4. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 25.IX.1935 г.

За Господин Пеньо Ганев (учител) в с. Равна, Годечко

25.IХ. 1935 г., сряда

Драги Пеньо,

здрав бъди! Добър ден! Н.Л.К.Б.Л.[1] Днес е десетият ден от твоето замина­ване! Десет дена, това е мярка за моето търпение. Не ми беше възможно повече да чакам! Крайният предел дойде и всяко търпение се изчерпи за чакане. Всеки ден живеех с илюзията, че ще те видя пристигнал на Изгрева в новата къща! Затова и не ти писах. Куп резюмета съм приготвила за тебе, но не ги пращах: едно, че те очаквам да се явиш, и друго, не съм си извадила по-важните мисли, които са много важни закони, които хвърлят светлина и разрешават сегашните моменти, противоречия, важни за днешния ден! Ти как си? Как отпътува? Като беше крайно уморен, можали да си отпочинеш, или и там намери работа, която не ти дава възможност да си отдъхнеш?

Аз след твоето заминаване всеки ден слизам в града, в инспекцията, и все до 6 ч чакам, че да видя какво ще изчакам. Заредиха се миналогодишните ходенета, губене на време и главно раздвоение, а то е ужасна умора. Конста­тирах от факти едно: че дошло е време такова, дето без приятелство или заповед от по-горна инстанция никому не се дава учителско място.

Запитвам Учителя по този въпрос, за да доловя поне малко решението на небето, но Той ми казва да не се тревожа: ако ми дадат - добре, ако не - пак добре. Подадох заявление и до Неврокопския околийски инспектор за място. Андреев, както миналата година, и сега все го няма в инспекцията, а назначения­та вървят. Казал на чичо Яков, че тази година щял да гледа да ме нареди, пък го няма никакъв. Нали знаеш, от обещания дом се не разваля. Тези дни тъй ми е препълнено, копнея за среща, струва ми се, че цял ден да говорим, пак ще ми е малко! Има какво да говорим!

Имах среща с Учителя! Тази среща разреши много противоречия в мене и хвърли голяма светлина! Но и аз се явих подготвена при Него, отидох след клас, сряда, това резюме, дето ти го пращам сега. Самата лекция беше такава - осветли всички области на живота, особено тези, които засягаха моя живот и нуждите понастоящем. Тази среща ще бъде паметна! Учителят ми разреши да живея в новата къща и когато си дохождаш, ти ще живееш в едната стая. И ми каза, че единият етаж е за мене - дори и кой етаж, такъв бил планът на небето. Много има да говорим, но ха дано се нареди да си дойдеш и много ми се иска да стана у[чител]ка, но какво да правя, не зная! Как си? Не е никак хубаво, като не се обаждаш. Пиши как пристигна, как те посрещнаха. Бъди герой! Силата на ученика се изпитва, когато устои при най-големите противоречия и несгоди, да запази мира и да не се разколебае вътрешно. Учителят иска да Му помагам! Възлага Свойто доверие в мен! Възлага ми Катя. Да я възпитавам, да й говоря, да й купувам мляко за закуска и хляба при мен да яде на закуска и вечеря. То ще е известно време, както със Савка. Тя сега се успокои и почна да си работи. Не ме търси тъй, както по-рано. Срещаме се по-нарядко. Цеко те поздравлява и казва, дошли някои от Драгалевци, на него познати, които искат работа, да копат шахти, и ми каза да те питам: ако искаш, той да ги спазари, докато е сухо и хубаво време. Той инсталира стаите, сега пита за мазето, къде да постави лампата и ключовете. Неговото мнение е да тури лампата над вратата на вътреш­ните отделения, за да се осветляват и стълбите при влизане, пък ти както кажеш, пиши. Отвън на мазето ще трябва да се тури врата, защото при дъжд и сняг всичката вода ще отива в мазето и няма да може да се слиза, да се влиза. Дядо Стоян още не е идвал, а чичото каза, днес надвечер щял да дойде. Както и да е, твоето идване е от важен характер. Изкара я толкова, сега още най-необходи­мото трябва да се направи. Без каквото може, може, но без врата не може, макар от сковани дъски, да пази завет от дъжд и сняг.

Други особени новини има много да се говори, но когато дойдеш.

Поздрави равняни от мене нарочно. Питат ли за мен?

Не зная твоите състояния какви са, но аз често и дълго приказвам с твоята душа светла и мила, в която Бог живее, и Той ми говори и помага.

Иска ми се да почнем с тебе някой опит за духовна работа. Всеки ден по определен час сутрин да бъдем във връзка заедно на работа, но да се постоянствува за известно време. Мисли ти и ми пиши каква да бъде. Искам като ученици и на духовното поле да бъдем заедно на работа.

Хиляди, хиляди привети - Еленка

Писмото пиша у Янкови, в гостната стая.

[1] Н.Л.К.Б.Л. - Няма любов като Божията Любов. (Бел. М.И.)