Алтернативен линк |
Дневник на Пеню Ганев
1934 година
*
Отидохме при Домушчиев, Той обеща от вчера да се яви при Кръстю Петров и Косачев, да моли за възвръщането ми. Обаче в министерството не работеха. Само бяха дошли Манолов - гл. секретар, Косачев, и после бе дошъл и К. Петров. На излизане на Кр. Петров, пак го замолих да ме възвърне, защото мъчно става прехвърлянето на багажа, но той остана глух за молбата ми. Отговори ми само, че тая работа зависи от Косачев, Манолов и Министъра, а не от него. Отидох след това при г-н Тричков, говорихме много. Срещнах и Сотиров на улицата.*
Часът стана 12 среднощ. Лягам си. Доволен останах, че си извадих тия хубави мисли в дневника си и същевременно си ги припомних.*
година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.