21

Върши всичко под зоркото око на Духа!

22

Погледът ти да не бъде никога раздвоен, но
мек и чист, и винаги свързан с една Божествена
Мисъл.

23

Бъди винаги във връзка с Бога!
Вън от Бога се създава греха.

24

На ученика е необходимо малко
съзерцание, за да може да се справи със себе
си.
11.IX.1921 г.

25

На ученика е необходимо малко уединение,
за да уякне.

26

Пази душата си всякога свободна!

27

Няма по-хубаво нещо за ученика от
чистотата.

28

Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има
съблазни за тебе.

29

Моралът на ученика е Божествената Любов!

30

Душата на ученика расте само в Божестве-
ната Любов!

31

Ученикът има характер, щом не изменя
Любовта си. Мени ли я, той трябва да знае, че
тя не произлиза от Бога. - Той няма Любов.

32

В душата на ученика винаги трябва да гово-
ри Бог. Така той е свободен, страхът изчезва
и в живота му настава един дълбок Мир. Той е
свободен.

33

Ученикът трябва да живее чист, девствен
живот. Само така той може да се чувства като
душа.
Душа девствена.

34

Изпитанията не са по-силни от идеала на
ученика! Затова ученикът се познава само при
изпитанията. Ученикът е по-силен от
условията, защото седи над тях. Той носи в
себе си Божественото. А има и души на
условията - но те не могат да имат никакъв
идеал.
Идеал. Това е душа с непреодолима воля.
31 .VIII.1921 г.

35

Ученикът трябва винаги да спазва строгост
и сериозност в изпълнението думите на
Учителя. Ученикът трябва да бъде строг към
себе си. Да спазва думите на Учителя си
свещени. И да изпълнява нарежданията Му в
пълнотата си.

36

Първата стъпка на ученика.
Ти трябва да се схващаш като жива душа,
която се стреми в три посоки: да чувства, да
мисли и да действа по Бога. После и всички
други хора ще се схващат като души, които
трябва да любят Бога. Учениците на Бялото
Братство са души, а учениците на Черното
Братство са мъже и жени.
6.ІХ.1921 г.

37

Ученикът не очаква своето щастие отвън.
Той се учи и работи над себе си, без да се
захласва в света. Щастието в света, това е
стражарят в затвора. Той отваря вратите,
изкарва затворниците и после пак ги вкарва
вътре.

38

Душата на ученика трябва да бъде
изпълнена само с една Благородна мисъл:
- Делото Божие!

39

Ще помните сега само едно: че ти си душа,
жива душа, която люби Бога!
( - Ти си моят Учител, който ме водиш към
Бога.

40

Ученикът веднъж изживял, че Учителят му е
слезнал при него, оттам насетне не остава
нищо друго, освен ученикът от сърце да се
стреми да се приближава към Учителя си. А
това може само чрез послушание и Любов.
Любовта Учителят я предава още при
слизането, ако ученикът я възприеме, а
послушанието е от ученика.
Ученикът. 10.ІХ.1921 г.