В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все не са още «официално» признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката обаче, щат - не щат, ще трябва да признаят възкръсването на своята майка, колкото и «мистичен» и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана довреме и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна.
И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното й преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средневековни-те си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове». Нали сте чували вече за раждането на «Научната Астрология»? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт е всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, пре-въплотяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта «Научна Астрология». За съвременните учени тя се ражда из чреслата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със «слънчеви петна».
Говори се все по-смело и по-обосновано за връзката на слънчевите петна с цялата економика на земния живот: 11-годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на Земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н. Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на Запад, - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на «Ужаса» се ражда тая нова Афродита.
Не по-малък е интересът днес и към физиогномията, Хиромантията, Фре-нологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба.
В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота. В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето.
Достатъчно е само да споменем кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка.
Френологията се занимава с главата, а по-специално - със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека.
Физиогномията има за обект проучаването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучава капитала в обращение на човека.
Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура.
Тя изучава онова, което човек е реализирал и което може да реализира в света чрез своята творческа воля.
За ония, които са запознати с ролята на тия сетива и органи в душевния живот- съвременното естествознание ни дава доволно пълна картина затова обосновката на горните науки веднага излиза наяве.