86. ИЗБЯГАЛА ОТ БОЛНИЦАТА ЗА МАТУРА

Девойка от последния клас на гимназията заболява от ТБЦ и била взета в болницата на лечение, което продължавало.

Дошъл денят за матурата. Болната девойка поискала разрешение от лекарите да я освободят, за да се яви на матура, а те се усмихнали и повече нищо не й казали. Но тъй като тя настоявала, те й се скарали и заявили, че това е невъзможно. А в съзнанието на девойката мисълта, че трябва да се яви на матура, не й давала покой.

Тя избягала от болницата и се явила на матура. Слухът й бил повреден и тя тежко чувала. Ученици и учители се трупали пред вратата на изпитната стая. В този момент нейна съученичка, излизайки отвътре, като я видяла, казала: „И тази, и тя ще се явява на матура! Защо й е тази диплома? Ще я носи в гробищата!"

Болната поради глухотата си не чула тия думи, но по израза на лицето разбрала смисъла им и много се умъчнила. Взела си тя благополучно всички изпити. Другарката, която й се бе присмяла, също си взела изпитите. Скоро след това се омъжва, но също заболява от скоротечна туберкулоза и след два месеца умира.

Тя се бе присмяла на болната си другарка, а ето че и тя се разболява и умира.

Един природен закон гласи: „Кой на каквото се присмее, такова го постига."

По разказа на М. Захариева 1964 година.