4. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА
Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били по разколебали. Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим?" Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха?" - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме?" - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.
Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли?" - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю!" А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге!" Георги излиза навън, проверява. „Цялото е обложено с облаци!" Учителят се върнал назад в стаята си. Същият миг мълния разкъсала нощния мрак. Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. „Я виж пак" - обадил се Учителят. Георги проверява. „Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си. Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето?" Отново брат Куртев проверява. „Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него. " - „Добре, тръгваме" - казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком. Учителят си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха.
