5. Спомен за Невена Неделчева от поета Стефан Соколов

Познавам Невенка от дълги години, като една от най-добрите есперантистки. Когато узнах за нейната кончина, с болка си казах: Отиде си още един от нашата стара гвардия. Но не, тя още дълго ще живее в сърцата ни.

Невенка Неделчева още от своята младост принадлежеше към Бялото Братство, вярваше, че нашият живот и след физическата смърт не спира. Душата преминава в някаква по-висша форма в ефира.

Когато тя, на възраст вече, дойде в есперантското движение, намери принципи и идеали, близки с тия на привържениците на световно известния Петър Дънов, именно - любов към ближния, мир, солидарност и разбирателство без езикови прегради. Поради това вратите на Есперанто са широко отворени - както за вярващи, така и за атеисти. За щастие земният живот на Неделчева продължи достатъчно дълго. За нея ръководителят на Есперантския литературен кръжок Асен Григоров - София, казваше: «Тя е един от най-добрите разказвачи.» Невена Неделчева посещаваше най-редовно събранията и тия на кръжока и когато изразяваше своето мнение за съчинението на някой кръжочник, не отстъпваше от своята гледна точка - прозата или поезията не само да има художествена картина на живота, но и идейна, да го направят да стане още по-добър. Тя беше строга и безкомпромисна, особено ако някой си позволи някакъв литературен цинизъм. В тоя смисъл нейните разкази бяха за пример - не само майсторски изработени, но винаги с високо идейно съдържание, но и здраво морално ядро. За жалост, дълго време не бяха отпечатани нейните разкази в България. Накрая, за нейна и наша радост излязоха нейни два сборника: «МАЙЧИНА ОБИЧ» и «ПРЕЗНОЩНО ДЕЖУРСТВО». Нейните разкази се четат не само в България, но и в чужбина с най-голямо удоволствие.

Незабравима ще остане за мен оная вечер, когато ние, софийските есперантисти, се бяхме събрали на вечер, посветена на нейните произведения. Публиката развълнувана я аплодираше. А авторката вече беше застанала до вратата на салона и, усмихната, размахваше ръка за сбогом и за благодарност към всички. Тя живееше сама на Изгрева, но сам ли е човек, който като нея нарича хората свои приятели, съидейници-духовни свои братя и сестри!

Стефан Соколов - поет