Намерени са 1 думи в 1 изречения за : 'Стомах' в текста.
23. Планината не ни приема като туристи
2003 г. реших да не ходя на езерата, понеже щеше да вали много дъжд. Дойде сестра ми с мъжът си от Франция и аз реших да ги заведа на Мусала, Попитах кога да тръгна - на 9 август. Тръгнахме голяма група - Величка, Истиян, Росица Янчева, Елена, Красимира, Христина и аз. От Ястребец към хижата вървяхме по лятната пътека и цялата беше изровена от проливният дъжд. Срещнахме група екскурзианти, които бяха мокри и бързаха да се приберат. Казаха ни: „Вчера на 8 август беше ад. Дъжда се изливаше сякаш с кофи."
Христина остана на хижата, а ние се настанихме в метеорологичната. Навсякъде святкаше и валеше, а при насбеше топло слънце. Дъщерите на Христина и се обаждат по телефона: „Мамо, какво правиш в този проливен дъжд?" Тя им отговорила: „Тук няма дъжд, а грее топло слънце." Росица ми каза, че обичала много вятъра. Казах и: „Добре, ще имаш и вятър." Но на Мусала вятъра е много силен, над 40 метра в секунда. Посрещнахме слънцето до наблюдателницата от изток, защото там беше завет. Прекарахме да 15 август, когато като слизахме, вятъра намаля и спокойно слязохме надолу, и се прибрахме.
За 22 септември 2003 г. отидохме на Мусала с Емилия, Елена, Красимира и аз. От Ястребец до хижата вървяхме бодро. По предложение на Красимира да не закъсва в улея, минахме по пътеката над езерото и след обяд стигнахме до края на въжето. Аз взех да си оставя косите в камъните и Красимира ми даде нейните, които турих не с нашите, а в друга дупка. Повървяхме няколко крачки и Красимира припадна, легна на един голям камък и не мърда, От върхът слизат групи от туристи и от долу идват и минават покрай нас. Аз и разтрих малкият мозък, но не можа да излезе от безсъзнанието. Тогава взех, че хванах носът и, и го дръпнах силно няколко пъти и тя се събуди и стана. Попитах я: „Само твоите коси ли ми даде?" А тя ми каза, че в тях били и тези на дъщеря и. Понеже дъщеря и не живее духовен живот, а светски, а на Мусала не приемат нашите боклуци, веднага припадна.
Настанихме се в станцията и прекарахме добре. Бяхме доста братя и сестри и аз ги заведох до Малка Мусала. Като стигнахме върхът, той беше пълен с хора и метеорологът Георги ми каза, че вечерта ще ни настани. Ние седнахме на полянката между хората. При нас дойде Дарина и Снежина, която беше болна - имаше висока температура и силно главоболие. Казах и да се разсъблече, да я разтрия, ако не я е срам от двестата души, които бяха около нас. Тя веднага се съблече и аз я разтрих здраво и особено стомаха да се освободи. Температурата и спадна, главоболието и мина и тя стана здрава. Вечерта Георги ни настани в голямата стая и аз събрах там нашите приятели. Разтрих Снежина пак и тя напълно оздравя. Сутринта видях, че е зачервена - черният дроб не е в ред. Казах и, че има приятел за когото мисли и то и черпи енергиите - вампиризъм. Веднага да престане да мисли за него, иначе, ще е много зле. Тя се разплака, но изпълни и лицето и придоби нормален вид. Разбрах, че всеки, който отива на Мусала, която е голяма лечебница, минава през голямо чистене.
