в моята душа.

Диханието Ти е живот за мен, той пробужда сенките на моите сънища. Душата ми се увива около Теб и тръпне от ужас за раздяла...

О, кротостта Ти е кротост на гълъб и думите, които ми изричаш, са за мене живот...

Но Ти всякога бягаш от мен, скриваш се Ти за моята душа... Къде другаде мога да Те търся, ако не тук, гдето Ти ми се изяви! Нагоре Ти си високо, не мога Те стигна, в мен Ти си огън парещ - да се допра, Ти отстоиш от мен! Боже! Изгоря душата ми... О, всякога с мен така правиш, оставяш ме на опасно място и оставяш ме така да се мъча!

Боже! Макар изоставена, унизявана, изобличавана, аз Ти тъй много бла­годаря. Моята душа тьй много Ти се радва, защото големият грешник тъй много Ти се радва и иска да плати с голяма любов... Защото нямам друг, Ти знаеш! Ти си ми животът и без Теб не мога аз една минута. Изрязал си от мен всички пръчки, както лозарят изрязва пръчките на лозата за през зима. И оставяш корена да сълзи денонощно, и да образува река от нейните сълзи.

Остави ме, о Боже, нека скърбя, о, до болка нека скърби душата ми, не я щади! Желязото свиква в огъня и остави го, нека гори! О, да изгори и да се слее с огъня едно. Но не потапяй го във вода, и пак в огъня. Тази реакция е тежка за моята душа, недей, остави, моля Ти се, спри за малко, великий Боже, Божествени Учителю, почакай... Не, не; върши волята Божия. Чуй, Господи, молбата ми, чуваш ли, недей мълча! Отговори ми, защото Те обичам, о, Боже... Защото... Ах, Ти знаеш... Избери за мен път по-стръмен, не ме щади, защото любовта е по-висока от мъката, която претърпявам.

О, Господи! Жив си Ти, и жива е душата Ти. И моята душа се събуди в Теб и няма да заспи.

И при всичката радост в живота, предпочитам тази скръб... при нозете на Учителя.

Ученикът при Учителя всякога е готов на добродетел, готов е на скърби, изпитания и да го [търпи]. Когато Учителят ми благ се намира при голямото стадо, и там около Него има други да се грижат, Учителю, ще му позволиш да си замине отвъд, в другия мир, да си почине.

По канари и долини разливах сълзите си, да Те диря, и сега по горския пясък ще облея с кръв [стъпките си]. Любовта на всичко търпи, на всичко се унижава, страда, гладува, жадува, но тя е сила, с която може да се живей, и без всичко в света, само тя запълня всяка празнота.

Ваш верен ученик Ел. Н. Казанлъклиева