70. ТУХЛИТЕ

След като направихме плочата, започнах да зидам от първия етаж. Но тухлите от вагона, които бях взел, се свършиха. Не достигаха 2000 тухли за втория етаж. В това време излезе и се яви един клиент да му се прави мозайка. А той е генерален директор на автотранспорта. Той си прави вила в гр. Банкя. Иска аз да му правя мозайката. Идва с един светъл «Мерцедес», държавна кола, гледа ме, че строя, говори с мене. Уговаряхме се с него. Оплаквах му се, че нямам време, че трябва да ходя да търся тухли. Убеждава ме, че той ще ме снабдява с каквото му трябва, но само и само да му направя мозайката на вилата. Той имаше приятели в строителството. Дадоха ми бележка за 2000 тухли. Отивам и ги взимам. И така иззидахме втория етаж и после «ударихме» и втората плоча.

И сега аз трябваше да си изпълня обещанието за вилата в Банкя. Идваше сутрин онзи светъл «Мерцедес», взимаше ме, закарваше ме в Банкя на вилата. Аз работех цял ден там и на уречения час идваше колата, взимаше ме и ме докарваше в София и спираше пред вратата ми. Всички гледат, че ме взима държавен, министерски «Мерцедес» и после ме докарва. А това плашеше тогава много хора. А аз не съм злоупотребявал с шофьора и с колата или да искам да ме закарва тук или там. Та, колата ме кара и връща, та да не губя време по няколко часа за пътуване до гр. Банкя.

И така, аз нямам тухли за следващия етаж. На мен не ми е удобно да му искам още тухли и затова отивам на склада на гара «Пионер» да се нареждам на опашка. След дълго чакане се връщам с празни ръце. Гледам, пред къщата ми се е паркирал «Мерцедесът», Приближавам и гледам, че там на кормилото не е шофьорът, а директорът. На мен ми е неудобно и му обяснявам, че съм отишел да търся тухли от склада.

- Нали съм ти казал, че аз ще те снабдявам!

-Ама, неудобно ми е.

-Нема неудобно. Ще дойдеш при мене, ще седиш и ще ме чакаш. Аз не мисля само за теб, аз работя с много хора.

Определя ми един ден. Аз си чакам. Стана вече 11,30 часът. Отвори вратата и ме видя.

-Ела тука!

Вдигна телефона и се обади в гр. Пловдив на своя приятел. Разбраха се. На мен ми трябваха 3 вагона тухли. Връзката стана. И трябваше да се чака. По това време аз работя мозайка на вилата му в гр. Банкя и всеки ден «Мерцедесът» ме закарва и връща. След 2 седмици идва бележка от гара Пионер, че са пристигнали 3 вагона тухли - единични. Трябват хора, а аз съм сам. А има срок за освобождаване на вагоните. Накрая намерих хора и ги разтовариха от вагоните, докараха ги у дома. Трябваше да освободим палетата, т. е. дървените основи, на които бяха наредени. Търсим хора, а ги няма тия хора. Накрая се справихме. Голям зор беше. Но се справих.

А вие виждали ли сте 3 вагона, пълни с единични тухли? Просто не беше за вярване. И като ги видях, се уплаших. Да, ама тоя, който ми ръководеше строежа, стоеше над мен и бе предвидил всичко. Аз бях само един изпълнител.