44. РЕШЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Но, като често става, радостта на хората се помрачава от невиделица. Някои доброжелателки сестри, като разбрали че ний с Веска вече ще образуваме семейство, говорили и това-онова за мен! Едни, за да я предпазят, казвали й - как ще се жени за мен, когато аз в миналите години съм искал да се женя за друга една сестра, че е опасно аз да не съм забравил симпатиите си към нея. Това толкова наскърбило Веска, че се вижда в чудо! Гледам я аз, при разходките ни вън от града, седне на земята и наведе глава, почва да плаче. Нито ми казва какво има, нито се успокоява! Дойде лятото, отидохме пак на Рила през 1932 година. Бяхме с нея на екскурзия по езерата. Тя седна на върха над седмото езеро и пак плаче, а не ми казва защо. Така се случи, че постепенно се уталожиха тия нейни смущения. Върнахме се в София, и вече бяхме решили да се оженим. Както впоследствие тя ми повери, нейните тревожни мисли са били толкова тежки, че когато е седяла на върха на седмото езеро, идвало й да се хвърли оттам! Да свърши с живота си. Но за да вземе последно решение за нашият по нататъшен живот, помогнал й Учителя. Отива при него и му казва: „Учителю, искам да напусна Жечо, понеже той обича друга сестра! Има връзки с нея, нека се ожени за нея". Учителят веднага й казал: „Това няма да правиш! Ако Жечо се ожени за оная сестра, няма да живеят и два дни - те не са един за други, а ти няма да се разделяш с Жечо!" Благодарение на това настояване на Учителя, тя прие да се свърже с мен, престана да плаче и да се тревожи, а още повече, аз никога не поддържах връзки с нейна съперница от миналото. Мога да кажа, че бях напълно искрен в изборът си с Веска. Има хора, които по своему възприемат нещата, има пък други, които завиждат. Няма същински братя и сестри.