21. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

27 юли 1914 г., Бургас

Учителю,

Вчера тъкмо когато да се разреши въпроса за отпуска ми, за да мога лично и тялом да присъствувам на срещата на 10 август, получи се телеграфическа заповед да се повикат в полка всички офицери, които са  в отпуск бил, той домашен, бил по болест. Само тия офицери, които са на легло и не могат да се движат се освобождават от повикване. По силата на тая телеграма, командира на полка отказва да ми разреши отпуска, който се искаше и от медицинска комисия, по необходимост за умствена почивка на мен вследствие умствена преумора. По тоя начин мен ме поставят пред дилема: или да изпълня исканията на Кесаревите закони и следователно да не се явя на срещата на 10 август или да не ги изпълня, въпреки тяхната подсъдна наказуемост вероятно с уволнение по служба по съд или дисциплинарния ред и да се явя в такъв случай в Търново.

В мен е сега борба в тая посока. Опасявайки се да не попадна в грешка вследствие моята слабост още, аз разчитам, възлагам всичките ми надежди на Господа - вярвам че Той е само в сила сега да стори необходимото въздействие там горе е необходимо, за да ми се открие път за Търново.

Господи, към Теб се обръща моят поглед, всичките ми надежди и с пълна вяра очаквам да ми се открие моления път за Търново, за срещата на 10 август - ако това е волята на Отца. Учителю, помощта е само от Вас, разчитам на нея.

Целувам десницата Ви!

Верния и послушен ученик М. Сотиров.