13. ДУБЛИКАТ НА ЕДНО КРЪЩЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО

През 1918 г. аз изпълнявах за известно време длъжността Съдебен следовател за гр. Русе и русенски окръг. Това беше през войната. Чувствуваше се голяма нужда от съдии, защото голяма част от съдиите бяха мобилизирани, било като офицери или военни съдии. Докато преди войната в Русе е имало трима съдебни следователи, през войната аз сам изпълнявах тази служба за града и окръга няколко месеца.

Един ден преди обед дойде в кабинета ми Ръководителят на русенския кръжок брат Ватев и ми каза: „Нашият брат X. си загубил кръщелното свидетелство, имал спешна нужда от такова, а протосингела на митрополията го върти от няколко дни и отказва да му издаде дубликат. Ти по силата на твоята служебна власт можеш ли да помогнеш?" Отговорих му: „Този наш брат още днес ще има такъв дубликат. Кажи му да дойде днес в 2 часа в кабинета ми, а аз още сега ще отида при протосингела."

„Познавате ли ме и знаете ли каква служба изпълнявам?" - Питам аз протосингела Филип. - „Не ви познавам." - „Аз съм окръжният следовател Тошев." - „Заповядайте, заповядайте! Седнете. С какво мога да Ви бъда полезен?" - „Няма да седна. Аз съм напуснал работата си, за да дойда да Ви кажа, че Вие сте нарушили законите на държавата и аз ще образувам още днес против Вас следствено дело, ако не се извините пред мене и ако веднага не изправите грешката си!" - „Как е възможно? Кажете... Каквото трябва, веднага ще го направя!..." - „Вие от няколко дена въртите гражданина X. и отказвате да му издадете дубликат от кръщелно свидетелство. Аз се застъпвам за едно негово законно право." - „Но, таквозия, вие знаете ли, господин следователю, че този гражданин е дъновист..." Аз му кряснах: „Вие сте длъжни да му издадете искания дубликат, независимо дали е дъновист или безбожник! Разбирате ли?"

Протосингелът пребледня и като заговори, гласът му трепереше: „Кажете му да дойде в 2 часа следобед да си получи дубликата."

През 1919 г. аз бях Председател на русенския Комитет за Стопански грижи и обществена предвидливост. Полагаше се в комитета да участвува и един интелигентен достоен свещеник от града, в Съвета на комитета. Такъв беше свещеник Тончев. Членовете получаваха за всяко заседание на Комитета, около за три часа, чувствителна сума. А свещеник Тончев имаше няколко деца. Животът тогава беше станал неимоверно скъп, тежък. Мазният протосингел успява чрез влиятелни партизани да замести свещеник Тончев в Комитета. След това Тончев ме посети в кабинета ми и ми обрисува колко е паднал в морално отношение този протосингел. Майка вдовица има само една млада, красива дъщеря, наскоро овдовяла, които живеят в енорията му. Протосингелът посещава това семейство два-три пъти под предлог, че ходи да ги утешава, докато един ден предложил на младата вдовичка да се съгласи да води полов живот с него. Тя му казала втори път да не стъпва в дома им и с огорчение майка и дъщеря разправили на този енорииски свещеник Тончев какъв мръсник е протосингелът...

Аз казах на Тончев: „Аз ще махна Филипа от Комитета и ще си заемеш наново мястото. Имай малко търпение."

Наскоро след това Филип ме посещава в кабинета ми и смутен ми заговори: „Вчера Вашият разсилен, ми донесе да подпиша протоколите на заседанията, в които съм участвувал. И аз ги подписах. В тези протоколи Съвета на Комитета оформява продажби с чекове за сол и газ и различни други сделки за стотици милиони левове дневно. Чух, че няколко Съвета на русенския Комитет са съдени и са в затвора. Аз нося ли някаква отговорност, като подписвам тези протоколи?" - „Че как мислиш ти?" - му кряснах аз. - „Всички от Съвета на комитета, ако не си отваряме добре очите, сме с единия си крак в затвора! Всички носим солидарна отговорност!" - „Тъй ли? Аз още днес ще си подам оставката!" И свещеник Тончев пак се върна в комитета...