7. Огънят

Когато слънцето без предупреждение потъне зад хребета над шестото езеро, настъпва изведнъж хлад.

Когато задуха вятърът откъм езерото, както обикновено става, над цяла­та котловина настъпва неопределеното годишно време между зима и ранна пролет, въпреки всякакви юлиянски и григориянски календари, които показват средата на август.

Точно при тия с нищо несравними вечери, няма по-приятно и по-желано благо на планината от пламтящия огън.

Никой на света не би могъл да измисли нещо по-мило от тия хубави ве­черни часове около огъня.

Клекът, опиянен от своята саможертва, гори с истинско вдъхновение.

И колкото тъмнината на цялата котловина става по-плътна, толкова по- ярка става червената светлина на огнените езици.

И толкова по-рязко се очъртават лицата на насядалите около огъня при­ятели, толкова по-вдъхновено греят погледите им.

Песента тука не е гръм, нито трясък. Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание.

Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък - поради плискането на езерните вълни - естествено, от само себе си, защото не може другояче.

Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония.

Тя се възнася лекичко към небето, защото то тук е по-близко до човека и по-ясно чува неговото сърце.

Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вяр­ва, да се моли и да се надява, като девица, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си.

Тая тръпка, толкова реална, сякаш се напипва през блузата. И все пак не може нито да се обхване, нито да се разбере!

Чул ли си никога как звучат през тия вечери около пламтящия огън пес­ните? Още не? - Знай, че твоята душа има да изживява още много дълбочини, гдето не е надникнала!

Пял ли си около огъня песните: „Напред да ходим смело" или „Един си ти, мой Мусала" или „Братство, единство, ние искаме"? Не си? - Има още мно­го височини, от които твоето сърце ще изпита колко безгранично може да бъде вдъхновението пред подвига и възторгът пред жертвата.

Но - време е вече за спане.

Отдели се тихичко от групата приятели, застани сам на скалата, вдигни ръцете към небето и повтаряй заедно с мене:

„Великий Вседържателю на вселената, Който си създал и държиш в ръ­цете Си звездите и земята, Чието всепроникващо ухо чува ударите на моето мъничко, човешко сърце, приеми неговата тиха благодарност за всичко, що си му дал и му дарувай тих и спокоен сън."

Простри ръцете си към прегърнатата от нощта земя и прошепни:

„Лека нощ на вас, мои мили братя, по цялата земя."