2. Първите стъпки. Запали се новият светилник

5.VIII.1933 г.

Във време, когато житата се събираха, във време, когато плодовете зрееха и слънцето най-силно печеше, във време на сезона на трескава работа от всеки работник, тогава, в това златно време, аз направих първата стъпка и влязох в градината на живота, където ме чакаше моят Учител.

На 5ий август 1933 г., вторник, сутринта, се срещнах с брат Звездински и решихме да излезем и отидем на свещената нива, която ни чакаше. Облякох се с най-новата си дреха, взех беседи, обадих се на Учителя и тръгнахме...

Това беше първата ми стъпка!

Да бъде благословена!

8.VIII.1933 г. Беше на 8ий август, когато Учителят, заедно с учениците Си, потегли за планината Витоша. Аз и брат Звездински първи се изкачихме и при­стигнахме на Бивака. Събудихме няколкото братя и сестри, които още спяха в палатките си: „Станете, братя, Учителят иде, ето след малко ще пристигне заедно с група братя и сестри!" Бивакът се раздвижи. Чайникът беше поставен на огъня. Аз и брат Звездински се изкачихме на върха на голямата канара, за да посрещ­нем изгрева на слънцето и пристигането на Учителя. Когато проблесна първият лъч на изгряващото слънце, Учителят с учениците Си беше вече на полянката недалеч от бивака и в молитва посрещаха изгрева на слънцето. - „Сестра - тихичко ми забеляза брат Звездински, - днешният ден ми е най-щастлив, защото за пръв път в живота си посрещам на планината две слънца: Учителят - мировото слънце, което изгрява в света, да възвести новата култура, и слънцето, което ни облива със своите светли лъчи и ни възвестява новия ден." - След малко те минаха покрай нас, а ний, с вдигнати ръце, радушно ги поздравихме. Бивакът се оживи. Наобиколиха ме братя и сестри и всеки бързаше да ми каже, че електрическата лампа на стаята ми на Изгрева е останала запалена и гори. Чудеха ми се защо съм оставила лампата запалена. Видя ме Учителят. И Той се обърна към мене и ми каза: „Еленке, лампата в стаята ти гори, а Савка хлопа на вратата ти." Аз му отговорих: „Нищо, Учителю, аз взимам това като символ, нека гори." След закуска аз и сестра Савка се отделихме от бивака и се покачих­ме на отсрещния хълм, покрай който минава пътят за върха на планината. Сестра Савка си почиваше в сладък сън, а аз съзерцавах вълшебния бивак, който беше напъстрен с братя и сестри, между които и Учителят. Картината беше очарова­телна и никогаш не ще се заличи от съзнанието ми. Литнала на височината, аз се чувствувах на върха на едно неземно щастие. В мен всичко пееше, ликуваше и благославяше. Душата ми се сливаше с оня небесен мир, където съществата вечно пеят и свирят. Беше времето между 9 и 11 ч преди пладне, когато Учителят на бивака е предал нова песен, която с жестове е пеял пред братята и сестрите. Стана ми ясно защо е пеял Учителят и защо в съзерцание е пеяла душата ми горе, в самота, на високия хълм. Думите на новата песен бяха следните:

Запали се огънят на огнището,
затупка моето сърце, хлябът е готов.
Запали се новият светилник,
сложи се трапезата.
Яви се моята мисъл.
Хляба сладки днес да възлюбя
и сладките му думи аз да чуя.

В душата ми силно звучаха думите на новата песен и тълкувах нейното значение. „Запали се огънят на огнището" - тълкувах си, че се запали новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината в сърцата на ония, които са познали и разбрали Учителя. „Затупка моето сърце" - това е сърцето на Учителя, което тупти от радост, когато Любовта се запали в сърцата на Неговите ученици. „Хля­бът е готов": това значи, че обилна е храната - Словото на Учителя, което е готово да се даде на гладните. „Запали се новият светилник": значи роди се още една душа, разгорещи се още едно сърце и просветна още един ум в лицето на някой от учениците на Учителя...

Тълкувах новата песен, а в съзнанието ми звучаха само думите: „Запали се огънят на огнището"...

„Запали се новият светилник"...

Господи - мислех си аз, - като Те любя от всичкото си сърце и душа, като искам безкористно да Ти служа и като съм готова още сега да жертвувам всичко заради Тебе, не значи ли това, че в мен се е запалил огънят на огнището в моето сърце, Твоят огън, който гори, но не изгаря (Твоята Любов) и не съм ли новият светилник, отреден да свети на душите, що живеят в тъмнина?.,.