35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА

Един ден, привечер, се разхождах из поляната, където си правехме сутрин гимнастическите упражнения. Гледам Учителят се приближава към мене. Дойде и с усмивка на лице ми показа една грамадна ягода, която Той държеше в шепите си. „Какво ще кажеш?" - ме запита, продължавайки все така да се усмихва. От изненада и смущение нищо не отговорих, но в това свое пасивно състояние, можах да прочета по израза на лицето му. „Виж, разбери, щом като земята може да дава такива плодове, тя е все пак една напреднала планета". Каква привилегия е за нас хората, че можем да живеем, че ни е дадена голямата чест, да бъдем жители на този рай. Каква велика възможност и условия имаме, да изучаваме всичко, което са създали и създават на нея плеядата разумни същества, със знание и мъдрост работили милиарди години тук. Сега, когато човек стъпи на друго небесно тяло, на нашата спътница Луната и видя пред себе си там само една безжизнена, безкрайна пустиня, лесно ще оцени изключителните предимства, които земята поднася за един тъй всестранен и пълноценен живот. Живот, в който жаждата за придобиване на знания и мъдрост могат да бъдат удовлетворени от всяка форма, от всяко явление и събитие, които тъй много изобилстват около нас.

Ето например, в топлите летни вечери лети малко безобидно насекомо, което с неподражаема ритмичност светва. Това са познатите на всички светулки. Кой не ги познава? Каква красота, какво величие се крие в това малко явление, което те създават. Това чудо, което те ни поднасят, може да възхити само онзи, у когото е събудена любовта му към Божествената мъдрост. Тук ние виждаме само една искрица от тази мъдрост, разбирането на която човек все още не е достигнал. Човек не знае, как тази нищо и никаква мушица както бихме казали, прави това явление. Ако тази светулка я вземем на ръката си, тя пълзи така смирено и безобидно, като продължава да свети със задната част на коремчето си на импулси. Светлината ритмично се усилва и намалява. На ето. скоро разбираме, че тук имаме и още едно чудо. Тази светлина е по-особена от онази, която ние срещаме в нашето ежедневие. Тя не е гореща, не пари. Въпреки, че силата на тази светлина е такава, че при другата позната на нас светлина бихме почувствували едно значително опарване. Явно е, че тук имаме една по-друга светлина, студена светлина.

В една от своите беседи Учителят казва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългият му живот".

Известно е, че при студената светлина се изразходва много малко енергия. Това я прави още по-чудна и интересна. Прави я като едно явление от много по-висок ранг, отколкото другите явления, които ни заобикалят. Защото Учителят беше казал: „В разумният свят, във великата лаборатория на природата се държи сметка и за най-малкото изразходване на енергия". И най-малката изразходвана сила трябва да се оправдае. Колкото едно същество е по-разумно, от по-висок ранг толкова с по-минимално количество сили извършва своите действия. За времето там сметка не се държи. Ето защо ще трябва да приемем, че явленията, в които се изразходва малко енергия, а имат голям ефект са от по-висше естество. Отделянето на този род светлина е присъщо не само на минералният, растителният и животинският свят, но и на човека. Ние често употребяваме израза, когато кажем на някого нещо много благоприятно, радостно за него. „Лицето му светна". Този израз не е само едно поетично изказване, но крие в себе си истината. При радост, при любов имаме едно активизиране на човешкия двойник, което като резултат ще даде едно отделяне на светлина. Вярно е, че нашите обикновени очи мъчно я долавяме, но с непосредственото чутие на нашия мозък ние ясно я схващаме.

В съзнанието на всички народи е запазен образа на Божиите пратеници на земята. Те всякога са някак обвити в светъл ореол. Тези първи Синове на Бога са в един по-тесен контакт с мировия океан енергия, която протичайки хармонично през тях дава светлината, която те имат около себе си.