60. ТУРЦИТЕ ИСКАТ ДЪЖД

След Европейската война брат Гръблев бил пак на военна служба в Делиормана /Лудогорието/. След няколкогодишно общуване с турското население, турците го обикнали като добър и верующ човек и затова ходели да се съветват с него по някои въпроси.

Било лято. Нестъпила голяма суша. Всичко живо се измъчвало от недоимък на вода. Всичко посято загивало и населението гледало безпомощно. Направили молебен на едно село, като заклали около двадесет овни, но дъжд пак нямало. В другото село пък правили курбани и молебени, в третото - също, но дъжд нямало. Сушата ставала все по-страшна, понеже малкото вода, която намирали, бързо се изчерпвала. Угрижили се турците и се чудели какво да правят. Тогава се сетили за капитан Гръблев и изпратили делегация от трима ходжи и двама кметове да се посъветват с него какво да правят.

Поручикът, който бил на заставата, ги питал защо идват, защо им е Гръблев. -„Искаме дъжд", отговорили наивно турците. - „Капитанът да не е Господ, че от него да искате дъжд?" - казал поручикът и му докладвал с една ирония за молбата на турците. „Нека дойдат", казал Гръблев. Турците му казали защо идват и му съобщили, че в село Хибиб турците заклали осемдесет овни за курбан, в село Демирбаба-теке -120, а в село Махмутлий -100 овни. Тогава той им казал, че тая работа с курбани не става, а се иска подготовка. Тази подготовка се състои в следното: Ако някой има стар или нов спор с някого, да отиде да се помири, да се погодят. Ако някой има да се съди с някого, да се помирят. Ежби, крамоли, всичко да се оправи в срок от три дни. След това да кажат в кой ден да се съберат турците от трите села на височината, дето ще стане молебенът. Ще дойдат всички - и жените, и децата, като жените и децата ще бъдат отделно от мъжете.

Определил им брат Гръблев мястото на молебена, а за деня - петък. След това ги попитал: „Приемате ли?" Те приели всичко. Господ курбан не иска. Той не иска да се пролива жива кръв. Те всичко приели и така ги изпратил.

В него се породило едно малко съмнение: Ами ако не завали? Ето защо, още на следната заран той станал рано, коленичил на молитва с „Добрата молитва" и 91 псалом, и формулите, след което почувствал една радост. Същото направил и на втората, и третата сутрин.

На третия ден дошъл караулът да му кажат, че турците го викат. „Идете и почвайте" - им казал той. „Дъждът ще дойде." Току-що ги изпратил и ето че се появило на небето едно малко облаче, после друго. Затъмнило се цялото небе. След два-три часа се излял обилен дъжд.

Турците поискали дъжд и го получили. Господ чул молбата им, без курбан, но с пълна вяра.

По разказа на Никола Гръблев 18.09.1963 г.