16. Фактически материали около Учителя

16.1. Сребърната монета за обед

Нашият ямболски ръководител Тодор Абаджиев бил първоначално чиновник във Варна. През ония години Учителят още се подвизавал с проучвания черепите на българина и пътувал от град на град, като изнасял беседи по френология в читалищата. Гостувал по познати, които са Го поканвали, като срещу това са се радвали на Неговото интересно, забавно, окуражаващо Слово. Би­ло е радост за всеки, който се е удостоявал с Неговото гостуване.

Тодор Абаджиев се много зарадвал, когато Учителят се съгласил да му гостува в ергенската му квартира. Имало е какво да си говорят двамата добри приятели, почти връстници.

Когато наближили гостилницата, гдето трябвало да се наобядват, Абад­жиев се сетил да попипа за портмонето си, гдето имал парите си. Пари той имал, но не били у него тоя път - оставил ги вкъщи и носел само толкова, колко­то предвидил лично за себе си. Много неудобно било да издаде своята неготовност да плати един обед за себе си и за госта си. Трябвало, значи, да остави Учителя на улицата или да се извинява пред гостилничаря - еднакво неудобно положение.

Докато Тодор Абаджиев си блъскал главата върху тия въпроси, Учителят се загледал към земята и посочил с бастуна Си към тротоара:

- Вижте там на земята какво има! - рекъл Той с усмивка на уста.

Абаджиев видял учудено, че пред техните крака лежи една лъскава сре­бърна петолевка. Тогава тая сума била напълно достатъчна да заплати не два, а четири и пет обеда като тия, които те наскоро си поръчали.

Може би случайност? Може би съвпадение? Може! Всичко може. И все пак - факт!