VI. Основи на морала

Мисълта за морала се появила, когато човекът се отклонил от правия път на живота, от правилните отношения към хората, към природата, към Твореца, с цел да се ораничи от тия неправилни отношения. Затова и Великите Учители, главно Христос, са посочвали възвишените добродетели с цел да може човек да се усъвършенствува в живота.

Според едни, моралът е онзи природен и неизменен закон, който кара човека да разбере, че той има права, но и задължения.

Обаче, от висше научно и духовно гледище, моралът е доброто в сърцето на човека. Доброто, това е зародишът, една семка, която е поставена от приро­дата в човешкото сърце. Това са възможностите за човешкото усъвършенствуване.

Този морал се състои от безкористната любов, истината и правдата, про­явени с мъдрост в тяхната пълнота и чистота. А съвкупността на тия сили в живо­та, това е доброто. Христос го изразил с думите: «Любов към Твореца, любов към ближния и любов към себе си.»

С една дума, човек трябва да прояви разумното и да има добри отношения към Създателя и към всички живи същества. Ония, които считат, че някои са атеисти - безбожници, не са прави. В света няма човек, който да не е верующ. Само че едни вярват в едно, други - в друго. Важно е преди всичко как човек се проявява в живота.

Едно е важно. Всички вярваме еднакво в хляба, във водата, въздуха, свет­лината и ги използваме, всеки според степента на своето съзнание. Обаче, ако един верующ, религиозен - християнин, вярва в Бога, вярва в Христа, а върши непростени работи в живота си, той е за осъждане. Той е по-долу и от този, когото считат атеист, безбожник. Обаче, ако безбожникът вярва в доброто, про­явява безкористна любов към всички, живее в истината и правдата и ги проявя­ва на дело, такъв човек е много по-горе и от религиозния.

Следователно единият има етикет - религиозен, но няма дела - съдържа­ние; друг - безбожник, няма етикет, но има дела - съдържание, което е красиво.

По моему, и двамата имат нужда от повече съзнание: религиозният - от дела, а другият - от истинска вяра. Аз чакам, а и всички честни и добри люде чакат - християните, славяните, да проявят основите на Христовото учение, за­едно с новите и хубави идеи, в тяхната пълнота и чистота. Стига вече тия лъжливи етикети! Стига вече някои, със свещеното Писание в ръце, шест дни лъжатсвета, а седмия - и Твореца, а вършат разни престъпления и пак парадират, че са хрис­тияни. Това е гавра с великото учение.

И затова, когато човек се отклонил от правилния път на живота, забравил е своите задължения, явява се моралът, като правило, да се не отклонява от тия задължения.

Моралът в живота на хората е общ и индивидуален. При това, за едни хора известна постъпка се счита за морална, за други - не. А това е защото нещата се гледат субективно, през личните чувства, върху базата на егоизма.

И затова, човек, който говори за морал, а не го живее, за него казваме, че е неморален.

Учените хора - психолози, физиолози, физиогномисти, френолози - са от­крили, че моралните качества и добродетели на човека се намират на горната част на главата. Това са няколко центрове - милосърдието, в горната предна част на челото. След това - центърът на благоговението, по-горе от първото. То­ва е качество на почит към природата, към Твореца, към хората, към родители, възпитатели, учени и др. След тях иде вярата, надеждата, съвестта, честността и твърдостта.

Ще спомена само за честността, като основа на морала, и малко за мило­сърдието.

Някои мислят, че моралът се състои само във външната - нравствената страна на личността. Вярно е, че Христос, преди 2000 години, като идеалист и най-велик комунист, повдигна първо авторитета на жената, като узакони еднобрачието в семейството. По-рано тя беше гавра в ръцете на мъжа. Той изказа една велика мисъл: «Ако мъж погледне една жена и я пожелае, той е прелюбодействувал вече.» Следователно същото е и за жената. С това Той създаде велик морал в семейството и предпазване от заразителни болести.

Нима сега, след 2000 години, жената пак ще се унижи, та да е играчка в ръцете на мъжа? Да не бъде! Нима разумният мъж ще счита жената като плячка и ще върши непростени неща? Да не бъде!

Ние, българите, сме нравствено запазен народ и трябва да се запазим! Изключенията не трябва да се увеличават. Ние трябва вече широко да прило­жим този морал.

Нима е морално един човек да лъже, да краде, да мрази, да завижда, да е алчен, горделив, клюкар?

Нима е морално човек да се напива и оставя семейството си в мизерия и страдания?

Нима е морално да злоупотребяваме с пищна храна, макар да сме състоя­телни, в ущърб на другите?

Нима е морално да кроим пъклени планове как да напакостим на другите?

Нима е морално да водим неразумен и разгулен живот, ако имаме пари?

Нима е морално аз да живея, а брат ми, ако ще и да мре?

Не, това са неразумни и животински прояви. Това са прояви на хищните животни.

Нима е разумно и красиво да се дели и Христовото учение на клонки, и всяка клонка да мисли, че е на правата страна, а другите - на крив път?

Не, сега трябва да се подеме новото във всички области на живота и да се работи разумно. Трябват вече хора образци, с дела, за да проповядват. Стига вече само говорене и злоупотреба с търпението на народа.

Творците на новото, идеалното, моралното и пр., това са чистите и добри люде, които са се освободили от лъжата, кражбата, гордостта, завистта, омра­зата, алчността - плод на егоизма, и са развили всички благородни прояви, па били те верующи или атеисти. Такива хора гледат да открият само една добра черта и у най-лошия човек, защото и той е частица от цялото. А добри черти има положително у всякого. Тези хора работят върху всеки лош човек, да му помог­нат да се издигне, защото е частица на цялото. Старите схващания са тъкмо обратни. Ако видят 98 добри качества, само за една или две погрешки могат много да му напакостят.

Ето защо, тези чисти и добри люде работят разумно за общото благо на цялото.

Затова сега се иска съзнателна и ударна работя от всички, особено от идеалистите. И те работят!