129. ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК

Брат Тодор работи в мебелния завод, където работели много работници. Трудно е да познаваш всички, но има един работник, когото всички в завода познават. Него другарите му го казват на прякор „мамичка". Има нещо да му липсва на този човек. Всички го закачат, смеят му се. „Мамичката ' е общ работник. Често съм го наблюдавал и си мисля тъй: Нещо му липсва. Той с този ум за къде е и защо живее?

Мисля си: такива хора не са нужни, с други думи излишни са. Но един ден с мен се случи следното: Разтоварвахме един камион с материали. Една греда ме блъсна и паднах от камиона на земята върху едно желязо, но тъй силно, че веднага изгубих съзнание от силна болка. Бяха ми се счупили 3-4 ребра. В този момент никой от другарите ми не се сети да дойде при мен да ми даде първа помощ. Не можех да си взема дъх. Мамичката пръв идва и почва да ми прави изкуствено дишане, което ме съживи.

Значи в решителния за мен момент тъкмо този човек дойде при мен, а аз този човек го смятах излишен. Сега на него дължа живота си. От този ден насетне аз вече се коригирах и не го смятах за излишен.

Разказал: Тодор Кралев.

1964 г. - Бургас.