58. КАК СЕ РАЗВИХА СЪБИТИЯТА?

1. След като Никола Антов се разсърди, че се преустановява книговезницата на „Изгрева", където работи неговата наложница Кина, с която живееше незаконно, той реши да предприеме мерки.

2. Първо написа едно изложение в много страници с достатъчно силни изрази и с данни от финансовата дейност на Братството, извади го на циклостил, размножи го, сложи си печата и подписа, и го изпрати до всички ръководители на Братството в провинцията. С това той искаше да смути ръководителите и от друга страна да предизвика намесата на държавен контрол, и да ревизира Братството на Изгрева.

3. Той изпрати писмо до Държавен контрол и след това дойдоха ревизори и видяха, и одобриха официално счетоводството. Дори повече от това, наредиха на Коста Стефанов, който беше счетоводител на Братството да провери записванията, които съм правил дали отговарят на истината, на касовата книга и на главната книга. Беше точно всичко. За да покаже, че нещо е открил Коста Стефанов каза: „Само с 1 лев не е вярно".

4. След като ревизорите дълго време работиха, те написаха своята докладна записка до финансовия министър и Държавен контрол, и Антов организира едно събрание на Изгрева, за да прочетат ревизорите своя доклад. Антов беше извикал в салона и комунисти от целия квартал, хора които не бяха от Братството. И ги домъкна пред трапезарията, където вътре ревизорите закусваха. И по едно време се чува от тълпата вънка „Смърт! Смърт! " Значи искаха да ни накажат със смърт, както това направи Народният съд през м. XII.1944 г. и м. 11.1945 г. Даже бяха подготвили да ни вземат с Борис Николов, да ни набият и да ни умъртвят. Това ми го разказа после Иван Илиев, който е бил посред тях.

5. Антов впоследствие заведе дело срещу 63 братя и сестри от Изгрева, че те са го обвинили в разни неща и са уронвали неговия престиж, и са му нанесли материални щети, и искаше 15 000 лева и да бъдат наказани всички от властта.

6. Наистина след всички тези неща, братята казаха, че този човек е недостоен да влиза тук в салона на Изгрева, където още се четяха беседи на Учителя и където продължавахме живота на Братството, както бе по времето на Учителя.

Тогава Гради Минчев застана пред вратата на салона и му каза: „Нямаш работа тук. Разкарай се!" Тогава той се вбеси и направи оплакване до властта, че му пречат да си изпълнява религиозните убеждения.

7. След ревизията, след като прочетоха ревизорите пред всички докладната записка на направената ревизия и след като ни се размина линчуването от насъбралата се тълпа, тогава дойде друго време. Дадоха ни на прокурора, започна се следствието, задържаха ни заедно с Борис Николов в затвора. След това дойде процеса и след него излежаване на присъдите.

Ето какво значи да живееш между лъже-братя и гонение от лъже- братя. Както при първите християни: едноверци юдеи ги клеветиха на римските управници и ги хвърляха на лъвовете в арената или ги разпъваха на кръст.

Сега времената бяха други. Но преживяхме същото. Но останахме живи. Това е придобивката след 2000 години. Благодарим на Небето!