219. НЯМА ДА ОСТАНЕ КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК

През 1922 година няколко братя от Варна намислили да правят комуна. Когато вече били готови да продават къщите и имотите си и да ги влагат в обща каса, тогава се сетили първо да се допитат до Учителя. Ето защо пратили няколко сестри при Учителя, за да му кажат за решението си. Но Учителят им отсякъл пътя, като им казал нищо да не правят. Върнали се сестрите и докладвали за мнението на Учителя, което било отрицателно. Чудна работа, си думали те, как може за такава прекрасна идея Учителят да не се съгласи. Сигурно сестрите не са му обяснили хубаво. Ето защо те решават да се срещнат лично с Учителя. Отишли те при него и му изложили идеята си. Учителят ги изслушал, след което им казал да останат за неделната беседа.

Когато наближило време, те наели файтон, качили се всички и тръгнали за братския салон на ул. „Оборище" 14. Когато минавали по улиците „Дондуков" и „Търговска", Учителят, като погледнал високите сгради, казал: „Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато българското правителство на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 година, когато американски самолети бомбардираха София.

По време на беседата Учителят изяснил своето становище по отношение на комуните и те разбрали, че не бива да правят прибързани работи, като останали на гости на Учителя няколко дни. Учителят бил разположен и им свирил с цигулката, и им пял. А братът Матей Калудов всяка сутрин ходел да пита Учителя дали да си тръгват. Ще ви кажа, отговарял му Учителят. Най-после, на петия ден, като отишъл пак да го пита, Учителят му казал: „Щом като бързате толкова, може да си тръгвате." Те още същата вечер отпътували с влака за Варна. Било месец декември. Пътували нощем. Но след като минали Попово, между Попово и Търговище линията била прекъсната вследствие катастрофа и се наложило около половин километър да пътуват пеша и да пренасят тежките си куфари. Влакът, с който продължили, нямал отопление и те мръзнали из целия път до Варна.

Много години след това брат Калудов, като си спомнял за тоя случай, си чукал главата и думал: „О, главо, главо. Който не слуша Учителя, така му се пада. Учителят ни канеше да останем, а ние все напирахме."

Разказал: Петър Терзистоев.

Не е случайно дето Учителят ги е задържал 4-5 дни. Той по всяка вероятност е знаел за предстоящата катастрофа с влака по същата линия и умишлено ги задържал, за да ги избави от несгоди и мъчения.