| Алтернативен линк |
11. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо второ, бр. 3, 1.ІІ.1924 г.)
(В. „Ратникна свободата”, бр. 3, 1.ІІ.1924 г., София, стр. 1)
Братя, ратникът на свободата е человек, който е обещал не пред организация и чужди, а пред себе си, че ще живее с истината. Но днес человечеството има много видове истини. Всъщност истината е една, но всеки человек е на едно различно стъпало на жизнената стълба, затова и видът на нещата е различен. Нима когато отидеш на Витоша и гледаш София, ще я видиш такава, каквато я гледаш от хълма при Арсенала? И все пак тя е същата София, макар че се вижда като някакви странни кутийки, които не приличат на къщите, както ги знаем, и при това са такива малки, че би се събрала цялата столица сякаш в една носна кърпица. А ако се вдигнеш нагоре, някъде във висенето, и погледнеш същата София, тя ще се представи пред твоя взор като една малка точка. И вътре в тая точка хората пак ще си пъплят, мислят и суетят - и няма да престанат нито една секунда да живеят от това, че ний ги не виждаме. И ето, ний всички говорим за истината и всеки я вижда на разни места и я изразява по разни начини - според височината, на която е достигнал. Има ли смисъл да се препираме или караме, ако не виждаме еднакво нещата? Качи се на стъпалото, на което стои брат ти - и ти, ако нямаш някои цветни очила, ще видиш същото, както и той. Нещата в света, в тяхната същност ги не знаем, но познаваме само съотношенията им едно към друго. Хляба, дрехите, удоволствието ний ги сравняваме с нещо, което сме приели за мярка - с цената на труда, златото или парите. И според това добиваме познание за стойността на нещата. Що е истина? Може би никой не ще да отговори, защото истината не е нещо, което се говори - тя се само живее. И тия, които са я живели, ни казват дейните съотношения с другите неща в света и определят нейните отличителни очества. Познайте истината, и тя ще ви направи свободни. Значи истината носи свобода на тоя, който я е познал, и на хората около него. Истината без свобода не може, както и слънцето без светлината е немислимо. Истина е това за всекиго, за което той може драговолно да сложи живота си. По тия две качества изпитвайте себе си и истината, на която служите. Прави ли ви тя свободни? Носите ли на околните си свобода и светлина? Може ли да сложите главата си за нея? - вий сте на правия път! Спомнете си за Левски. Той познаваше истината и тя бе го освободила. И той свобода носеше на околните! Той ръшнеше навсякъде, въпреки чауши, потери, предатели и шпиони. Но той бе готов да даде и даде главата си за тая ястина. И когато веднъж му казаха селяните в едно софийско село: „Когато се :свободи България, ти навярно ще ни станеш цар?” Той отговори: „Тя и сега си има султан. Ако ще се освобождава само за цар - няма смисъл. А аз, когато се освободи тя, ще отида при други поробени наоди, да помагам.” Ето как се служи на истината - каквато и да е тя. Нейният път е труден, почти винаги минава през Голгота, но затова пък и служителите й стават безсмъртни! С братски поздрав,Ваш Ратник
