Намерени са 3 думи в 3 изречения за : 'Физически' в текста.
6. Обещаното заминаване
Да продължим пак нашите разговори. Мога да кажа за събитията, които са се случвали по времето на Учителя. На Изгрева салона посещаваха, разбира се, всякакви слушатели. Той казваше: „Никого не викам, никого не гоня, да заповядат всички онези, които имат нужда и Аз, с каквото мога, да им бъда полезен." Така в тази аудитория идваше един офицер със съпругата си, който в своята си дейност във войската, в химическата лаборатория, станало авария, избухване, след което той ослепял. И съпругата му го водеше на беседите и след това. След години един ден явява се при Учителя и го моли за следното: „Много Ви моля, Учителю, като наближи време да си замина от този свят, предупредете ме да се поприготвя за заминаването." Учителят му отговаря: „Разбира се, добре, ще Ви уведомя". И минава време. Учителят си заминава от този, физическия свят, и той се учудва вкъщи и си размишлява. „Да, Учителят ми обеща, но Той си замина! Няма кой да ми каже сега - кога ще си замина". И така, с тази мисъл, продължава времето, минават години. Един ден явява му се Учителят и му казва: „Ти нали се интересуваше, да знаеш, когато ще наближи времето ти за заминаване от земята, за да се поприготвиш!" „Да, Учителю, искам." „Сега е времето, приготви се, а пък аз ще ти изпратя Пеню Киров и Гарвалов, да те посрещнат." Разбира се, той е изненадан, възхитен, зарадван, смутен. Ние не сме свикнали така да общуваме с физически хора, които не са заминали от този свят и с такива, които са заминали и пак се явяват в същото физическо положение, каквото той го знае и познава. Затова решава да покани стенографката Параскева (Паша) на обед и още един брат от старата генерация, и след като са обядвали, след като са пили и кафето, той им казва: „Знаете ли защо ви поканих тука на обяд?" А сестра Паша Теодорова, тя беше шеговита: „Ами, брат, да се видим, пък и хапването не е нещо лоша работа, па да си хапнем тука заедно на трапезата. Съпругата ви, както виждаме, е приготвила доста вкусни ястия и сега сме ние и физически разположени, да се поразговаряме." А той отговаря: „Да, така е, но това е само едната част, съществената е друга, друга е причината, че съм ви поканил." А тя му казва: „Кажи, брат, другата причина!" И той разказва, как помолил той Учителя да го предупреди, когато наближи време за заминаване, да бъде уведомен и как впоследствие той се учудвал, че няма кой да го уведоми, понеже Учителят беше си заминал. „А сега, драги брат и сестра, уведомен съм. Учителят дойде онзи ден, яви ми се и ми каза: „Ти нали се интересуваше да знаеш, кога ще си заминеш?" „Да, Учителю!" „Сега е вече време, приготви се за заминаване, пък Аз, от своя страна, ще изпратя да те посрещнат Пеню Киров и Гарвалов." И така завършва този случай с нашият брат, офицера, който от злополуката беше ослепял. И сега удовлетворен, че го уведомява не кой да е, а Учителят, и разбира се за негова, за слава Божия и за Негова радост, ще му изпрати двама наши заминали приятели - Пеню Киров и Гарвалов. След няколко дни той си замина, т.е. почина.
Обещаното уведомяване и обещаното заминаване се изпълни. Човек слиза на земята и възлиза от нея при строго определено време.
