9. ОБСЕБВАНЕ

След като завърших Морското училище във Варна и се прибрах на село, там вече се провеждаха събрания на Бялото Братство. И аз започнах вкъщи да чета от беседите и под тяхното влияние станах вегетарианец и въздържател. А към края на 1922 г. започнах редовно да посещавам събранията. Нашето цяло семейство беше включено в Братството. През 1924 г. моята по-малка сестра Анка, която е родена непосредствено след мене, пожела да я заведе баща ми в Бургас да кара курсове за шивачка. След 2-3 месеца един ден както си била в клас тя нещо изпищяла и от този момент някакъв дух я обсебил и тя вече не бе на себе си. Съобщиха ни веднага и ние с брат ми Горан впрегнахме каруцата и отидохме, че я взехме. Тя от къщи и от двора навън не излизаше. Но така тя беше се прикрепила към мене, че аз където мръднех и тя все по мене вървеше. Това почна да ме затормозява много и аз един ден както си седяхме двама при огнището, като не знаех още методите на Учителя реших да си послужа с една формула от Христа, която бях чел от Евангелието. Обърнах се към нея и рекох: „В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да излезеш от нея!“ А сестра ми се кокори към мене, отвори уста и с мъжки глас произнесе: „В тебе ли искаш да дойда?“ Аз се уплаших и не посмях да го задявам този дух, който бе обсебил сестра ми.

През 1925 г. на 19.VIII. имаше събор от цяла България на Бялото Братство във Велико Търново. Там отидохме и ние, цялото семейство. Беше и сестра ми. Тя вървеше все така с мене. В една от беседите Учителят измежду другото каза: „Една сестра гледа през прозореца на брата си!“ И за миг ме погледна. Разбрах, че се отнася за мене. После последния ден, беше събота, Учителят каза: „Тази година много братя и сестри ще си заминат за другия свят. Ще ги пратим мисионери в България“. След като се върнахме от събора, след някой и друг месец сестра ми почина. И действително в това число на бъдещите мисионери влезе и моята сестра. А как ще стане това, тука вече думата има Учителят.