181. АКО Е РЕКЪЛ БОГ

През 1922 година на един от съборите във Велико Търново бяха се стекли приятели от цялата страна от различни възрасти, образование и обществено положение. Тогава съборите се посещаваха само от ония, които получат покана. Всички горяха от неутолимо желание да чуят Словото, а мнозина и за първи път щяха да видят Учителя, ето защо за тях радостта щеше да бъде неизказано по- голяма. Там беше бай Цаню от Шумен.

Както и друг път, съборът продължи цяла седмица. Какви събори, какво въодушевление! Какъв трепет сгряваше сърцата, просто не може да се опише. Съборните дни минаха и съборът свърши. Почна разотиване. Стягаха се багажи. Пристигаха файтони и леки коли, които отнасяха с песни хора и багажи към гарата. Шосето от лозето до града бе оживено, както рядко биваше друг път. Брат Цаню също си стягаше багажа и вече беше почти готов, когато Учителя отишъл при него и го попитал: „Брат, рекох, вие ще си отивате ли?" - „Да, тръгвам си, ако е рекъл Бог", казал почти механически братът. -„Вие, рекох, може да останете още няколко дни", казал Учителят. - „Не, не, отивам си, ако е рекъл Бог."

Учителят отминал, без повече нито дума, като го оставил да жъне последствията на своето непослушание. Имало и други братя и сестри, които, обратно на брат Цаню, не им се искало да си тръгват да не би съборът да продължи. За тях Учителят казал: „Маслото вече е раздадено, остава айрянът." От това те разбрали, че са свободни да си отпътуват. Но не е бил такъв случаят с брат Цаню, който страдал от остър ставен ревматизъм и може би Учителят е имал пред вид нещо да му помогне, но той не го послушал и отпътувал за гарата. Но по пътя за гарата паднал и станало нужда на носилка да го върнат обратно на Братското лозе. Какво е станало след това, не ни е известно.

„Когато Господ ти говори, бъди буден, не философствувай."

Разказал: Георги Събев.