5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

от 15.II.1937 год.

15.II.1937г., 2 часа без 20 обед.

Мила Еленке,

Писмото ти от 10-й II т. г., писано в сряда следобед, получих в петък, на 12.II. Колко радост ми донесе то, още повече, че в сряда следобед, когато ти си го писала и си изживявала най-чисти трепети и нежни сладки спомени, та нея сряда аз следобед си останах с часове необезпокояван от никого в размисъл и спомени за разни сцени из нашия живот и същите мисли и чувства съм изживя­вал с тебе, така и аз си исках да хвръкна за миг при тебе да си поприказваме и обменим мисли, чувства и идеи, да се видим...

Но уви!!!

Искаше ми се на 13., събота [...][1], обаче ме задължаваха да отида на конфе­ренция в Годеч и не можах.

Спах в събота срещу неделя у Васил Станков и госпожата му (бившата Вънева). Поканиха мен и учителя от с. Ропот да спим у тях. Те си създали две легла за гости в една стая. В неделя в 12 ч бях в Равна. Скука ме обхванала, тъга и светски хаос. Уволнили Б. Манов от директорство и назначили Каралеев. Гонитба от страна на неутралисти към бившите съюзисти. В Министерството на просветата турили пак за главен секретар ф. Манолов-тоя, който ни изруга с тебе и изпъди вън от канцеларията през либералско време. Па [от] тоя психи­чески прах исках да се отърва час по-скоро, знаех, че това е чуждо състояние и че за мен, каквото и да [се] случи, щом постъпвам разумно, то всичко ще е за добро и че Небето бди над мен, да гонят кого си гонят, всичко си е за слава Божия. Посвирих си и си попях. Прочетох и си извадих бележки от някои сега получени резюмета именно за музиката. Колко хубави резюмета ми пращаш и хубавите слова ме отнасят в друг свят, не в тоя, в който има гонитби, раздори, омрази и зависти. Снощи си легнах рано, защото бях уморен от миналата вечер, понеже дневният ни ред продължи на лампа, а след вечеря имаше игри и танци на колегията от общината, та в 1 ч си бях легнал.

Нощес в съня си бях с тебе. Още докато задрямах, се стреснах и се събу­дих, шарено куче ме ухапа по дясната ръка, заболя ме, но кръв не шурна от раната, кой знае на що е, може би като последица на преживените вчера недоб­ри състояния и тревоги.

Най-важното е, че после бяхме с тебе заедно на екскурзия, аз горях от желание да останем двама, за да се наприказваме и хей тъй, да се порадваме [след] много дългото ни лишаване един от други. След това започнахме да гово­рим и обмисляме да се готвим за заминаване за Русия. Решихме да вземем повечко краве прясно масло, та там да го раздадем, защото нямало такова. До сутринта бях с тебе. И днес също, и всякога.

Днеска дочетох и си извадих бележки от всичките ти резюмета. Много нови работи научих и за музиката, и за живота и отношенията на любящите се души. Далечните хора се по-силно обичат.

Така е, но дохожда време, че тия хора, като се силно обичат, та им е мъка, че не могат да се съберат и така чезнат мисли и чувства, като се сподавят от размисли и скланяне глава пред съдбата, зад която е Творецът, най-разумният над разумните и над човешките щения и желания.

Сега аз съм ударил на свирене и пеене на братските песни. Давам си почти всяка вечер по един хубав концерт от тях и едно нещо има характерно - че дълго време трябва да мисля, да зова музикантите, докато усетя, че са вече дошли. Велико нещо е окултната музика, когато вътрешно се разбере и изживее, а не по външни привички и подражания се свири и пее. Моли се за съдействие от горе! Тези горни същества, те като ни залюбят, ще ни и съдействуват. С тази твоя гвардия се справяй по-бързо и им наговарвай и си работи! Като ти дойде Савка, кажи й: „Слушай сега, ще ти дам един концерт, ще бъдеш добра да ме изслушаш, без да ми говориш за друга философия" - и започни да й пееш и като имаш един външен слушател, ти ще се стараеш по-хубаво да пееш. И като започнеш да ги редиш, тя ще си отиде. Покани я друг път по-често да те посети. Така живея аз тук с тези, които идат да ме безпокоят и си развличат времето. Аз пея, те слушат. Щом дойдат, аз вземам цигулката и си свиря и го подканям само да слуша, макар да не разбира и да не му се нрави на някого окултната музика. - „Ама, даскале, тия ние не ги разбираме, те не са добри, я от нашен­ските." - „Е, сега мен нашенски не ми се свирят..."

Та, тия условия са най-добри, в които сме поставяни. Пей и свири! Използувайте Ангела, като е склонен да ти предава, докато е около Катя. Па и колко хубаво, че имаш достъп и до пианото. Използувай тези условия за твоето музи­кално образование и възпитание. Хората какво ли не биха дали да имат твоите условия, но те мъчно се създават, а когато Бог ги дава сега, използувай ги. Аз тук, доколкото съм свободен, другаде не ме влече сега нищо, и съвсем не ме влече сега да се развличам с тогова-оногова, или тая-оная. Сега, колкото съм повече сам, толкова съм щастлив и добре. И важното е, че аз имам слушатели, пред които мога да давам своите концерти и това положение го харесвам.

Тази неделя, на 7.11., бях назначен да говоря в Лопушна, но поради това, че бях в с. Губеш по вечеринки, та не можах да отида; за бъдещето, когато ме назначат, ще ходя там, и Мургаш, и другаде.

И за една беседа със Словото на Учителя за да се изнесе, то трябва 2-3 дни все да чета от Словото, та то да затрепка в мен, да ме акордира, че така да отида на сказка; иначе и на сказки не ми се отива, щом отвътре не съм готов.

Работа, много работа трябва, а времето бързо лети, отива и трябва да се използува, иначе книгата ни, определена да се напише през този живот, ще остане с чисти бели листа, ненаписана.

Ти трябваше да ми пишеш чрез кой клон, чрез коя поща идат сега писмата на Изгрева: чрез с. Слатина, чрез централната поща, или чрез клона в Лозенец, дето при арсенала. Питай чрез кой клон, та да ги адресирам направо до тамо, и по-бързо ще ги получаваш, да не отиват през „Опълченска" 64.

Сега прекратявам, защото часът вече е 21 /2 и трябва да влизам в занятия. Пощата точно около 5 ч минава, взема и донася писмата за Равна. Та, откъм писмата, лесно ги пращаме и получаваме, но не се срещаме лесно, защото аз съм зает и още повече, свързано и с разноски. Но не знам дали ти така болез­нено чувствуваш лишаването си от тогова, когото считаш близък на сърце и душа, както това става с мен. Не че не мога да изтрая. Аз ще изтрая не 2-3 месеца до Великден, и нещо повече, но се явява една нежелана тъга и необ­ходимост от своята близка, с душата, която попълва тия кътове в твоето аз, които никой друг не може да изпълни. Ключът е в тебе и от тебе зависи, но ще постъпваш както те Господ учи отвън и отвътре.

Хайде сега, много и много и преизобилно благоприятни вътрешни и външ­ни условия и блага ти пожелавам да ти даде Бог, за да се утоли твоята вътрешна нужда и копнеж с това, което потайно иска твоят светъл дух и нежнолюбящата ти душа.

Бог да бъде с тебе!

*

15. II. 1937 год., понеделник. 3 часът без 12 минути.

По-късно влизам, но исках да ти пиша, за да се не измъчваш, че не ти отговарям.

Бъди с Бога и всичко ще ти се даде.

[1] На това място писмото е повредено и един ред не се чете. (Бел. М.И.)