250. ПОРЪЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Учителят вече се бил върнал от Мърчаево на Изгрева. Почти никъде не ходел, а душата на една сестра жадувала за една среща с него при домашна обстановка, да си попеят и посвирят в по-тесен кръг. Дълго мислила тя какво да направи, за да се осъществи тази идея, но все не можела да измисли нищо задоволително. Хрумнало й най-после да свари тиква и да покани Учителя на тиква. С Учителя дошли още няколко души, които от своя страна поканили други, и ето че стаята се изпълнила с гости. Свирила тя на пиано, пели общо песни, разговаряли и никой не забелязал как минали няколко часа. Когато станало девет и половина вечерта, Учителят станал да си отива и сестрата го изпратила до улицата. На раздяла Учителят, видимо доволен от срещата, казал на сестрата: „Рекох, събирайте се." Тези думи прозвучали не само като едно добро пожелание, но и като едно поръчение, като завет.

След това посещение в нашия дом, Учителят вече никъде не отиде, сякаш бе в мълчаливо очакване на онова, което имаше да стане.

По разказа на Иринка Кисьова.

Седемте езера, 1970 година.