42. РЕВНОСТТА

Дойде ред пак да се отива на езерата следното лято. Веска вече бе уредила въпроса за своята палатка, отпуск взехме едновременно. Този път пътувахме с по-голяма група, пак по същият път за езерата. По някаква случайност ние закъсняхме и като минахме хижа Скакавица, не сме взели точната пътека за езерата, а в дясно, пътя който води към езерото „Бъбрека". Движехме се трудно, а най-после като разбрахме, че от тия места не може да се слезе към второто езеро, решихме да спрем и там да нощуваме. Доста неудобно положение, но нямаше какво да правим. Сгушихме се едни до други, всеки се зави с някаква дреха, беше студено и не можеше да се спи.

В групата ни беше и сестра Аня Теодорова, моя учителка през годините на гимназиалните изпити. Тя водеше и една нейна приятелка, та и двете споделяха нашата обща участ. Чувствувах се задължен да се интересувам за сестра Аня и от време навреме да им оправям завивката, все с това желание да бъда кавалер към тях. Веска, разбира се беше от другата ми страна, но ме отблъскваше много да не се приближавам до нея, па ме и упрекваше гдето се грижа за други сестри. Така прекарахме до към полунощ. По някакъв начин, дадохме да се разбере в лагера, че горе се намират хора, които не могат да намерят път за слизане. По едно време, откъм езерото „Бъбрека" се зададоха наши приятели с фенер, поведоха ни и заслизахме по някаква пътека към това езеро. Ориентирахме се вече към лагера, а там се усещаше някакво раздвижване, а тук-там се светваха фенери. Там пристигнахме към 2-3 часа през нощта. Срещаме Учителя с всички братя и сестри, потеглят нагоре към езерата. Разбрахме, че отиват на екскурзия на връх „Мальовица". Ние, разбира се бяхме така уморени, че мислехме само как да се наспим и отпочинем. Аз пак се приютих в нечия палатка, Веска и тя бе поканена някъде. Така, след някой и друг час сън и почивка, дочакахме деня. Всичко се забрави и бяхме радостни, че сме на езерата, гдето е и Учителят. Видяхме се пак с Веска, но тя бе недоволна от мен. Питам я защо е недоволна, а тя казва: „Значи, голямо внимание ще обръщаш към някаква сестра - „Позволете да ви завия!" Отнасяше се за постъпката ми при снощното ни почиване на височината - разбрах в какво съм виновен пред нея. Отива при Учителя и се оплаква от мен. Казал й: „Ти по-добър от Жечо няма да намериш. Дръж се за него". Действително, когато сме се разговаряли с нея, при срещите ни, бе ми казала вече своите разбирания за отношенията между мъже и жени: „Видя ли мъж да обръща внимание на друга жена, свършено е приятелството ми с него!" Както и да е, поправихме приятелството си и често прекарвахме заедно. Тя си дружеше с млади сестри, но като виждаше, че всяка си има приятел някой брат, пак ме потърсваше за компания, било на екскурзия или за някаква услуга.

Тя беше много ревнива. Ако говоря с някоя сестра, след това имах с нея обяснения. Така цял живот. Така бе устроена, беше много чувствителна на чужди влияния.