184. ТРЯБВА ДА ИМАШ ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА
СЕБЕ СИ КАКВО И КОЛКО ЗНАЕШ, И КАКВО И КОЛКО МОЖЕШ
- Беше почнал да ми разказваш за майчиния си род - подсети Христов Андрей.
- Да, той е чисто български, селски. Дядо ми бил голям земевладелец и овчар, клъвнал го петел и умрял много рано, но прадядо ми доживя 104 години, баща му - 121 години, маминка живя 95 години...
- Който живее дълги години показва, че право мисли - поясни Христов.
Андрей продължи:
- От този род имаме много способни и даровити хора. Една издънка от него е Васил Коларов, един от главните организатори на славното комунистическо въстание през септември 1923 година, за което при по-свободно време ще го говоря.
Христов се усмихна снизходително и добави леко злъчно:
- Който с Георги Димитров след въстанието благополучно избягаха, а народа оставиха да се пече като риба на скара!* [*Виж „Изгревът", т. 1. 2. изд. 2011, с. 546-552, 546-553; т. 20, с. 982, № 552.]
Андрей се ядоса, но не възрази, продължи да разказва:
- От този род има и революционери. Едвам помня един мой братовчед, казваха го - Мъглата Милю. Той като комита през турско време бил хванат в гората Памара - Дели-Орман и окован във вериги, бил откаран в Русчук. Дядо ми - чорбаджи Христо, гарантирал и го освободили. Неговия син -бати Кръстю, забягна в Русия да участвува в революцията. Имам и двама вуйчовци, много добри хора. Единия - Димо, хванал жена си в изневяра, от мъка отишъл да освобождава Македония и там бил убит. А другия - вуйчо Димитър още е жив, на 80 години. Той е тих, спокоен, кротък човек - света да изгори до него, няма да се помръдне.
- Такъв трябва да бъдеш и ти! Такива хора могат да бъдат щастливи! Те дълбоко в себе си, имат едно упование!
- Истина е, той е истински щастливец - здрав, запазен, често обича да казва: „Аз няма да умра, докато не мина стоте!” - Една далечна братовчедка на майка ми е оперна певица...
- Кажи нещо за бащиния си род - запита Христов.
- Бащиния ми род е също чисто български, но градски.
Дядо ми бил златар. С хубавия си кон, ходел по панаирите да си продава стоката. Веднъж като се връщал от Осман-пазарския панаир, разбойници го ранили, но конят му го донесъл мъртъв в къщи. В този род всички са най-обикновени хора - еснафи, занаятчии, хора, които обичат да си похапват и попийват, да се веселят.
Христов правеше усилие, да намери нещо интересно в този разказ.
- Какво помниш от Балканската война? - запита той.
- Преди нея помня други неща. Бях бебе, спях в люлка, която беше над леглото на майка ми. Една вечер лампата светеше силно в очите ми, това ме дразнеше и аз плачех. Баща ми почна да ми се кара и силно да люлее люлката, бутна лампата и тя угасна. Майка ми и баща ми се скараха.
- Може би това по-късно да си го сънувал, или пък някой да ти го е разказвал?
- Не, много добре го помня, като бебешки спомен. Спомням си също, когато съм бил на две години и половина, сестра ми умирала. Помня, сложиха ме да седя на един стол и ми казаха да стоя мирно, да не събудя сестричката си... Все тогава видях как заклаха един бял овен за курбан.
- Ако това е истина, че помниш толкова ранни спомени, това показва, че си необикновен човек, макар сега да нямаш такива прояви!
На Андрей стана приятно и той се разприказва, започва да се хвали, тъкмо което искаше Христов:
- Аз отвън изглеждам груб, бакалин съм..., но отвътре съм милостив! Бях на 5 години, за Коледа видях как заклаха нашата свиня, ядосах се и счупих прозореца.
- Но нали яде от месото й? - запита бързо Христов.
- Да - отговори колебливо и недоволно Андрей, но веднага се съвзе и отговори: - Но малко по-късно, когато вече ходех на училище, за Гергьовден баща ми купи бяло агънце. Аз му се радвах, затова му свързах червено герданче със звънче. И каква беше изненадата ми, когато се върнах от училище, видях агънцето да виси на едно дърво с главата надолу, и един касапин да го дере. Ядосах се и пляснах касапина! Той веднага грабна ножа, ако не беше майка ми, щеше да ме заколи! От месото на това агънце не вкусих нито мръвка, въпреки увещанията на майка ми и тормоза, и заканите на баща ми!
- Интересно детство си имал! Разкажи ми и други случки от живота си. - искаше това Христов, за да се изяви, за да даде на много погрешни постъпки в живота положително обяснение. Тщеславието на Андрей беше предизвикано, и той високомерно заяви:
- Мога да Ви разказвам и по-интересни случки от живота си до утре сутринта, ако искате! - Почувства се свободен, голям, велик! Всичко това се подсили още повече като си мислеше, че с това прави услуга на великия според него - Христов.
Лека, въпросителна и иронична усмивка се появи върху лицето на Христов, после стана сериозен и заговори строго:
- Необходимо ти е преди всичко и при всички условия, да имаш ясна представа за себе си - какво и колко знаеш, какво и колко можеш, това което говориш колко процента е истина. Без това знание, те очакват страдания и катастрофи!
Ти не беше ли същия, който преди около един час ми каза, че в живота ти няма нищо интересно? А сега ми казваш, че можеш да ми разказваш интересни случки от живота си до утре, т.е. 24 часа? Как ще съчетаеш, примириш тези две твои изказвания, кое от двете е вярно? Ти имал ли си случай някога в живота си да си разказвал 24 часа? Предстои ти да ми разказваш 24 часа - да ми докажеш на практика какво можеш!
Лекарят българин, веднага се намеси на страната на Андрей:
- Господин Христов, той искаше да каже, че може да разказва дълго време, а не 24 часа, Вие се хванахте за буквата! Това на господина беше само една фигура на речта, художествено изказване.
