Не мога да кажа, че край Учителя се живееше спокойно или че със Словото Му, което постоянно четях, се живееше изключително щастливо. По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах. Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил". Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера. За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах доблест да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя. Учителя особено ценеше искреността, чистосърдечието като проява на човека.
Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи.