16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г.

3. VIII. 1932 год.

20 ст. 20 гл. Матея

Какво може да иска една майка? Нещо за себе си. Човек иска.

Най-мъчният изпит, дето хората пропадат - не могат да постигнат това, което желаят.

Колкото човек се издига повече в живота, толкова му се дават трудни задачи да разрешава. Да се качи човек на висок планински връх не е лошо, но той трябва да бъде готов да стане някоя буря.

Богатство и сиромашия - две емблеми.

Те са били най-непоносимото първоначално. Богат да бъдеш значи тъй да бъдеш натоварен, щото да се чудиш какво да правиш. А сиромах - да бъдеш играчка, да те духа вятърът, където иска.

Да окъпете сиромашията. Досега нито един не се е явил да умие сирома­шията. Тя е като луд кон, бяга навсякъде. Най-ценните работи са скрити там.

Знанието е един плод, който не трябва да се изяде.

Една задача ви давам: да окъпете сиромашията. Грешната душа, това е сиромашията. Напишете следни[те]... Търси всякога извора на живота, светли­ната, въздуха и водата.

Да разрешите задачата със сиромашията е толкова трудно, колкото да дигнеш земята на гърба си. Тогаз дигни едно зрънце. Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло. Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със счупен крак, пукната глава...

59 гл. Исайя.

Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача. По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата.

Да знаеш да отваряш сърцето си, то е едно изкуство.

Всяко страдание е, че сиромахът те е налагал, ти оживяваш и плащаш.[1]

Във всякой даден случай да знае човек как да постъпва, да възпитава себе си. Това е най-важното.

[1] Преди това изречение Учителят разказва анекдот („Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., с. 95-96): Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дьлжи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден." Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята." (Бел. М.И.)